Засаждането на атласки кедър е инвестиция в бъдещето на вашата градина, един акт, който ще радва с красотата си поколения напред. Този величествен иглолистен вид, произхождащ от планинските райони на Северна Африка, изисква внимателен подход при избора на място и подготовката на почвата, за да може да разгърне пълния си потенциал. Успешното засаждане е в основата на доброто прихващане и последващия здравословен растеж на дървото. Процесът не е сложен, но изисква спазването на няколко ключови стъпки, които гарантират, че младата фиданка ще получи най-добрия възможен старт в новия си дом. От избора на качествен посадъчен материал до правилната техника на засаждане, всеки детайл е от значение.
Преди да пристъпите към самото засаждане, е от изключително значение да се уверите, че избраното място отговаря на изискванията на атлаския кедър. Както вече споменахме, това е светлолюбиво дърво, което се нуждае от простор, за да развие своята характерна широка корона. Трябва да се предвиди, че след години то ще достигне внушителни размери, затова го засадете далеч от сгради, електропроводи и други дървета. Почвата трябва да бъде добре дренирана, тъй като кедърът не толерира застояла вода около корените си, което може да доведе до тяхното загниване.
Подготовката на посадъчната яма е следващата критична стъпка. Тя трябва да бъде значително по-широка от кореновата бала на фиданката, поне два до три пъти, но не по-дълбока. Дълбокото засаждане е една от най-честите грешки и може да причини сериозни проблеми с развитието на дървото. Горната част на кореновата бала трябва да бъде на едно ниво с околния терен или дори леко над него. Разрохкването на почвата в широка зона около фиданката улеснява проникването на младите корени и ускорява установяването на растението.
Размножаването на атлаския кедър е по-сложен процес, който обикновено се извършва от специалисти в разсадниците, но с търпение и правилните знания може да бъде изпробван и от любители градинари. Основният метод за размножаване е чрез семена, които обаче изискват специфична предварителна обработка, наречена стратификация, за да се прекъсне техният покой и да се стимулира покълването. Вегетативното размножаване чрез резници е възможно, но е значително по-трудно и с по-нисък процент на успеваемост в сравнение с много други иглолистни видове.
Избор на посадъчен материал и най-добро време за засаждане
Качеството на посадъчния материал е от решаващо значение за бъдещото развитие на атлаския кедър. Когато избирате фиданка, търсете добре оформени екземпляри със симетрична корона, здрав централен водач и свежи, наситено оцветени иглички. Избягвайте растения с пожълтели или кафяви игли, признаци на вредители или болести, или такива с повредена кора. Кореновата система трябва да е добре развита, без да е прекалено сплъстена или да се върти в кръг на дъното на контейнера, което е признак, че растението е престояло твърде дълго в него.
Още статии по тази тема
Най-подходящото време за засаждане на атлаския кедър е през есента или ранна пролет. Есенното засаждане, около месец преди почвата да замръзне, позволява на кореновата система да започне да се установява, докато почвата е все още топла, и да се възползва от зимните валежи. Пролетното засаждане също е добър вариант и трябва да се направи след като премине опасността от силни студове, но преди да започнат летните горещини. Засаждането през горещите летни месеци трябва да се избягва, тъй като стресът от пресаждането, комбиниран с високите температури и сушата, може да бъде фатален за младото растение.
Фиданките обикновено се предлагат в контейнери или с коренова бала, увита в зебло. При растенията в контейнер е важно внимателно да се извади кореновата бала и да се огледа за сплъстени корени. Ако има такива, те трябва внимателно да се разплетат или леко да се подрежат, за да се насърчи растежът им навън в новата почва. При растенията със зебло, то трябва да се отстрани или поне да се разреже на няколко места, след като фиданката е поставена в дупката, за да не възпрепятства развитието на корените. Всички синтетични материали, като въжета или тел, трябва да бъдат напълно премахнати.
Преди засаждане е добре кореновата бала да се потопи във вода за няколко часа или обилно да се полее, за да се хидратира добре. Това е особено важно, ако растението е било транспортирано на дълго разстояние или е престояло известно време преди засаждането. Добрата хидратация преди поставянето в земята намалява шока от пресаждането и помага на кедъра да се адаптира по-бързо към новата си среда.
Стъпка по стъпка: процесът на засаждане
След като сте избрали подходящо място и сте подготвили посадъчната яма, процесът на засаждане е сравнително лесен. Поставете фиданката в центъра на ямата, като се уверите, че горната част на кореновата бала е на нивото на околния терен. Може да използвате дръжката на лопатата или права дъска, поставена напряко на дупката, за да проверите правилната дълбочина. Уверете се, че дървото е изправено от всички страни, преди да започнете да запълвате дупката.
