Правилното хранене е в основата на здравословния растеж и обилното плододаване на боба, като осигуряването на балансиран хранителен режим е от съществено значение през целия вегетационен период. Въпреки че бобът, като представител на бобовите култури, има уникалната способност да фиксира атмосферен азот, той все пак се нуждае от адекватно снабдяване с други ключови макро- и микроелементи. Разбирането на специфичните нужди на културата в различните фази на развитие и прилагането на целенасочено торене са предпоставка за постигане на високи добиви и продукция с отлично качество. Ефективното управление на хранителните вещества започва с анализ на почвата и завършва с правилно подбрани и навременно приложени торове.
Бобът има най-големи изисквания към калий и фосфор, докато нуждите му от азот са по-умерени. Фосфорът е от изключително значение в ранните етапи на развитие, тъй като стимулира растежа на кореновата система и подпомага енергийния метаболизъм на растението. Калият играе ключова роля в регулирането на водния баланс, повишава устойчивостта на растенията към стресови условия като засушаване и болести, и е важен за формирането на качествени зърна. Азотът е необходим за растежа на зелената маса, но прекомерното му количество може да доведе до прекомерен вегетативен растеж за сметка на плододаването.
Способността на боба да фиксира азот се дължи на симбиозата му с грудкови бактерии от род Rhizobium. Тези бактерии се заселват в корените на растението, образувайки малки възелчета (грудки), и превръщат атмосферния азот в амоняк, който растението може да усвои. Този процес обикновено започва 2-3 седмици след поникването и може да осигури значителна част, а понякога и цялото необходимо количество азот. Ефективността на азотфиксацията зависи от наличието на съответния щам бактерии в почвата, поради което инокулацията на семената преди засаждане е силно препоръчителна практика, особено на площи, където не е отглеждан боб скоро.
Освен основните макроелементи (азот, фосфор, калий), бобът се нуждае и от редица микроелементи за своето нормално развитие, макар и в много по-малки количества. Такива са бор, молибден, цинк, манган и желязо. Молибденът е особено важен, тъй като е компонент на ензима нитрогеназа, който е отговорен за процеса на азотфиксация. Недостигът на тези елементи може да доведе до различни физиологични смущения, като пожълтяване на листата (хлороза), лошо опрашване и намален добив.
Основно и предсеитбено торене
Управлението на хранителния режим започва с основното торене, което се извършва през есента, преди дълбоката оран. Целта на това торене е да се обогати почвата с бавнодействащи хранителни вещества, които ще бъдат на разположение на растенията през следващия вегетационен период. Най-подходящи за основно торене са органичните торове като добре угнил оборски тор или компост, които освен хранителни вещества, подобряват и структурата, аерацията и водозадържащата способност на почвата. Нормата е около 3-4 тона на декар.
Още статии по тази тема
Заедно с органичния тор или самостоятелно, през есента се внасят и фосфорни и калиеви минерални торове. Тези елементи са слабо подвижни в почвата и внасянето им с есенната оран осигурява тяхното равномерно разпределение в коренообитаемия слой. Препоръчителните норми, които разбира се трябва да се съобразят с резултатите от почвен анализ, са около 8-12 кг/дка активно вещество фосфор (P2O5) и 6-10 кг/дка активно вещество калий (K2O). Използват се торове като суперфосфат и калиев сулфат.
Предсеитбеното торене се извършва през пролетта, непосредствено преди засаждането на семената. Целта му е да осигури на младите растения леснодостъпни хранителни вещества в началния етап на тяхното развитие, докато кореновата им система и азотфиксиращите грудки се развият напълно. В този етап се внася малка „стартерна“ доза азот, около 2-4 кг/дка активно вещество. Тази доза стимулира първоначалния растеж, без да потиска развитието на грудковите бактерии, което може да се случи при по-високи азотни норми.
За предсеитбено торене могат да се използват комбинирани NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-високо на фосфор и калий. Те се внасят с последната предсеитбена обработка на почвата, за да се смесят добре с горния почвен слой. Правилно извършеното основно и предсеитбено торене полагат основите на добрия хранителен режим и намаляват необходимостта от интензивно подхранване по време на вегетацията.
Подхранване по време на вегетацията
В повечето случаи, ако основното и предсеитбеното торене са извършени правилно и почвата е плодородна, бобът не се нуждае от допълнително азотно подхранване по време на вегетацията. Процесът на азотфиксация обикновено осигурява необходимите количества. Въпреки това, на по-бедни почви или при визуални признаци на азотен дефицит (бледозелени или жълтеникави листа), може да се наложи еднократно подхранване във фаза бутонизация – начало на цъфтеж. Използва се амониева селитра в ниска доза, около 5-7 кг/дка.
Подхранването с калий и фосфор също може да бъде полезно, особено по време на цъфтежа и формирането на шушулките, когато нуждите на растението от тези елементи са най-големи. Тези елементи могат да се внесат чрез почвено приложение или чрез листно торене. Листното подхранване е особено ефективен метод за бързо коригиране на хранителни дефицити, тъй като хранителните вещества се усвояват директно през листата.
Листното торене с разтворими комбинирани торове, обогатени с микроелементи, е добра практика, която може значително да подобри добива и качеството. Първото пръскане може да се извърши във фаза бутонизация, а второто – във фаза на формиране на първите шушулки. Важно е да се използват торове, специално предназначени за листно приложение, и да се спазват стриктно препоръчителните концентрации, за да се избегне изгаряне на листата. Пръскането трябва да се извършва в по-хладните часове на деня, рано сутрин или късно следобед.
Симптомите на хранителен недостиг могат да бъдат добър индикатор за необходимостта от подхранване. Например, пожълтяването на долните, по-стари листа обикновено е признак на азотен дефицит. Виолетовото оцветяване на листата и стъблата може да показва недостиг на фосфор, а пожълтяването по периферията на по-старите листа – на калиев дефицит. Навременната реакция при появата на такива симптоми е от ключово значение.
Органично и биологично торене
При органичното и биологичното производство на боб се разчита изцяло на естествени източници на хранителни вещества. Използването на синтетични минерални торове е забранено. Основата на храненето е поддържането на високо съдържание на органично вещество в почвата чрез редовно внасяне на компост, угнил оборски тор, зелено торене и други органични подобрители. Тези материали не само доставят хранителни вещества, но и подобряват биологичната активност на почвата.
Зеленото торене е изключително ценна практика в биологичното земеделие. Тя се състои в отглеждането на определени култури (например фий, детелина, синап) и тяхното заораване в почвата в млада фаза. Това обогатява почвата с органична маса и хранителни елементи, подобрява структурата й и потиска развитието на плевели. Бобовите култури, използвани за зелено торене, допълнително обогатяват почвата с азот.
За подхранване по време на вегетацията в органичното производство се използват различни течни торове на органична основа. Такива са ферментирали растителни извлеци (например от коприва или черен оман), компостен чай или сертифицирани органични торове, предлагани на пазара. Тези торове доставят лесно усвоими хранителни вещества и стимулират полезната микрофлора в почвата и по листата. Прилагат се както почвено, така и листно.
Мулчирането с органични материали също допринася за храненето на растенията. С течение на времето мулчът се разгражда и освобождава хранителни вещества в почвата. Освен това, той подобрява условията за живот на почвените организми, като например дъждовните червеи, които играят важна роля в кръговрата на хранителните вещества. Цялостният подход при биологичното торене е насочен не толкова към „хранене на растението“, колкото към „хранене на почвата“, която от своя страна осигурява всичко необходимо за здравословния растеж на културата.
