Макар и да е сравнително устойчиво растение, бувардията не е напълно застрахована от нападение на вредители и развитие на болести. Проблемите обикновено възникват, когато условията на отглеждане не са оптимални – неправилно поливане, лоша вентилация, недостатъчна светлина или хранителен дефицит. Ранното разпознаване на симптомите и предприемането на бързи и адекватни мерки са от решаващо значение за спасяването на растението и предотвратяването на разпространението на проблема. Редовните инспекции и добрата превантивна грижа са най-добрата защита срещу повечето болести и вредители.
Най-често срещани вредители
Листните въшки са едни от най-честите неприятели по бувардията. Те са малки насекоми, обикновено зелени, черни или кафяви, които се събират на колонии по най-младите и нежни части на растението – връхните леторасти, цветните пъпки и долната страна на листата. Те се хранят, като смучат сок от растението, което води до деформация на листата и пъпките, забавяне на растежа и отделяне на лепкава „медена роса“, върху която може да се развие черна саждива мана. Борбата с тях включва измиване със силна струя вода или третиране с инсектициден сапун. При по-сериозно нападение се налага използването на системни инсектициди.
Паяжинообразуващите акари са друг сериозен проблем, особено в сухи и топли помещения. Те са много малки, почти невидими с просто око паякообразни, които също смучат сок от долната страна на листата. Първият признак за тяхното присъствие са малки жълтеникави точки по листата. При по-силно нападение се забелязва фина паяжина между листата и стъблата, а листата пожълтяват и изсъхват. Превенцията включва поддържане на висока влажност на въздуха чрез редовно пулверизиране. Борбата се води със специализирани препарати – акарициди.
Белокрилките са малки, бели, летящи насекоми, които при разклащане на растението се разхвърчават на облак. Подобно на листните въшки, те и техните ларви се хранят със сок от долната страна на листата, причинявайки пожълтяване, увяхване и отделяне на медена роса. Те се размножават много бързо и борбата с тях може да бъде трудна. Необходими са многократни третирания с подходящи инсектициди, като е важно да се пръска обилно и долната страна на листата, където се крият.
Щитоносните въшки са по-рядко срещан, но упорит вредител. Те изглеждат като малки кафяви или белезникави „щитчета“, прикрепени към стъблата и листата. Под щитчето се намира женското насекомо, което смуче сок от растението. При слабо нападение могат да се отстранят механично с памучен тампон, напоен в спирт. При по-масирано присъствие се налага използването на системни инсектициди, тъй като восъчният щит ги предпазва от контактни препарати.
Гъбични и бактериални заболявания
Кореновото гниене е най-опасната болест за бувардията и най-честата причина за нейната гибел. То се причинява от почвени гъби, които се развиват в условия на прекомерна влага и лош дренаж. Симптомите надземно са неспецифични – растението увяхва, въпреки че почвата е мокра, растежът спира, а листата пожълтяват и опадат. Единственият сигурен начин за диагностика е да се извади растението от саксията и да се прегледат корените. Здравите корени са бели и твърди, докато болните са кафяви, меки и кашави. Лечението е трудно и включва премахване на всички загнили корени и пресаждане в нова, стерилна и суха почва.
Сивото гниене (ботритис) е друга гъбична болест, която се развива при висока влажност, лоша циркулация на въздуха и ниски температури. Проявява се като сив, пухкав налеп по листата, цветовете и стъблата, който бързо се разраства и причинява гниене на засегнатите тъкани. Превенцията е от ключово значение – осигуряване на добро проветрение, избягване на мокренето на надземните части на растението и своевременно премахване на всички увехнали цветове и листа. При поява на болестта, засегнатите части трябва да се отрежат и унищожат, а растението да се третира с фунгицид.
