Въпреки своята пословична издръжливост, белият бор не е напълно имунизиран срещу атаките на различни болести и вредители. Стресираните или отслабени дървета, особено тези, които растат в неподходящи условия, са много по-уязвими. Навременната идентификация на проблема и предприемането на адекватни мерки са от решаващо значение за опазването на здравето и живота на дървото. Познаването на най-често срещаните врагове на белия бор ти дава предимството да действаш превантивно и да реагираш бързо при първи симптоми. В този раздел ще разгледаме подробно основните гъбични заболявания и вредители, които могат да засегнат твоя бор, както и методите за борба с тях.
Превенцията е най-ефективната стратегия в борбата с болестите и вредителите. Здравото и силно дърво, отглеждано в оптимални за него условия, има много по-голям шанс да се пребори само с инфекциите и нападенията. Това включва избор на слънчево място с добър дренаж, избягване на прекомерно поливане, поддържане на добра циркулация на въздуха чрез подходящо разстояние между растенията и умерена резитба, както и избягване на механични повреди по кората. Редовното почистване на падналите иглички и клони около дървото също намалява популацията на зимуващи вредители и гъбични спори.
Редовният мониторинг на дървото е ключов за ранното откриване на проблеми. Поне веднъж месечно, а през пролетта и лятото и по-често, оглеждай внимателно игличките, клоните и стъблото за всякакви необичайни промени. Търси петна, промяна в цвета, изкривявания, наличие на насекоми, паяжини, смола или дупки по кората. Колкото по-рано забележиш проблема, толкова по-лесно и ефективно ще бъде неговото разрешаване. Понякога простото механично отстраняване на няколко заразени клонки може да предотврати разпространението на болестта по цялото дърво.
При използването на химически препарати (пестициди или фунгициди) винаги трябва да се подхожда с голямо внимание и отговорност. Преди всичко, увери се, че си идентифицирал правилно болестта или вредителя, тъй като различните препарати действат срещу различни проблеми. Винаги чети и следвай стриктно инструкциите на етикета относно дозировката, времето на пръскане и мерките за безопасност. Винаги предпочитай по-малко токсичните, биологични или щадящи алтернативи, когато това е възможно, за да защитиш околната среда и полезните насекоми.
Гъбични заболявания
Едно от най-често срещаните гъбични заболявания по белия бор е диплодиевата болест (Sphaeropsis sapinea). Тя обикновено засяга стресирани дървета, особено след периоди на суша. Симптомите включват покафеняване и изсъхване на младите леторасли и иглички през пролетта, които изглеждат като попарени. По игличките, шишарките и кората могат да се видят малки черни точици – плодните тела на гъбата. Борбата е предимно превантивна – поддържане на добро здраве на дървото и адекватно поливане по време на суша. Заразените клони трябва да се изрежат и унищожат, а при силно нападение може да се наложи пръскане с мед-съдържащи фунгициди в началото на пролетта.
Друго сериозно заболяване е иглокапът (Lophodermium seditiosum), което причинява масово покафеняване и опадване на игличките. Заразата обикновено става през лятото и есента, но симптомите стават видими едва на следващата пролет, когато игличките пожълтяват, появяват се напречни жълти ивици, а по-късно покафеняват и опадат. По падналите иглички се развиват характерни черни, елипсовидни петна. Болестта е особено опасна за младите фиданки и гъстите насаждения. Контролът включва събиране и унищожаване на падналите иглички и пръскане с фунгициди през лятото и есента, за да се предпази новата зараза.
Ръждите по бора са група заболявания, причинени от различни видове гъби, които имат сложен жизнен цикъл, често включващ два различни гостоприемника. Например, ръждата по стъблото на бора (Cronartium pini) се развива и върху божур или други растения. Симптомите по бора включват подутини и рани по клоните и стъблото, от които през пролетта излиза оранжев прах – спорите на гъбата. Тези рани могат да опасват клона или стъблото и да причинят загиването на частите над тях. Борбата е трудна и включва изрязване на заразените клони далеч под видимите симптоми и премахване на междинния гостоприемник от близост до бора.
Кореновото гниене, причинено от гъби като Armillaria или Phytophthora, е може би най-опасното състояние, тъй като често се открива твърде късно. То се развива в преовлажнени, зле дренирани почви. Симптомите над земята са неспецифични и включват бавен растеж, пожълтяване на цялата корона, опадване на игличките и общо влошено състояние. В основата на стъблото може да се появи смола, а под кората се виждат бели ветрилообразни образувания от мицела на гъбата. За съжаление, веднъж развило се, кореновото гниене е почти невъзможно за лекуване. Превенцията чрез осигуряване на отличен дренаж е единствената ефективна мярка.
