Засаждането и размножаването на яйцевидната хоста са сравнително лесни процеси, които позволяват на всеки градинар да обогати своята сенчеста градина с това великолепно листно-декоративно растение. Правилното засаждане поставя основите за здравословен и дългогодишен растеж, докато успешното размножаване дава възможност за увеличаване на колекцията или споделяне на растения с приятели. Ключът към успеха се крие в избора на подходящо време, подготовката на почвата и прилагането на правилните техники. Независимо дали си закупил ново растение от разсадник, или искаш да разделиш съществуваща туфа, спазването на няколко основни стъпки ще гарантира висок процент на прихващане и бъдещо благоденствие на твоите хости.
Подготовка за засаждане
Успешното засаждане на яйцевидната хоста започва много преди самото растение да бъде поставено в земята. Първата стъпка е изборът на подходящо време. Най-добрите периоди за засаждане са пролетта, след като опасността от късни слани е преминала, и ранната есен, поне 4-6 седмици преди първите сериозни застудявания. Тези периоди позволяват на растението да се установи и да развие коренова система при по-умерени температури и достатъчна влажност. Засаждането през горещите летни месеци е възможно, но изисква много по-внимателно и редовно поливане, за да се предотврати стресът от топлината.
Следващата решаваща стъпка е изборът на място и подготовката на почвата. Както вече знаем, хостите предпочитат полусянка и богата, добре дренирана почва. Преди да започнеш да копаеш, почисти избраното място от плевели и камъни. След това разкопай почвата на дълбочина поне 30-40 сантиметра и я обогати обилно с органични материали като компост, угнил оборски тор или торф. Това не само ще осигури хранителни вещества, но и ще подобри структурата на почвата, нейната аерация и способността ѝ да задържа влага, което е от съществено значение за хостите.
При избора на растение от градински център, огледай го внимателно. Избирай растения със здрави, добре развити листа и без видими признаци на болести или вредители, като дупки, петна или лепкави налепи. Провери кореновата система, ако е възможно; корените трябва да са бели или светли на цвят и да изпълват саксията, но без да са прекалено сплъстени. Растение със силна коренова система ще се адаптира много по-бързо и лесно към новите условия в твоята градина. Избягвай растения с пожълтели или увяхнали листа, тъй като това може да е признак на стрес или проблем с корените.
Преди самото засаждане е добра практика да полееш обилно растението в контейнера. Това ще хидратира кореновата топка и ще улесни изваждането ѝ от саксията. Остави растението да се накисне за около час преди засаждането. Подготви и всички необходими инструменти – лопата или права лопатка, градински ръкавици, лейка с вода. Добрата организация на процеса ще го направи по-бърз и по-малко стресиращ както за теб, така и за растението.
Още статии по тази тема
Процес на засаждане
След като мястото е подготвено, е време за същинското засаждане. Изкопай дупка, която е приблизително два пъти по-широка от кореновата топка на растението и със същата дълбочина. По-широката дупка позволява на корените да се разпространяват лесно в рохкавата, обогатена почва, което насърчава бързото установяване. Не е необходимо дупката да е много по-дълбока от контейнера, тъй като засаждането твърде надълбоко може да доведе до загниване на короната на растението.
Внимателно извади хостата от контейнера. Ако корените са силно сплъстени и обикалят в кръг по формата на саксията, внимателно ги разроши с пръсти или с малка вилица. Това ще стимулира корените да растат навън, в новата почва, вместо да продължат да се въртят в кръг. Тази стъпка е много важна за дългосрочното здраве на растението, тъй като помага за изграждането на стабилна и широка коренова система. Постави растението в центъра на дупката, като се увериш, че горната част на кореновата топка е наравно със заобикалящата повърхност на почвата.
След като позиционираш растението, започни да запълваш дупката с подготвената почва. Внимателно притискай почвата около кореновата топка, за да премахнеш въздушните джобове, но без да я уплътняваш прекалено силно. Прекомерното уплътняване може да затрудни проникването на вода и въздух до корените. Увери се, че короната на растението (мястото, където стъблата се срещат с корените) остава на повърхността на почвата или съвсем леко над нея. Заравянето на короната е една от най-честите грешки и може да причини загниване.
