Атлаският кедър е известен със своята добра студоустойчивост, като зрелите и добре установени екземпляри могат да понесат значителни зимни студове без никакви проблеми. Произходът му от високопланинските райони на Атласките планини го е пригодил към сурови климатични условия. Въпреки това, младите дървета, особено през първите две до три зими след засаждането, са по-уязвими и могат да се нуждаят от допълнителни грижи и защита, за да преминат успешно през този критичен период. Правилната подготовка за зимата гарантира, че дървото ще посрещне пролетта здраво, жизнено и готово за нов растеж.
Ключът към успешното зимуване започва още с есенната подготовка. Една от най-важните стъпки е да се осигури добра хидратация на дървото преди почвата да замръзне. Вечнозелените растения, какъвто е кедърът, продължават да губят влага през игличките си и през зимата (процес, наречен транспирация). Ако почвата е замръзнала, корените не могат да компенсират тази загуба, което води до състояние, известно като „физиологична суша“ или зимно изсъхване. Обилната поливка в края на есента, след като листата на широколистните дървета са опадали, но преди земята да е замръзнала, помага за създаването на воден запас в почвата и намалява този риск.
Мулчирането е друга изключително важна есенна процедура. Полагането на дебел слой (10-15 см) органичен мулч, като борови кори, дървесен чипс или слама, около основата на младото дърво, помага за изолирането на кореновата система. Мулчът предпазва корените от резките температурни колебания, забавя замръзването на почвата в дълбочина и помага за запазване на влагата. Важно е да се остави малко свободно пространство около самото стъбло, за да се избегне задържането на влага, което може да доведе до гниене на кората.
Защита от зимно изсъхване и слънчев пригор
Зимното изсъхване е един от най-честите проблеми при младите иглолистни растения. То се проявява с покафеняване и изсъхване на игличките, обикновено от страната, която е изложена на преобладаващите зимни ветрове и на силното следобедно слънце. Причината е, че комбинацията от слънце и вятър изтегля влага от игличките, докато корените не могат да я набавят от замръзналата земя. За да се намали този риск, освен обилното есенно поливане, може да се изградят временни заслони около младите дървета.
Тези заслони могат да бъдат направени от зебло или друга плътна, но дишаща материя, опъната върху рамка от няколко кола, забити в земята около дървото. Целта не е да се „опакова“ плътно дървото, а да се създаде преграда срещу вятъра и силното слънце, особено от южната и западната страна. Важно е заслонът да не докосва клоните, за да има добра циркулация на въздуха и да не се получават механични повреди. Тази мярка е особено препоръчителна за първата и втората зима след засаждането.
Още статии по тази тема
Слънчевият пригор по ствола е друг проблем, който засяга предимно младите дръвчета с все още тънка и гладка кора. През ясните зимни дни слънцето може силно да нагрее южната страна на ствола, което води до активиране на клетките под кората. През нощта, при рязко падане на температурата, тези клетки замръзват и умират, което причинява вертикални пукнатини и увреждане на кората. За да се предотврати това, стволовете на младите кедри могат да бъдат увити със специална хартиена лента за дървета или боядисани с бяла латексова боя, разредена с вода. Белият цвят отразява слънчевите лъчи и предпазва кората от прегряване.
Предпазване от тежък сняг и лед
Атлаският кедър има здрава структура, но натрупването на тежък, мокър сняг или лед по клоните може да доведе до тяхното огъване, счупване или дори до разцепване на ствола, особено при сортове с няколко основни водача. Младите дървета с все още гъвкави клони са особено уязвими. Ако се очаква обилен снеговалеж, е препоръчително клоните на по-малките дървета да се привържат леко един към друг със сезал или меко въже, като се оформят в по-компактна, вертикална форма. Това помага на снега да се плъзга надолу, вместо да се натрупва.
След силен снеговалеж е добре внимателно да се отстрани натрупаният сняг от клоните, докато е все още прахообразен. Използвайте метла или друг дълъг прът и леко изтръсквайте клоните с движение отдолу нагоре. Никога не се опитвайте да махате сняг, който е започнал да се топи и да замръзва отново, или дебел слой лед. В такъв случай клоните са много крехки и опитът да се отстрани ледът може да причини повече вреда, отколкото полза. По-добре е да се изчака естественото му стопяване.
Ако все пак се стигне до счупване на клон, е важно той да бъде отстранен правилно, за да се подпомогне бързото зарастване на раната. Счупеният клон трябва да се отреже гладко до основата му при разклонението или до ствола, без да се оставя стърчащо пънче. Гладкият и чист разрез позволява на дървото по-лесно да калусира и да затвори раната, намалявайки риска от проникване на болестотворни организми. Тази резитба е най-добре да се извърши в края на зимата или ранна пролет.
