Отглеждането на боб, както и на всяка друга култура, е съпътствано от риска от нападение от различни болести и вредители, които могат сериозно да компрометират количеството и качеството на реколтата. Навременното разпознаване на симптомите и прилагането на адекватни мерки за контрол са от решаващо значение за опазването на растенията. Интегрираният подход, който комбинира превантивни агротехнически практики, биологични методи и, при необходимост, целенасочена химическа защита, е най-ефективната стратегия за управление на тези проблеми. Познаването на основните врагове на боба е първата стъпка към успешното им противодействие и осигуряването на здрава и изобилна реколта.
Превенцията играе ключова роля в борбата с болестите и вредителите. Здравите и силни растения са значително по-устойчиви на нападения. Затова всички мерки, насочени към създаване на оптимални условия за растеж – правилна подготовка на почвата, балансирано торене, адекватно поливане и контрол на плевелите – допринасят индиректно за намаляване на фитосанитарния риск. Изборът на устойчиви сортове е друга важна превантивна стъпка, която може значително да намали проблемите с определени болести.
Правилното сеитбообращение е един от най-важните агротехнически методи за превенция. Отглеждането на боб на едно и също място година след година води до натрупване на специфични патогени и вредители в почвата. Препоръчително е бобът да се връща на същата площ не по-рано от 3-4 години. Добра практика е и пространствената изолация от други бобови култури, които могат да бъдат източник на зараза.
След прибиране на реколтата е задължително да се съберат и унищожат всички растителни остатъци. Те могат да приютяват спори на гъби, бактерии и зимуващи стадии на вредители. Дълбоката есенна оран също помага за унищожаване на част от зимуващите неприятели и намалява инфекциозния фон за следващата година. Тези прости, но ефективни мерки са основата на всяка успешна програма за растителна защита.
Основни болести
Една от най-често срещаните и опасни болести по боба е антракнозата (Colletotrichum lindemuthianum). Тя напада всички надземни части на растението – листа, стъбла, шушулки и семена. По шушулките се образуват характерни хлътнали, тъмни петна с по-светъл център и тъмен ръб. Болестта се развива силно при влажно и хладно време. Основен източник на зараза са заразените семена, затова използването на здрав и сертифициран посевен материал е от първостепенно значение.
Още статии по тази тема
Бактерийният пригор (Xanthomonas axonopodis pv. phaseoli) е друга сериозна болест, която може да причини значителни щети. Симптомите започват като малки, воднисти петна по листата, които по-късно се уголемяват, покафеняват и са заобиколени от жълт ореол. При силно нападение листата изсъхват и опадат. По шушулките се образуват червеникаво-кафяви петна. Болестта се разпространява чрез дъждовни капки и вятър, а развитието й се благоприятства от топло и влажно време.
Ръждата по боба (Uromyces appendiculatus) се проявява с появата на малки, ръждивокафяви купчинки (урединии) по долната страна на листата. При силно нападение листата пожълтяват и изсъхват преждевременно, което води до намаляване на добива. Болестта се развива най-добре при умерени температури и висока влажност. За борба с гъбичните болести като антракноза и ръжда се използват фунгициди на базата на мед или други регистрирани активни вещества, като пръсканията започват при поява на първи симптоми.
Брашнестата мана (Erysiphe polygoni) се характеризира с появата на бял, брашнест налеп по листата, стъблата и шушулките. Силното нападение води до деформация на листата и забавяне на растежа. За разлика от много други гъбични болести, брашнестата мана се развива добре и при по-сухо и топло време. Срещу нея могат да се използват препарати на основата на сяра или специфични фунгициди.
Основни неприятели
Бобовият зърнояд (Acanthoscelides obtectus) е един от най-опасните неприятели, който нанася щети както на полето, така и по време на съхранение. Женските снасят яйцата си върху узряващите шушулки или директно върху зърната в склада. Излюпените ларви се вгризват в зърната и се хранят с вътрешността им, като ги превръщат в прах. Борбата е трудна и включва прибиране на реколтата веднага след узряване, почистване на складовите помещения и третиране на заразеното зърно чрез замразяване или с инсектициди.
Листните въшки (Aphis fabae и др.) често нападат боба, като образуват плътни колонии по върховете на стъблата, долната страна на листата и цветовете. Те смучат сок от растенията, което води до деформации, забавяне на растежа и пожълтяване. Освен пряката повреда, въшките са и преносители на вирусни болести. Борбата с тях може да се води с инсектициди, но и с биологични средства като насърчаване на естествените им врагове (калинки, златоочици).
Оранжерийната белокрилка (Trialeurodes vaporariorum) и памуковата листна въшка (Aphis gossypii) също могат да бъдат сериозен проблем, особено в по-топлите райони или при оранжерийно производство. Те смучат сок и отделят „медена роса“, върху която се развиват чернилни гъби, замърсяващи листата и влошаващи фотосинтезата. Подобно на листните въшки, те също са преносители на вируси. Контролът включва използване на жълти лепливи уловки за мониторинг и инсектицидни пръскания.
Паяжинообразуващите акари (Tetranychus urticae), известни като червен паяк, са друг често срещан неприятел, особено при горещо и сухо време. Те са много дребни и трудно забележими с просто око, но присъствието им се издава от фината паяжина по долната страна на листата и появата на малки, жълтеникави точки по горната повърхност. Силното нападение води до пожълтяване и изсъхване на листата. Борбата се води с акарициди, като е важно да се пръска обилно и по долната страна на листата.