Последната и най-важна стъпка след засаждането е обилното поливане. Полей новозасадената хоста бавно и продължително, за да може водата да проникне дълбоко и да уплътни почвата около корените. Това първоначално поливане е от решаващо значение за установяване на добър контакт между корените и почвата. През следващите няколко седмици поддържай почвата постоянно влажна, но не подгизнала, за да подпомогнеш растението да се адаптира към новия си дом и да започне да формира нови корени.
Още статии по тази тема
Размножаване чрез разделяне
Размножаването чрез разделяне е най-лесният, бърз и надежден начин за получаване на нови растения яйцевидна хоста. Тази процедура е най-добре да се извършва през пролетта, точно когато новите издънки започват да се показват, или в ранна есен. Разделянето не само увеличава броя на растенията, но и подмладява старата, прекалено голяма туфа, като стимулира по-енергичен растеж. Зряла туфа може да бъде разделяна на всеки 3 до 5 години, или когато забележиш, че центърът ѝ започва да губи жизненост.
За да започнеш, внимателно изкопай цялата туфа с помощта на вила или лопата, като се стараеш да запазиш колкото се може повече от кореновата система. Работи на разстояние от основата на растението, за да избегнеш нараняване на короната. След като извадиш туфата от земята, внимателно изтръскай или измий излишната почва от корените, за да виждаш по-добре структурата на коренището и отделните растежни точки (очи). Всяка растежна точка представлява потенциално ново растение.
С помощта на остър нож, лопата или дори с ръце (ако туфата е по-рехава), раздели коренището на няколко части. Всяка нова част трябва да има поне една или за предпочитане няколко здрави растежни точки и добре развита коренова система. Размерът на отделните части зависи от твоето желание – можеш да създадеш няколко по-големи растения, които ще се установят по-бързо, или повече на брой, но по-малки растения. Опитай се да направиш чисти разрези, за да намалиш риска от инфекции.
Веднага след разделянето, засади новите растения на подготвените за тях места, следвайки същите стъпки като при засаждане на ново растение от контейнер. Увери се, че ги засаждаш на същата дълбочина, на която са растели преди, и полей обилно. В първите няколко седмици след разделянето и пресаждането, новите растения ще се нуждаят от повече внимание и редовно поливане, докато се вкоренят и започнат нов растеж. Не се притеснявай, ако изглеждат леко увехнали в началото – това е нормална реакция на стреса от преместването.
Размножаване от семена
Размножаването на яйцевидната хоста от семена е по-трудоемък и по-бавен процес, който изисква търпение, но може да бъде много удовлетворяващо преживяване. Важно е да се знае, че хостите, отгледани от семена, често не повтарят напълно характеристиките на родителското растение, особено ако то е хибриден сорт. Въпреки това, Hosta ventricosa е известна с това, че се самоопрашва и често дава потомство, което е вярно на типа. Семената се образуват в семенни кутийки след прецъфтяването на цветовете.
Събирай семенните кутийки, след като станат кафяви и започнат да се разпукват, обикновено в края на лятото или началото на есента. Остави ги да изсъхнат напълно на сухо и проветриво място, след което извади малките, черни семена. За да се подобри кълняемостта, семената на хостата се нуждаят от период на студена стратификация. Можеш да ги поставиш в леко влажен пясък или торф в затворен плик в хладилника за период от 4 до 6 седмици. Този процес имитира зимните условия и „събужда“ семената.
След стратификацията, засей семената в плитки контейнери или саксии, пълни с качествен, стерилен субстрат за семена. Разпръсни семената равномерно по повърхността и ги покрий с много тънък слой от същия субстрат или вермикулит. Поддържай почвата постоянно влажна, но не мокра, като я пръскаш с пулверизатор. Покрий контейнера с прозрачен капак или найлонов плик, за да създадеш мини парник, който поддържа висока влажност. Постави го на светло, но непряко слънчево място, при температура около 18-22°C.
Кълняемостта обикновено настъпва в рамките на 2 до 4 седмици. След като семеначетата развият първите си няколко истински листа, можеш да премахнеш покритието и да ги пикираш в индивидуални малки саксийки. Продължавай да ги отглеждаш на светло и защитено място, като поддържаш почвата влажна. Ще отнеме няколко години, преди растенията, отгледани от семена, да достигнат зрял размер и да започнат да цъфтят, така че този метод изисква значително повече търпение в сравнение с разделянето на туфите.
