За да се развива добре и да радва с буйна зеленина и ярки есенни багри, дивата лоза, както всяко друго растение, се нуждае от хранителни вещества. Въпреки че не е сред най-взискателните видове, правилното и навременно торене може значително да подобри нейния растеж, здраве и декоративни качества. В тази статия ще разгледаме основните хранителни нужди на дивата лоза и ще ти дадем практически съвети как и кога да я подхранваш. Ще научиш кои са най-важните макро- и микроелементи, как да разпознаваш признаците на недостиг и как да избереш най-подходящия тор за твоето растение.
Дивата лоза се нуждае от балансирано съотношение на основните макроелементи – азот (N), фосфор (P) и калий (K). Азотът е отговорен за растежа на листата и стъблата, като осигурява наситения зелен цвят. Фосфорът стимулира развитието на кореновата система и е важен за цъфтежа и образуването на плодове. Калият повишава устойчивостта на растението към болести, суша и ниски температури, а също така играе роля в образуването на здрави и силни стъбла.
Освен тези три основни елемента, дивата лоза се нуждае и от микроелементи в по-малки количества, като магнезий (Mg), калций (Ca), сяра (S), желязо (Fe), манган (Mn) и бор (B). Те участват в различни физиологични процеси като фотосинтезата, дишането и усвояването на други хранителни вещества. В повечето градински почви тези елементи се съдържат в достатъчни количества, но при бедни или изтощени почви може да се наложи допълнителното им внасяне.
Обикновено дивата лоза, засадена в плодородна градинска почва, не изисква интензивно торене. Едно подхранване през пролетта с органичен тор като компост или добре угнил оборски тор често е напълно достатъчно, за да осигури необходимите хранителни вещества за целия сезон. Органичните торове имат предимството, че освобождават хранителните вещества бавно и постепенно, което предотвратява риска от преторяване. Освен това, те подобряват структурата и плодородието на почвата в дългосрочен план.
Ако почвата е бедна или ако отглеждаш дивата лоза в контейнер, може да се наложи по-редовно подхранване с минерални торове. В този случай е добре да се използва балансиран комплексен тор, който съдържа основните макро- и микроелементи. Важно е да се спазват инструкциите на опаковката и да не се прекалява с количеството тор, тъй като това може да доведе до изгаряне на корените и увреждане на растението.
Още статии по тази тема
Време и честота на торене
Най-подходящото време за торене на дивата лоза е през пролетта, в началото на вегетационния период, когато растението започва да развива нови листа и леторасти. Това ще му даде необходимия тласък за буен растеж през целия сезон. Можеш да направиш еднократно подхранване с тор с бавно освобождаване или да внасяш органичен тор около основата на растението. Това обикновено е достатъчно за цялата година.
Ако предпочиташ да използваш течни торове, можеш да подхранваш растението на всеки 4-6 седмици през пролетта и лятото. Разреди тора във вода според инструкциите на опаковката и полей обилно около корените. Спри торенето в края на лятото, най-късно до средата на август. Торенето през есента не се препоръчва, тъй като може да стимулира нов растеж, който ще бъде твърде нежен, за да преживее зимата, и ще измръзне.
Растенията, отглеждани в саксии, имат по-голяма нужда от подхранване, тъй като обемът на почвата е ограничен и хранителните вещества се изчерпват по-бързо. Тях трябва да ги подхранваш по-често – на всеки 2-4 седмици през пролетта и лятото, с балансиран течен тор. През зимата, когато растението е в покой, торенето трябва да се преустанови напълно.
Важно е да се тори само когато почвата е влажна. Никога не прилагай тор върху суха почва, тъй като това може да причини изгаряне на корените. Преди да наториш, полей добре растението. Наблюдавай реакцията на растението след торене. Ако забележиш признаци на преторяване, като изсъхнали краища на листата или увяхване, промий почвата обилно с вода, за да отмиеш излишния тор.
Още статии по тази тема
Видове торове
На пазара се предлагат различни видове торове, подходящи за дива лоза. Можеш да избираш между органични и минерални торове, както и между гранулирани и течни форми. Изборът зависи от твоите предпочитания, типа на почвата и специфичните нужди на растението.
Органичните торове, като компост, угнил оборски тор, тор от калифорнийски червеи и костно брашно, са отличен избор за дивата лоза. Те са естествени, екологични и подобряват почвеното плодородие в дългосрочен план. Те освобождават хранителните вещества бавно, което намалява риска от преторяване. Освен това, те подобряват структурата на почвата, нейната аерация и способността ѝ да задържа влага. Можеш да ги внасяш през пролетта, като ги разпръснеш около основата на растението и леко ги смесиш с горния слой на почвата.
Минералните торове са концентрирани и бързодействащи. Те съдържат хранителни вещества в лесноусвоима за растенията форма. Могат да бъдат комплексни (съдържащи N, P, K и микроелементи) или прости (съдържащи само един елемент). За дивата лоза е най-добре да се използва балансиран комплексен тор, например с формула NPK 10-10-10 или 20-20-20. Те се предлагат под формата на гранули, които се разпръскват по повърхността на почвата, или като прах или течност, които се разтварят във вода.
Когато използваш минерални торове, е много важно да спазваш дозировката, посочена на опаковката. Преторяването може да бъде много по-вредно от липсата на торене. Излишъкът от азот, например, може да доведе до прекомерен растеж на слаби и нежни леторасти, които са по-податливи на болести и вредители, и до по-слаба есенна окраска. Излишъкът от соли в почвата пък може да увреди корените и да затрудни усвояването на вода.
Признаци на недостиг на хранителни вещества
Въпреки че дивата лоза не е много претенциозна, понякога може да прояви признаци на недостиг на определени хранителни вещества, особено ако расте в бедна почва. Умението да разпознаваш тези признаци ще ти помогне да реагираш навреме и да осигуриш на растението необходимите елементи.
Недостигът на азот е един от най-често срещаните проблеми. Той се проявява с по-бавен растеж, по-дребни листа и общо пожълтяване на растението, като по-старите листа пожълтяват първи. Ако забележиш такива симптоми, можеш да подхраниш с тор, богат на азот, или да добавиш компост около основата на растението.
Недостигът на фосфор е по-рядко срещан, но може да се прояви с тъмнозелени или лилави листа и слаб растеж на корените. Недостигът на калий пък се характеризира с пожълтяване или покафеняване по краищата на по-старите листа. Тези недостатъци могат да се коригират с използването на комплексен тор, който съдържа и трите основни елемента.
Недостигът на желязо, известен като желязна хлороза, се проявява с пожълтяване на младите листа, докато жилките им остават зелени. Това обикновено се случва при алкални почви, където желязото е в неусвоима за растенията форма. Проблемът може да се реши чрез подхранване с железен сулфат (зелен камък) или друг тор, съдържащ желязо в хелатна форма, която е лесноусвоима от растенията.
