Портулакът е растение, което е известно със своята невзискателност към почвените условия и хранителни вещества. В естествената си среда той често расте в бедни, песъчливи или каменисти почви, където много други видове не биха могли да оцелеят. Тази негова способност да вирее с минимални ресурси го прави изключително лесен за отглеждане и подходящ за градинари, които предпочитат растения с ниски изисквания. Въпреки това, макар и да не е задължително, умереното и правилно торене може значително да подобри неговия растеж, да увеличи броя и размера на цветовете и да удължи периода на цъфтеж. Ключът е в баланса, тъй като прекомерното подхранване може да има обратен ефект и да навреди на растението.
В повечето случаи, ако портулакът е засаден в средно плодородна градинска почва, той няма да има нужда от допълнително торене през целия сезон. Предварителното обогатяване на почвата с малко количество добре угнил компост или оборски тор при засаждането обикновено е напълно достатъчно, за да осигури необходимите хранителни вещества за здравословен растеж. Тези органични подобрители освобождават хранителни елементи бавно и постепенно, което е идеално за нуждите на портулака. Те също така подобряват структурата и дренажа на почвата, което е от решаващо значение за здравето на кореновата система.
Прекомерното торене, особено с торове с високо съдържание на азот, е една от най-често срещаните грешки при отглеждането на портулак. Високите нива на азот стимулират буен растеж на листна маса и стъбла за сметка на цъфтежа. В резултат на това ще получите пищно зелено растение с много малко или никакви цветове. Стъблата могат да станат прекалено крехки и податливи на счупване. Затова е важно да се избират балансирани торове или такива, които са специално формулирани за цъфтящи растения, с по-високо съдържание на фосфор и калий.
Растенията, отглеждани в саксии и контейнери, имат малко по-различни нужди. Хранителните вещества в ограничения обем почва в съда се изчерпват по-бързо, особено при често поливане, което отмива част от тях. Затова контейнерните растения ще имат полза от редовно, но много разредено подхранване. Може да се използва течен тор за цъфтящи растения, разреден наполовина от препоръчителната доза на опаковката, веднъж на 3-4 седмици през активния вегетационен период. Това ще им осигури необходимите елементи, за да поддържат обилен и продължителен цъфтеж през цялото лято.
Естествена невзискателност към хранителни вещества
Причината за ниските изисквания на портулака към хранителни вещества се крие в неговия произход и еволюция. Растението произхожда от сухи, слънчеви райони с бедни почви в Южна Америка. В тези условия са оцелели само видове, които са се адаптирали да извличат максималното от оскъдните ресурси на околната среда. Портулакът е развил ефективна коренова система, която му позволява да усвоява хранителни вещества дори от почви, които се считат за неплодородни. Тази негова генетична заложба го прави идеален за отглеждане на места, където други, по-взискателни цветя, не биха вирели добре.
Още статии по тази тема
Тази невзискателност е голямо предимство за градинарите. Тя означава по-малко работа, по-малко разходи за торове и по-малък риск от грешки, свързани с неправилно подхранване. Често градинарите, в желанието си да осигурят най-доброто за своите растения, прекаляват с торенето, което в случая с портулака е по-скоро вредно, отколкото полезно. Трябва да се помни, че за това растение „по-малко е повече“. Осигуряването на основните му нужди – много слънце и отличен дренаж – е много по-важно за неговото здраве и цъфтеж, отколкото редовното торене.
Ако почвата във вашата градина е изключително бедна и песъчлива, еднократното внасяне на компост при засаждане ще бъде напълно достатъчно. Компостът не само добавя основни хранителни елементи, но и подобрява способността на почвата да задържа влага и хранителни вещества, като същевременно поддържа добър дренаж. Това е устойчив и екологичен начин да подхраните вашите растения, без да рискувате да ги „изгорите“ със силни химически торове. За портулака това е идеалният старт за сезона.
В редки случаи, ако забележите признаци на хранителен дефицит, като общо пожълтяване на листата (не само на най-долните) или много слаб растеж въпреки наличието на достатъчно слънце и вода, може да се приложи еднократно подхранване с балансиран течен тор. Въпреки това, преди да прибегнете до торене, уверете се, че проблемът не се дължи на други фактори като преовлажняване, лош дренаж или недостатъчно светлина, които са много по-чести причини за нездравословен вид при портулака.
