Въпреки че понцирус трифолиата е известен като най-студоустойчивият от всички цитрусови роднини, правилната подготовка за зимата е ключова, особено за младите растения и за тези, отглеждани в по-сурови климатични условия. Успешното презимуване гарантира, че растението не само ще оцелее през студените месеци, но и ще има силен старт напролет, готов за обилен цъфтеж и растеж. Процесът на зазимяване включва няколко важни стъпки, свързани с поливането, торенето и осигуряването на физическа защита, които трябва да бъдат предприети през есента. Разбирането на тези аспекти ще ти помогне да защитиш своя понцирус и да му се радваш години наред.
Подготовка на растението през есента
Подготовката на понцирус трифолиата за зимата започва още в края на лятото и началото на есента. Една от най-важните стъпки е да се прекрати всякакво торене с азотсъдържащи торове най-късно до края на август. Азотът стимулира растежа на нова, нежна листна маса и леторасти. Ако този растеж продължи твърде късно през есента, новите клонки няма да имат достатъчно време да узреят и да се вдървесинят добре преди настъпването на първите студове. Такива неузрели клонки са изключително уязвими на измръзване и почти сигурно ще загинат през зимата.
През есента поливането също трябва постепенно да се намали. Това е естествен сигнал за растението, че вегетационният период приключва и е време да започне да се подготвя за покой. Намаляването на водата помага за забавянето на метаболитните процеси и узряването на дървесината. Въпреки това, точно преди почвата да замръзне, е силно препоръчително да се направи една последна, много обилна „влагозапасяваща“ поливка. Добре хидратираните растения понасят много по-добре зимните студове и изсушаващия ефект на ледените ветрове.
Почистването на района около основата на растението също е важна част от есенната подготовка. Събери и унищожи всички опадали листа и плодове. В тях могат да се крият спори на болести и зимуващи форми на вредители, които биха могли да атакуват растението през следващата пролет. Поддържането на чистота около стъблото намалява риска от инфекции и създава по-неблагоприятна среда за гризачи, които могат да повредят кората през зимата. Тази проста мярка допринася значително за общото здраве на растението.
Защита на младите растения
Младите растения понцирус, на възраст до 2-3 години, са значително по-чувствителни към ниските зимни температури в сравнение със зрелите, добре установени екземпляри. Тяхната коренова система все още не е достигнала голяма дълбочина, а стъблата и клонките им са по-тънки и уязвими. Поради тази причина, осигуряването на зимна защита за тях е силно препоръчително, особено в по-студените райони на страната или на места, изложени на силни ветрове. Тази защита ще им помогне да преминат безпроблемно през първите си няколко зими, докато укрепнат достатъчно.
Още статии по тази тема
Един от най-ефективните методи за защита е мулчирането на кореновата зона. След като паднат листата и преди настъпването на големите студове, натрупай дебел слой (10-15 см) мулч около основата на растението. Можеш да използваш сухи листа, слама, борови кори или компост. Този слой действа като изолатор, предпазва най-горния почвен слой и корените в него от дълбоко замръзване и от резки температурни колебания. Важно е мулчът да не докосва директно стъблото, за да се избегне задържането на влага и риска от гниене.
Защитата на надземната част също е важна. Стъблото и основните клони на младото растение могат да бъдат увити със специално агротекстил, зебло или няколко слоя хартия. Тези материали позволяват на растението да „диша“, но го предпазват от ледените ветрове и от така наречения „зимен слънчев пригор“. Той се получава, когато яркото зимно слънце нагрява кората през деня, а през нощта тя рязко се охлажда, което може да доведе до напукване. В никакъв случай не използвай найлон или други непропускливи материали, тъй като те водят до запарване и развитие на болести. Тази защита се поставя след първите сериозни застудявания и се премахва напролет, след като премине опасността от силни студове.
Специфики при зазимяване в контейнер
Зазимяването на понцирус, отглеждан в контейнер, изисква специално внимание, тъй като кореновата система е много по-уязвима на измръзване. В градината земята осигурява естествена изолация, докато в саксията корените са изложени на студа от всички страни. Оставянето на контейнера на открито без никаква защита през зимата в повечето райони на България почти сигурно ще доведе до измръзване на корените и загиване на растението, независимо от студоустойчивостта на вида.
Най-добрият вариант за зазимяване на контейнерни растения е да се преместят на защитено, но студено място. Идеални за целта са неотопляеми гаражи, мазета, остъклени тераси или студени оранжерии, където температурата се поддържа малко над нулата (например между 0°C и 8°C). Важно е мястото да е студено, за да може растението да остане в дълбок покой. Прибирането му в топло и отопляемо помещение ще наруши покоя му и ще го стресира. През този период поливането се свежда до минимум – съвсем леко, веднъж на 3-4 седмици, колкото да не изсъхне напълно почвата.
Още статии по тази тема
Ако нямаш възможност да прибереш контейнера, можеш да опиташ да го изолираш на място. Увий цялата саксия с няколко слоя зебло, мехурчесто фолио или специални изолационни материали. Постави контейнера на подложка от стиропор, за да го изолираш от студената земя. Друг ефективен метод е да „вкопаеш“ саксията в земята в градината до ръба й. По този начин земята ще служи като естествен изолатор за корените. Надземната част на растението също може да бъде защитена, както при младите растения в градината.
Независимо кой метод избереш, важно е да не забравяш, че дори зазимени, контейнерните растения са по-чувствителни. Трябва да се избягва пълното замръзване на почвата в саксията за продължителен период. Също така, трябва да се пази от зимното слънце, което може да нагрее тъмните саксии и да предизвика преждевременно „събуждане“ на растението. Групирането на няколко контейнера заедно също помага за намаляване на топлинните загуби.