Още статии по тази тема
Започнете да запълвате ямата с оригиналната почва, която сте изкопали, като леко я притъпквате на етапи, за да премахнете въздушните джобове. Не е необходимо да добавяте големи количества тор или други подобрители директно в дупката, освен ако почвата не е изключително бедна или тежка. В такъв случай, може да смесите малко количество добре угнил компост с почвата. След като ямата е запълнена наполовина, полейте обилно с вода, за да може почвата да се уплътни добре около корените.
Допълнете останалата част от ямата с пръст и отново леко притъпчете. Оформете пръстен от почва около периферията на засадената зона, който да действа като „чиния“ за задържане на водата при поливане. Това гарантира, че водата ще попие директно в зоната на корените, вместо да се разтича настрани. Веднага след засаждането полейте отново обилно, като използвате поне 20-30 литра вода, в зависимост от размера на фиданката.
След засаждането е препоръчително да се постави слой мулч (например борови кори или дървесен чипс) с дебелина 5-10 см около основата на дървото. Мулчът помага за запазване на влагата в почвата, потиска растежа на плевелите и предпазва корените от температурни крайности. Не забравяйте да оставите малко пространство свободно около самото стъбло, за да предотвратите гниене на кората.
Размножаване чрез семена
Размножаването на атлаския кедър от семена е предизвикателен, но възнаграждаващ процес. Семената се намират в шишарки, които узряват за около две години. След като узреят, шишарките се разпадат и освобождават крилатите семена. Най-добре е да се събират цели, неувредени шишарки от здрави дървета през есента. След събирането, те се оставят на сухо и топло място, за да се отворят и да освободят семената.
Семената на атлаския кедър имат естествен период на покой и се нуждаят от студена стратификация, за да покълнат успешно. Този процес имитира зимните условия, които семената преживяват в естествената си среда. За целта, смесете семената с леко влажен субстрат като пясък, торф или вермикулит, поставете ги в найлонов плик или кутия и ги съхранявайте в хладилник (при температура около 4°C) за период от 21 до 60 дни. Редовно проверявайте за наличие на мухъл.
След периода на студена стратификация, семената са готови за засяване. Засейте ги в саксии или контейнери, пълни с добре дрениран субстрат за семена, на дълбочина около 1-2 сантиметра. Поддържайте почвата постоянно влажна, но не прекалено мокра, и осигурете добро осветление. Покълването обикновено настъпва в рамките на няколко седмици до месец. Младите поници са много нежни и трябва да се пазят от пряка силна слънчева светлина и резки температурни промени.
Младите кедърчета трябва да се отглеждат в контейнери поне една до две години, преди да станат достатъчно големи и силни за засаждане на открито. През това време им осигурете редовно поливане и подхранване с разреден балансиран тор. Пресаждайте ги в по-големи саксии, когато е необходимо, за да не се ограничава развитието на кореновата им система. Този метод изисква търпение, но позволява да се отгледа дърво от самото начало.
Вегетативно размножаване
Вегетативното размножаване на атлаския кедър, най-често чрез резници, е значително по-трудно в сравнение с размножаването от семена. Процентът на успешно вкореняване е нисък и изисква специфични условия. Този метод се използва предимно за размножаване на конкретни сортове, за да се запазят техните уникални характеристики (като цвят, форма на короната), които не могат да бъдат гарантирани при размножаване от семена.
Резници се взимат в края на есента или началото на зимата от полувдървесинени клонки от текущата година. Избират се здрави, прави клонки с дължина около 10-15 сантиметра. Долната част на резника се почиства от игличките, а основата се потапя във вкоренител (растежен хормон), който стимулира образуването на корени. Това значително повишава шансовете за успех, макар и да не ги гарантира.
Подготвените резници се засаждат в субстрат с много добър дренаж, като смес от торф и перлит или пясък. Важно е да се поддържа висока влажност на въздуха около резниците, което може да се постигне чрез покриването им с найлон или поставянето им в мини оранжерия. Субстратът трябва да се поддържа леко влажен, но не и мокър. Осигуряването на долно затопляне (около 20-22°C) също може да подпомогне процеса на вкореняване.
Процесът на вкореняване е много бавен и може да отнеме няколко месеца. През цялото това време е необходимо търпение и поддържане на оптимални условия. Дори и при най-добрите грижи, голяма част от резниците може да не успеят да се вкоренят. Поради тези трудности, вегетативното размножаване на атлаския кедър обикновено се оставя на професионалните разсадници, които разполагат със специализирано оборудване и опит.
