Дивата лоза е изключително здраво и устойчиво растение, което рядко страда от сериозни болести и нападения от вредители. Нейната жизненост и бърз растеж я правят по-малко податлива на проблеми в сравнение с много други градински растения. Въпреки това, при определени условия, като неправилни грижи, неблагоприятен климат или наличие на зараза в близост, тя също може да бъде засегната. В тази статия ще разгледаме най-често срещаните болести и вредители, които могат да атакуват дивата лоза, както и методите за тяхната превенция и контрол, за да можеш да запазиш растението си здраво и красиво.
Превенцията е най-добрият начин за борба с болестите и вредителите. Здравите и добре гледани растения са много по-устойчиви на всякакви проблеми. Затова е важно да осигуриш на дивата лоза оптимални условия за растеж – подходящо място, добре дренирана почва, адекватно поливане и подхранване. Редовната резитба за прореждане на короната също е важна, тъй като подобрява циркулацията на въздуха и намалява влажността, което създава неблагоприятни условия за развитието на гъбични заболявания.
Редовно инспектирай растението за ранни признаци на проблеми. Оглеждай листата, стъблата и пъпките за петна, налепи, дупки, паяжини или наличие на насекоми. Колкото по-рано откриеш проблема, толкова по-лесно ще се справиш с него. Ако забележиш заразени или нападнати части, отстрани ги незабавно и ги унищожи, за да предотвратиш разпространението на заразата. Не ги оставяй на земята около растението и не ги компостирай.
При избора на методи за борба, винаги давай предимство на по-екологичните и щадящи околната среда варианти. Използвай химически пестициди само в краен случай, когато нападението е много силно и другите методи не дават резултат. При употребата на химикали, винаги следвай стриктно инструкциите на опаковката и вземи необходимите предпазни мерки. Пръскай вечер или рано сутрин, когато времето е тихо и няма пчели и други полезни насекоми.
Гъбични заболявания
Едно от най-често срещаните гъбични заболявания по дивата лоза е брашнестата мана. Тя се причинява от гъбички, които се развиват по повърхността на листата, стъблата и цветовете. Проявява се като бял, брашнест налеп, който лесно се изтрива с пръст. Силното нападение може да доведе до деформация и преждевременно опадане на листата. Брашнестата мана се развива при топло и влажно време, особено при гъсто засадени растения с лоша циркулация на въздуха. За борба с нея можеш да използваш фунгициди на основата на сяра или мед, както и биологични препарати.
Още статии по тази тема
Друго гъбично заболяване, което може да засегне дивата лоза, е листото петносване. То се причинява от различни видове гъбички и се проявява с появата на тъмни петна по листата, които постепенно се разрастват и могат да се слеят. В центъра на петната тъканта изсветлява и некротизира. При силно нападение листата пожълтяват и опадат преждевременно. Превенцията включва събиране и унищожаване на опадалите листа през есента, тъй като гъбичките презимуват в тях. При необходимост може да се пръска с фунгициди.
Маната е друго гъбично заболяване, което, макар и по-рядко, може да се появи по дивата лоза, особено при влажно време. Симптомите включват появата на жълтеникави, мазни на вид петна по горната страна на листата, а от долната страна, под петната, се образува бял, рехав налеп. По-късно петната покафеняват и тъканта некротизира. Борбата с маната е подобна на тази с другите гъбични заболявания – превантивни пръскания с фунгициди, добра аерация и унищожаване на заразените части.
Кореновото загниване е сериозен проблем, който се причинява от почвени гъби и се развива при прекомерно поливане и лоша аерация на почвата. Симптомите включват пожълтяване и увяхване на листата, спиране на растежа и в крайна сметка загиване на растението. Корените стават меки, кафяви и лесно се откъсват. Превенцията е от ключово значение – осигури добър дренаж при засаждане и избягвай прекомерното поливане. Ако растението вече е засегнато, е много трудно да се спаси.
Вредители
Дивата лоза е сравнително устойчива на вредители, но понякога може да бъде нападната от някои насекоми. Листните въшки са едни от най-често срещаните. Те са малки, смучещи насекоми, които се събират на колонии по долната страна на листата и по младите леторасти. Те се хранят със сока на растението, което води до деформация на листата и забавяне на растежа. Освен това, те отделят лепкава „медена роса“, върху която се развиват чернилни гъбички. Срещу листните въшки можеш да се бориш, като пръскаш със сапунен разтвор или инсектициди.
Още статии по тази тема
Акарите, особено червеният паяжинообразуващ акар, също могат да създадат проблеми, особено при горещо и сухо време. Те са много малки и трудно се забелязват с просто око, но присъствието им се издава от фината паяжина, която образуват по долната страна на листата. Листата стават на жълти точки, по-късно пожълтяват изцяло и опадат. За борба с акарите е важно да се поддържа по-висока влажност на въздуха, като се оросяват листата. Може да се използват и акарициди.
Японският бръмбар е сериозен вредител в някои части на света, който може да нанесе значителни щети на дивата лоза. Възрастните бръмбари се хранят с листата, като ги скелетират и оставят само жилките. Ларвите им пък се хранят с корените. Ако забележиш такива бръмбари, можеш да ги събираш ръчно рано сутрин, когато са по-малко активни. Могат да се използват и феромонни уловки или инсектициди за борба с тях.
Щитоносните въшки са друг вид смучещи насекоми, които могат да нападнат дивата лоза. Те се закрепват по стъблата и по-рядко по листата и са покрити с малък щит, който ги предпазва. Те също смучат сок от растението и могат да причинят отслабване и пожълтяване. Борбата с тях е по-трудна заради защитния им щит. Може да се опиташ да ги премахнеш ръчно с четка или да пръскаш с инсектициди, които имат системно действие.
Други проблеми
Освен болести и вредители, дивата лоза може да страда и от някои абиотични (неинфекциозни) проблеми, причинени от неблагоприятни условия на средата. Слънчевият пригор е един от тях. Той се проявява с появата на кафяви, изсъхнали петна по листата, които са изложени на силно слънце, особено ако растението не е добре полято. За да се предотврати това, е важно да се поддържа почвата влажна през горещите летни дни.
Повреди от измръзване могат да се случат при късни пролетни слани, които увреждат младите, току-що развили се листа и леторасти. Те стават кафяви, увяхват и изсъхват. Обикновено това не е фатално за растението, тъй като то бързо се възстановява и развива нови леторасти от спящите пъпки. За да се намали рискът, можеш да покриеш младите растения с агротекстил при прогноза за слана.
Механичните повреди също могат да бъдат проблем. Силният вятър може да откъсне клони или да повреди листата. Тежестта на снега през зимата също може да счупи клони. Важно е да се осигури здрава опора на растението и редовно да се отстраняват повредените части.
Неправилната резитба също може да навреди. Ако се реже твърде силно или в неподходящо време, това може да отслаби растението и да го направи по-податливо на болести. Винаги използвай чисти и остри инструменти, за да правиш гладки разрези, които зарастват по-бързо. Не режѝ през есента, за да не стимулираш нов растеж, който ще измръзне.
