Подготовката за зимата е решаващ етап от годишния цикъл на грижа за почвопокривната роза „The Fairy“. Въпреки че този сорт е известен със своята добра студоустойчивост и може да преживее зимните месеци без проблеми в по-меки климатични зони, осигуряването на адекватна защита в региони със сурови зими е от съществено значение за запазване на здравето и жизнеността на растението. Правилното зимуване не само предпазва розата от измръзване, но и ѝ помага да се събуди силна и готова за бурен растеж и обилен цъфтеж през следващата пролет. Процесът на подготовка включва няколко важни стъпки, които трябва да бъдат предприети през есента, преди настъпването на трайните студове.
Есенната грижа полага основите за успешното презимуване. Както вече беше обсъдено в предишни статии, от края на лятото трябва да се прекрати всякакво торене с азотсъдържащи торове, тъй като те стимулират нов, нежен растеж, който няма да има време да узрее и ще бъде лесно увреден от първите слани. Вместо това, прилагането на тор, богат на калий, през ранната есен помага на стъблата да се втвърдят и да станат по-устойчиви на ниски температури. Поливането също трябва постепенно да се намали, за да се сигнализира на растението, че е време да премине в състояние на покой.
Почистването на градината е друга важна стъпка. Премахването на всички паднали листа и растителни остатъци около основата на розата е от решаващо значение за превенцията на болести. В тези остатъци могат да зимуват спори на гъбични заболявания като черни петна, които ще бъдат готови да заразят новия растеж през пролетта. Тази хигиенна мярка също така премахва потенциални скривалища за вредители. Леко есенно подрязване може да се направи, като се премахнат само болните, повредени или прекалено дълги и тънки клони, които могат да се счупят от тежестта на снега. Основното подрязване обаче се оставя за пролетта.
<h2>Кога и как да защитим розата</h2>
Правилният момент за прилагане на зимна защита е от ключово значение. Не трябва да се бърза с покриването на розите твърде рано през есента, докато времето е все още топло. Преждевременното покриване може да доведе до запарване и развитие на гнилостни процеси, както и да попречи на растението да се аклиматизира постепенно към по-ниските температури. Най-добре е да се изчака, докато няколко по-сериозни слани преминат и температурите паднат трайно под нулата, но преди земята да замръзне в дълбочина. Това обикновено се случва в края на ноември или началото на декември, в зависимост от конкретния регион.
Още статии по тази тема
Основната цел на зимната защита е не толкова да предпази растението от студа, колкото да го изолира от резките температурни колебания. Замръзването и размразяването на почвата през зимата може да увреди корените и да „избута“ растението над повърхността на почвата. Най-уязвимата част на розата е кореновата шийка (мястото, където стъблата се свързват с корените), особено при присадените рози. Защитата на тази зона е основен приоритет. Най-лесният и ефективен начин да се направи това е чрез загърляне.
Загърлянето се състои в натрупване на купчина от пръст, компост, добре угнил оборски тор или торф около основата на растението. Тази купчина трябва да е висока поне 20-25 см. Тя действа като изолационна бариера, която предпазва кореновата шийка и най-долните пъпки от екстремни студове. Важно е материалът, който се използва за загърляне, да бъде рохкав и добре дрениран. Не трябва да се използва пръст, взета непосредствено от основата на розата, тъй като това може да оголи корените. Вместо това, донесете пръст от друга част на градината или използвайте компост.
Материали за зимна защита
Освен загърлянето, могат да се използват и други материали за допълнителна изолация, особено в по-студените региони. След като основата на розата е загърлена, останалата част от растението може да се покрие със слой от сухи листа, слама или борови клонки (елхови или борови лапи). Боровите клонки са особено подходящи, тъй като те осигуряват добра изолация, без да се сбиват и да задържат прекомерна влага, като същевременно позволяват на въздуха да циркулира. Те също така помагат за задържането на снежната покривка, която е най-добрата естествена изолация.
Използването на материали като найлон или пластмасови покривала трябва да се избягва, тъй като те не „дишат“. Под тях се образува конденз, което води до запарване, развитие на плесени и гниене през по-топлите зимни дни. Ако все пак се налага използването на някакъв вид покривало, то трябва да бъде от дишаща материя като зебло или специално агротекстилно покривало за зимна защита. Тези материали предпазват от студения вятър и зимното слънце, които могат да причинят изсушаване на клонките.
Още статии по тази тема
Снежната покривка е най-добрият приятел на розите през зимата. Дебел слой сняг осигурява перфектна изолация от екстремните температури на въздуха и предпазва от изсушаващите ветрове. Ако имате достатъчно сняг в градината, може допълнително да го натрупате върху защитените рози. В райони с малко сняг, но силни студове, осигуряването на добра мулчираща покривка е още по-важно.
Зимуване на рози в контейнери
Розите, отглеждани в контейнери, са много по-уязвими на измръзване, тъй като кореновата им система не е защитена от изолационните свойства на земята. Корените са изложени на ниски температури от всички страни на контейнера и могат лесно да измръзнат, което е фатално за растението. Поради тази причина контейнерните рози изискват специални мерки за зимуване. Един от най-надеждните методи е да се премести контейнерът на защитено място.
Идеалното място за зимуване на контейнерна роза е неотопляем гараж, мазе или остъклена тераса, където температурата се поддържа малко над нулата, но остава достатъчно студено, за да може растението да премине в покой. Преди да преместите контейнера, полейте почвата добре. По време на съхранението, почвата трябва да се поддържа леко влажна, като се полива съвсем оскъдно на няколко седмици, само за да не изсъхне напълно.
Ако нямате възможност да приберете контейнера на закрито, можете да го защитите на открито. Една от техниките е да „погребете“ саксията в земята в градината. Изкопайте дупка, достатъчно голяма, за да побере целия контейнер, и го поставете вътре, като запълните празнините с пръст. Друг вариант е да групирате няколко контейнера заедно до защитена стена на къщата и да ги изолирате отвън. Можете да ги увиете с няколко слоя мехурчесто фолио, стари одеяла или юта, като запълните празнините между тях със сухи листа или слама за допълнителна изолация.