Вредители по игличките и летораслите
Боровите листни въшки са дребни, меки насекоми, които се хранят, като смучат сок от младите леторасли и иглички. Те често се събират на големи колонии и могат да причинят деформация на летораслите, пожълтяване на игличките и забавяне на растежа. Освен това, те отделят лепкава „медена роса“, върху която се развиват черни саждисти гъби, загрозяващи дървото. При слабо нападение, те могат да бъдат отмити със силна струя вода. При по-силно нападение може да се използват инсектицидни сапуни, масла или системни инсектициди, приложени в началото на пролетта.
Боровите щитоносни въшки са друг вид смучещи насекоми, които се закрепват неподвижно към игличките или кората и се покриват с малък щит. Те също изсмукват сокове, което води до пожълтяване, опадване на игличките и общо отслабване на дървото. Контролът им е по-труден поради защитния щит. Ефективно е пръскането с градинарски масла в края на зимата или началото на пролетта, преди началото на вегетацията. Маслото задушава зимуващите стадии на вредителя. През вегетацията, по време на подвижния стадий на ларвите („бродяжки“), могат да се използват контактни или системни инсектициди.
Боровият пъпков молец (Rhyacionia buoliana) е сериозен вредител, особено по младите борове. Гъсениците на тази пеперуда се вгризват в пъпките и младите леторасли през пролетта. Повредените леторасли изсъхват, изкривяват се и придобиват характерна форма на буквата „S“ или „постхорн“. Това уврежда силно формата на дървото и може да унищожи връхния водач, водейки до храстовиден растеж. Борбата включва механично отстраняване и унищожаване на заразените пъпки и леторасли през зимата или ранна пролет. Химическият контрол е насочен срещу младите гъсеници и изисква точно определяне на момента на пръскане.
Боровите листозавивачки са гъсеници на различни видове пеперуди, които се хранят с игличките на бора. Те често изплитат копринени нишки, с които свързват няколко иглички заедно, образувайки гнездо, в което се хранят. При масово намножаване могат да причинят сериозно обезлистване, което отслабва дървото. Контролът при по-малки дървета може да бъде механичен – събиране и унищожаване на гнездата. При по-големи нападения могат да се използват биологични инсектициди на базата на Bacillus thuringiensis (Bt), които са ефективни срещу гъсениците, но са безопасни за други насекоми.
Вредители по клоните и стъблото
Короядите са може би най-опасните вредители по бора, тъй като нападението им често е фатално. Те са малки бръмбари, чиито ларви се развиват под кората, където прокопават характерни галерии, прекъсвайки проводящите тъкани на дървото. Това спира транспорта на вода и хранителни вещества и води до бързото загиване на дървото. Короядите нападат предимно отслабени, стресирани или умиращи дървета. Признаци за нападение са малки дупчици по кората, от които излизат фини стърготини (подобни на кафяв прах), както и изтичане на смола. За съжаление, ефективна борба с вече установена популация в дървото почти не съществува. Превенцията е ключова – поддържайте дърветата си здрави и премахвайте незабавно всички силно нападнати или загинали дървета, за да предотвратите разпространението.
Сечковиците (дървояди) са бръмбари, чиито ларви също се развиват в дървесината. Те са по-големи от короядите и правят по-големи галерии, често дълбоко в стъблото. Обикновено нападат отслабени, умиращи или наскоро отсечени дървета. Наличието им се познава по по-големите овални или кръгли изходни отвори по кората и по-едрите стърготини. Подобно на короядите, борбата с тях е трудна. Основната мярка е поддържането на добра хигиена и премахването на подходящия за тях размножителен материал.
Смоларката (Pissodes pini) е вид хоботен бръмбар, който нанася щети както като възрастно насекомо, така и като ларва. Възрастните се хранят с кората на младите клонки, а ларвите се развиват под кората на по-дебели клони или на стъблото на по-млади дървета. Характерен симптом са обилните изтичания на смола от местата на повреда. Нападнатите клонки или върхове изсъхват. Борбата е насочена към премахване и унищожаване на нападнатите части на дървото.
Трябва да се отбележи, че не всяко изтичане на смола от бора е признак за вредител. Боровете отделят смола като естествена защитна реакция при всякакъв вид нараняване – механично, от вятър, градушка или животни. Тази смола помага за запечатване на раната и предпазва от навлизането на патогени. Проблем има тогава, когато изтичането на смола е придружено от други симптоми като наличие на дупки, стърготини или видимо увяхване на части от дървото.
📷 Arnstein Rønning, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons
