Едно от най-големите предимства на понцирус трифолиата е неговата забележителна устойчивост на повечето болести и вредители, които традиционно поразяват културните цитрусови видове. Тази вродена резистентност го прави изключително лесно за отглеждане и предпочитана подложка в цитрусопроизводството. Въпреки това, макар и рядко, при определени неблагоприятни условия или при силен инфекциозен натиск в градината, той също може да бъде засегнат от някои проблеми. Познаването на потенциалните заплахи, както и прилагането на добри превантивни практики, са най-добрата стратегия за поддържане на растението здраво и жизнено. В този материал ще разгледаме основните болести и вредители, които евентуално биха могли да засегнат понцируса, и как да се справиш с тях.
Основни гъбични заболявания
Въпреки високата си устойчивост, понцирусът може да бъде засегнат от някои гъбични заболявания, особено ако се отглежда в неподходящи условия на прекомерна влага и лош дренаж. Най-сериозната заплаха, макар и рядка за този вид, е кореновото гниене, причинено от гъби от рода Phytophthora. Това заболяване се развива в тежки, преовлажнени почви с лоша аерация. Симптомите над земята включват общо влошаване на състоянието на растението, пожълтяване и опадане на листата, увяхване и спиране на растежа. При основата на стъблото може да се забележи потъмняване на кората и отделяне на смола.
Превенцията е абсолютно ключова в борбата с кореновото гниене. Най-важната мярка е осигуряването на отличен дренаж при засаждането. Избягвай да засаждаш понцирус на места, където водата се задържа. При поливане избягвай преовлажняването и винаги оставяй горния слой на почвата да изсъхне между поливките. Ако все пак се появят симптоми, намали драстично поливането и се опитай да подобриш аерацията на почвата около корените. В тежки случаи може да се наложи третиране с подходящи фунгициди.
Друго гъбично заболяване, което понякога може да се наблюдава, особено при влажно и хладно време, е сачмянката. Тя се проявява с появата на малки, тъмни петна по листата, които с времето некротизират и опадват, оставяйки малки дупчици, сякаш листата са простреляни със сачми. Това заболяване рядко е сериозно за понцируса и обикновено не изисква третиране. Превантивно, събирай и унищожавай опадалите заразени листа през есента, за да намалиш източника на зараза за следващата година.
Антракнозата е друго заболяване, което може да причини тъмни, хлътнали петна по листата, клонките и плодовете, особено при продължителни влажни периоди. Заразените листа и плодове опадат преждевременно. Отново, превенцията е най-добрата защита. Осигури добра въздушна циркулация около растението чрез правилна резитба, като премахваш прекалено гъстите и преплитащи се клонки. При силна зараза може да се наложи пръскане с медосъдържащи фунгициди след консултация със специалист.
Още статии по тази тема
Вредители и методи за борба
Понцирус трифолиата е значително по-малко атрактивен за вредителите в сравнение с другите цитруси, отчасти заради по-твърдите си листа и наличието на репелентни съединения. Въпреки това, понякога може да бъде нападнат от някои общи вредители, които се срещат в градината. Най-често това са смучещи насекоми като листни въшки и щитоносни въшки. Те се хранят с растителен сок, като отслабват растението и могат да пренасят вирусни заболявания.
Листните въшки обикновено се появяват през пролетта по най-младите и нежни връхчета на клонките и по долната страна на листата. Те образуват плътни колонии и отделят лепкава „медена роса“, която може да стане среда за развитие на чернилни гъби (чернилка). При слабо нападение, листните въшки могат да бъдат премахнати механично с пръсти или със силна струя вода. При по-силно нападение може да се използва пръскане с разтвор на калиев сапун или с инсектициди на базата на натурални масла като масло от нийм.
Щитоносните въшки са по-трудни за контрол, тъй като са защитени от твърд щит. Те изглеждат като малки, кафяви или бели подутини, прикрепени към стъблата и долната страна на листата. Подобно на листните въшки, те също отделят медена роса. Борбата с тях изисква постоянство. При единични бройки могат да бъдат изстъргани с памучен тампон, напоен със спирт. При по-сериозно нападение се препоръчва зимно пръскане с парафиново масло, което задушава зимуващите форми на вредителя, както и третиране със системни инсектициди през вегетацията.
Акарите, особено червеният цитрусов акар, могат да бъдат проблем при горещо и сухо време. Те са много малки и трудно забележими с просто око, но присъствието им се издава от появата на фина паяжина и малки жълтеникави точки по листата, които постепенно губят свежия си зелен цвят и изглеждат прашни. Редовното обмиване на листата с вода помага за ограничаване на популацията им. При нужда може да се използват специфични акарициди.
Още статии по тази тема
Физиологични проблеми и неинфекциозни заболявания
Понякога проблемите, които наблюдаваме по понцируса, не се дължат на болести или вредители, а на неблагоприятни условия на средата или на грешки в отглеждането. Тези физиологични проблеми често са свързани с недостиг или излишък на хранителни вещества, неправилно поливане или неподходящи почвени условия. Един от най-честите такива проблеми е хлорозата, която вече разгледахме в контекста на торенето. Тя се изразява в пожълтяване на листата, докато жилките остават зелени, и обикновено се дължи на недостиг на желязо в алкални почви.
Друг физиологичен проблем може да бъде причинен от слънчев пригор. Той се появява по листата и плодовете, които са изложени на много силно и пряко слънце, особено след период на облачно време или при млади, незакалени растения. Проявява се като белезникави или кафеникави петна по изложените части. Този проблем не е сериозен и обикновено растението се адаптира. Засенчване на младите растения в най-горещите часове на деня през първото им лято може да помогне за предотвратяването му.
Повреди от измръзване също могат да се наблюдават, особено по младите растения или при необичайно сурови зими. Те се изразяват в покафеняване и изсъхване на връхчетата на клонките. Тези повреди не са фатални за растението. През пролетта, след като премине опасността от слани, всички измръзнали части трябва да се изрежат до здрава тъкан. Това ще стимулира растението да развие нови, здрави разклонения от по-ниските, незасегнати части.
Напукването на плодовете е друг проблем, който може да се появи. То обикновено се дължи на резки промени в почвената влажност, например обилен дъжд или поливка след дълъг период на засушаване. Бързото поемане на голямо количество вода кара вътрешността на плода да нарасне по-бързо, отколкото кората може да се разтегне, което води до напукването й. Поддържането на по-равномерна почвена влажност през периода на нарастване на плодовете може да помогне за намаляване на този проблем.
Превантивни мерки и добри градинарски практики
Най-ефективният начин за борба с болестите и вредителите е превенцията. Създаването на оптимални условия за растеж е първата и най-важна стъпка. Здравото, силно и добре подхранено растение е много по-устойчиво на всякакви атаки. Увери се, че понцирусът е засаден на слънчево място с отличен дренаж. Избягвай прекомерното поливане и поддържай балансиран режим на торене, без да прекаляваш с азота.
Редовната инспекция на растението е от ключово значение. Оглеждай го внимателно поне веднъж седмично за ранни признаци на проблеми – петна по листата, наличие на насекоми, увяхване или промяна в цвета. Ранното откриване на проблема прави контрола му много по-лесен и ефективен. Премахвай незабавно всички болни или силно нападнати от вредители части от растението и ги унищожавай, не ги оставяй в градината.
Поддържането на добра хигиена в градината е друга важна превантивна мярка. През есента събирай и унищожавай всички опадали листа и плодове около основата на растението. В тях могат да зимуват спори на гъбични болести и яйца на вредители, които ще се активизират през следващата пролет. Поддържай пространството около стъблото чисто от плевели, тъй като те могат да бъдат гостоприемници на вредители и да влошат въздушната циркулация.
Правилната резитба също допринася за здравето на растението. Чрез премахване на сухи, болни, счупени или преплитащи се клонки се подобрява движението на въздуха и проникването на слънчева светлина в короната. Това създава по-неблагоприятни условия за развитието на гъбични заболявания, които виреят във влажна и застояла среда. Винаги използвай чисти и дезинфекцирани инструменти за резитба, за да не пренасяш зарази от едно растение на друго.