Брашнестата мана се разпознава лесно по характерния бял, брашнест налеп по горната повърхност на листата. Тя също се причинява от гъбички, които се развиват добре при умерени температури и висока влажност, но за разлика от сивото гниене, не изисква наличието на воден филм по листата. Болестта отслабва растението, нарушава фотосинтезата и може да доведе до преждевременно опадане на листата. За борба с нея се използват подходящи фунгициди, като е важно да се осигури и по-добра циркулация на въздуха около растението.
Бактериалните петна по листата са по-рядко срещани. Те обикновено се появяват като малки, воднисти петна, които постепенно се уголемяват и потъмняват, често заобиколени от жълт ореол. За разлика от гъбичните петна, те често имат ъгловата форма, ограничена от жилките на листата. Борбата с бактериалните болести е трудна, тъй като има малко ефективни препарати. Най-важното е да се премахнат и унищожат засегнатите листа, да се избягва мокренето на листната маса и да се поддържа растението в добро общо състояние, за да може да се пребори с инфекцията.
Превенция и добри практики
Най-добрата борба с болестите и вредителите е превенцията. Създаването на оптимални условия за растеж е първата и най-важна стъпка. Това включва осигуряване на достатъчно светлина, правилно поливане без преовлажняване, добра циркулация на въздуха и балансирано торене. Здравото и силно растение има много по-голям имунитет и е по-малко податливо на атаки.
Редовните инспекции са от съществено значение за ранното откриване на проблеми. Поне веднъж седмично оглеждайте внимателно растението от всички страни, като обръщате специално внимание на долната страна на листата и на младите връхчета. Колкото по-рано забележите вредител или признак на болест, толкова по-лесно и бързо ще се справите с проблема, преди той да е нанесъл сериозни щети.
Поддържането на добра хигиена е друга важна превантивна мярка. Редовно премахвайте всички увехнали цветове, пожълтели или паднали листа от саксията и около нея. Тези растителни остатъци могат да бъдат среда за развитие на гъбички и убежище за вредители. Винаги използвайте чисти и дезинфекцирани инструменти (ножици, ножове), когато подрязвате или взимате резници, за да не пренасяте зарази от едно растение на друго.
Карантината за нови растения е силно препоръчителна. Когато купувате ново растение, не го поставяйте веднага до останалите си цветя. Дръжте го изолирано в продължение на поне две-три седмици и го наблюдавайте внимателно за признаци на болести или вредители. По този начин ще предотвратите евентуалното внасяне на зараза във вашата колекция.
Физиологични проблеми и дефицити
Не всички проблеми по бувардията се дължат на болести или вредители. Понякога симптомите са резултат от физиологични нарушения, причинени от неправилни грижи или недостиг на хранителни вещества. Например, пожълтяването на долните листа може да е знак за преполиване, но също и за азотен дефицит. Важно е да се анализират всички аспекти на грижата, за да се постави правилна диагноза.
Хлорозата, която се проявява като пожълтяване на тъканта между жилките на младите листа, докато самите жилки остават зелени, обикновено е признак на железен дефицит. Това често се случва, когато почвата е твърде алкална (например от поливане с твърда вода), което блокира усвояването на желязото от корените. Решението включва подкиселяване на почвата или листно подхранване с торове, съдържащи желязо в хелатна форма.
Опадането на цветните пъпки, преди да са се отворили, е често срещан и разочароващ проблем. Причините за него могат да бъдат много разнообразни: рязка промяна в условията (температура, светлина), засушаване или преполиване, студени течения, недостатъчна светлина или хранителен дефицит. Необходимо е внимателно да се преразгледат условията на отглеждане и да се коригират евентуалните грешки в грижите.
Кафяви и сухи върхове и краища на листата най-често са симптом за ниска влажност на въздуха. Това е типичен проблем при отглеждане в затворени, отопляеми помещения през зимата. Решението е да се повиши влажността около растението чрез пулверизиране, поставяне на овлажнител за въздух или използване на подложка с влажни камъчета. Понякога същият симптом може да се дължи и на натрупване на соли в почвата от прекомерно торене или твърда вода.
