Правилното зазимяване е критично важна стъпка в годишния цикъл на отглеждане на бялата кала, особено в райони с по-студен климат, където температурите падат под нулата. Тази процедура осигурява оцеляването на коренището през зимата и му позволява да натрупа необходимата енергия за обилен цъфтеж през следващия сезон. Процесът на зазимяване имитира естествения период на покой, през който растението преминава в родината си. Независимо дали отглеждаш калата си в градината или в саксия, трябва да предприемеш специфични мерки, за да я защитиш от студа.
Подготовка за периода на покой
Подготовката за зазимяване започва още в края на лятото, след като растението е прецъфтяло. Това е моментът, в който калата естествено започва да се готви за своя период на покой. Ще забележиш, че растежът се забавя, а листата постепенно започват да пожълтяват и да увяхват. Това е напълно нормален процес и не трябва да те притеснява. Растението изтегля хранителните вещества от листата и ги складира в коренището за следващата година.
Ключова стъпка в тази подготовка е постепенното намаляване на поливането. Когато видиш първите признаци на пожълтяване, започни да поливаш по-рядко, като оставяш почвата да изсъхне добре между поливките. Това сигнализира на растението, че сухият сезон наближава и е време да премине в латентно състояние. Постепенно поливането се свежда до минимум и накрая се спира напълно, когато по-голямата част от листата са изсъхнали.
През този подготвителен период трябва да спреш и всякакво торене. Растението вече не расте активно и не се нуждае от допълнителни хранителни вещества. Продължаването на торенето може да обърка естествения му цикъл и дори да увреди коренището. Остави природата да следва своя ход и позволи на листата да изсъхнат напълно, преди да предприемеш следващата стъпка в процеса на зазимяване.
Зазимяване на кали, отглеждани в градината
Ако отглеждаш бяла кала директно в градината и живееш в регион с мека зима, където температурите рядко падат под -5°C, можеш да оставиш коренищата в земята. В такъв случай, след като надземната част на растението е изсъхнала напълно, я отрежи до нивото на земята. След това е силно препоръчително да покриеш мястото с дебел слой мулч, за да предпазиш коренищата от измръзване. Можеш да използваш слама, сухи листа, борови кори или компост. Дебелината на мулчиращия слой трябва да е поне 10-15 сантиметра.
Още статии по тази тема
В райони с по-студени и сурови зими обаче, оставянето на коренищата в земята е твърде рисковано. В този случай, след първата есенна слана, която ще унищожи останалата зеленина, е време да изкопаеш коренищата. Използвай градинска вила или лопата, като копаеш на известно разстояние от основата на растението, за да не нараниш коренището. Внимателно повдигни туфата от почвата.
След като си извадил коренищата, внимателно почисти полепналата по тях пръст, но не ги мий с вода. Остави ги да изсъхнат за няколко дни на хладно, сухо и проветриво място, защитено от пряка слънчева светлина. Това ще помогне на външната им обвивка да се втвърди и ще намали риска от гниене по време на съхранение. След като са добре изсъхнали, можеш да отрежеш остатъците от стъблата.
Съхранение на коренищата през зимата
Правилното съхранение на извадените коренища е от решаващо значение за тяхното оцеляване. Най-добре е да ги поставиш в хартиен плик, мрежеста торба или картонена кутия, пълна с леко влажен торф, вермикулит, стърготини или пясък. Материалът за съхранение трябва да е само леко влажен, за да не изсъхнат напълно коренищата, но и да не е прекалено мокър, за да не мухлясат или загният. Важно е да има добра циркулация на въздуха.
Идеалното място за съхранение е хладно, тъмно и сухо помещение, където температурата се поддържа стабилна между 5°C и 10°C. Подходящи места са мазе, изба, неотопляем гараж или килер. Избягвай места, където температурата може да падне под нулата или където има големи температурни колебания. Също така, пази коренищата далеч от плодове като ябълки, които отделят етилен – газ, който може да попречи на бъдещия цъфтеж.
Още статии по тази тема
Добра практика е периодично, веднъж месечно, да проверяваш състоянието на съхраняваните коренища. Оглеждай ги за признаци на гниене, плесен или прекомерно изсъхване. Ако забележиш загниващо коренище, незабавно го отстрани, за да не зарази и останалите. Ако коренищата изглеждат твърде сбръчкани и сухи, можеш леко да напръскаш материала за съхранение с вода.
Зазимяване на саксийни растения
Зазимяването на бели кали, отглеждани в саксии, е значително по-лесно. След като растението премине през подготвителния период на покой и листата му изсъхнат, просто премести цялата саксия на подходящо за зимуване място. Няма нужда да вадиш коренището от почвата. Това е най-лесният и безопасен метод, тъй като коренището остава защитено в познатата си среда.
Избери хладно, тъмно и сухо място, подобно на това за съхранение на извадени коренища – мазе, гараж или неотопляемо стълбище. Оптималната температура отново е в диапазона 5-10°C. През целия период на покой растението не се нуждае от абсолютно никакво поливане. Почвата трябва да остане напълно суха, за да се предотврати всякакъв риск от загниване на коренището при ниските температури.
В края на зимата или началото на пролетта, когато решиш, че е време да „събудиш“ своята кала, просто върни саксията на светло и топло място. Това е и подходящият момент да пресадиш растението в свежа почва, ако е необходимо. Започни да поливаш умерено и постепенно увеличавай количеството вода, когато видиш появата на нови кълнове. Скоро твоята кала ще се събуди за нов живот и ще те зарадва с прекрасните си цветове.
