Да оставим ли луковиците в земята
Един от най-често задаваните въпроси от градинарите е дали луковиците на лалето на Клузий трябва да се изваждат всяка година или могат да останат в земята. За разлика от много едри хибридни сортове, които имат нужда от годишно изваждане за оптимален цъфтеж, лалето на Клузий е ботанически вид, който е много добре приспособен да остава в почвата за постоянно. Всъщност, то дори предпочита да не бъде обезпокоявано, което му позволява да се натурализира и да образува красиви, разрастващи се туфи с течение на времето. Тази негова характеристика го прави изключително подходящо за градини с по-ниска поддръжка.
Оставянето на луковиците в земята има няколко предимства. На първо място, спестява много труд по изваждане, почистване, съхранение и повторно засаждане всяка година. Второ, позволява на растението да се установи трайно и да развие силна коренова система. Когато не се обезпокояват, луковиците образуват дъщерни луковички и постепенно се разпространяват, създавайки все по-големи и по-ефектни цветни петна през пролетта. Този процес на натурализация е едно от най-големите очарования на ботаническите лалета.
Разбира се, за да могат луковиците да презимуват успешно в земята, трябва да са изпълнени няколко ключови условия. Най-важното от тях е почвата да бъде с отличен дренаж. Лалето на Клузий произхожда от райони със сухи лета и не толерира зимното преовлажняване. Ако почвата е тежка и задържа вода, има голям риск луковиците да загният през зимата. Затова, ако си решил да ги оставиш в земята, увери се, че мястото е добре дренирано още при първоначалното засаждане.
Подготовка на лехата за зимата
Правилната подготовка на лехата, в която ще зимуват луковиците, е важна стъпка за тяхното оцеляване. След като листата на лалетата пожълтеят и изсъхнат напълно в началото на лятото, те трябва да бъдат премахнати. Почисти внимателно цялата леха от растителни остатъци и плевели. Това не само подобрява външния вид на градината, но и премахва потенциални скривалища за вредители и зарази, които биха могли да атакуват луковиците през зимата.
С наближаването на есента и преди настъпването на първите сериозни студове, е добра идея да се приложи мулчиране. Мулчът представлява защитен слой от органичен материал, който се разстила върху повърхността на почвата. Той изпълнява няколко важни функции. На първо място, изолира почвата и предпазва луковиците от резките температурни колебания и дълбокото замръзване, особено при зими без снежна покривка. Снегът е естествен изолатор, но когато липсва, мулчът поема неговата роля.
Още статии по тази тема
За мулч можеш да използваш различни материали като сухи есенни листа, слама, нарязани клонки, борови кори или добре угнил компост. Нанеси слой с дебелина около 5-10 сантиметра след първите леки слани, когато почвата вече е започнала да се охлажда. Избягвай да мулчираш твърде рано, докато почвата е все още топла, тъй като това може да привлече гризачи, които да си направят гнезда в мулча и да се хранят с луковиците през зимата. В началото на пролетта, когато опасността от силни студове премине, мулчът трябва внимателно да се отстрани, за да могат кълновете да пробият лесно и да получат достъп до слънчева светлина.
Защита от гризачи и прекомерна влага
Два от най-големите врагове на зимуващите луковици са гризачите и прекомерната влага. Мишките и полевките намират луковиците за много атрактивен източник на храна през студените месеци и могат да унищожат цяла колекция за кратко време. Един от най-ефективните начини за защита е засаждането на луковиците в специални мрежести кошове. Тези кошове се поставят в земята и луковиците се засаждат в тях, което физически възпрепятства достъпа на гризачите.
Друга стратегия е да се засадят около лалетата растения, които са известни с това, че отблъскват гризачите, като например нарциси или декоративен лук (алиум). Техните луковици са токсични и нежелани от повечето гризачи. Можеш също така да поставиш в дупките за засаждане натрошен чакъл или едри пясъчни частици, които правят копаенето по-трудно за вредителите. Избягвай използването на атрактивни за гризачите мулчове, като сено, и поддържай района около лехата чист от висока трева и храсти, които им служат за прикритие.
Защитата от прекомерна влага е изцяло свързана с дренажа. Ако знаеш, че градината ти има тежка почва или има зони, в които водата се задържа, предприеми мерки още при засаждането. Създаването на повдигнати лехи е отлично решение за такива места. Добавянето на голямо количество пясък и компост към почвата също помага за подобряване на нейната структура. Увери се, че мястото не се намира под улуци или на места, където се събира водата от топенето на снега.