Опасността от прекомерно торене
Преторяването е сериозен проблем за портулака, който може да доведе до редица негативни последици. Най-очевидният резултат от излишъка на хранителни вещества, особено на азот, е нарушаването на баланса между вегетативен растеж и цъфтеж. Азотът е елементът, който отговаря предимно за растежа на листата и стъблата. Когато той е в изобилие, растението насочва цялата си енергия към формиране на пищна зелена маса. Това може да изглежда добре на пръв поглед, но се случва за сметка на основната цел, с която отглеждаме портулака – неговите красиви и многобройни цветове.
Още статии по тази тема
Растенията, стимулирани с твърде много азот, стават слаби и крехки. Стъблата им се издължават и стават воднисти, което ги прави податливи на полягане и лесно счупване от вятър или дъжд. Листата може да са големи и сочни, но цялостната структура на растението е отслабена. Освен това, такива растения са много по-податливи на нападение от вредители като листни въшки, които са привлечени от меките, млади връхчета, богати на хранителни сокове. Също така се увеличава и рискът от развитие на гъбични заболявания поради по-гъстата листна маса, която задържа влага и затруднява циркулацията на въздуха.
Излишъкът от синтетични торове може да доведе и до натрупване на соли в почвата, особено при контейнерно отглеждане. Това „изгаря“ фините коренчета на растението, нарушавайки способността му да усвоява вода и хранителни вещества. Симптомите за това състояние включват покафеняване и изсъхване на краищата на листата, увяхване и общо влошаване на състоянието на растението, дори и при влажна почва. В такъв случай е необходимо обилно промиване на почвата с чиста вода, за да се отмият натрупаните соли.
За да се избегнат тези проблеми, е изключително важно да се подхожда с повишено внимание към торенето. Ако решите да подхранвате, винаги използвайте торове в силно разредена форма, за предпочитане наполовина от препоръчителната доза. Избирайте продукти с ниско съдържание на азот (N) и по-високо на фосфор (P) и калий (K). Фосфорът стимулира развитието на здрава коренова система и образуването на цветни пъпки, а калият подобрява общата устойчивост на растението към болести и стрес.
Подходящи видове торове
Когато става въпрос за избор на тор за портулак, най-добрият вариант са органичните торове и подобрители. Добре угнилият компост е златен стандарт. Той осигурява широк спектър от макро- и микроелементи в лесноусвоима форма, освобождава ги бавно през целия сезон и подобрява структурата на почвата. Внасянето на тънък слой компост около растенията веднъж в началото на сезона е напълно достатъчно, за да задоволи техните нужди. Подобен ефект има и добре угнилият оборски тор, който също е отличен източник на органични вещества.
Ако предпочитате да използвате минерални торове, изберете балансиран, водоразтворим тор, като например формула 10-10-10 или 20-20-20, но го използвайте много пестеливо. Разредете го до една четвърт или една втора от препоръчаната на опаковката концентрация. Прилагайте го не по-често от веднъж на 4-6 седмици. Друг отличен избор са торовете, специално създадени за цъфтящи растения или за кактуси и сукуленти. Те обикновено имат по-ниско съдържание на азот и по-високо на фосфор, което е идеално за стимулиране на цъфтежа, без да се насърчава прекомерен листен растеж.
Торовете с бавно освобождаване също са добър вариант, особено за контейнерни растения. Те представляват малки гранули, които се смесват с почвата при засаждане. Всяка гранула е покрита със специална обвивка, която постепенно се разгражда и освобождава малки количества хранителни вещества в продължение на няколко месеца. По този начин растението получава постоянно, но слабо подхранване през целия сезон, което е много по-добре от резките скокове в концентрацията на хранителни елементи, причинени от течните торове. Еднократното прилагане в началото на сезона обикновено е достатъчно.
Независимо какъв тип тор ще изберете, никога не торете суха почва. Винаги поливайте растението обилно с чиста вода преди и след прилагането на тора. Това помага за равномерното разпределение на хранителните вещества в почвата и предпазва корените от изгаряне. Също така, избягвайте торенето в най-горещата част на деня. Най-доброто време за тази дейност е рано сутрин или късно следобед. Спазването на тези прости правила ще ви помогне да подхраните портулака си ефективно и безопасно.
Торене на портулак в контейнери
Растенията портулак, отглеждани в саксии и сандъчета, имат малко по-голяма нужда от подхранване в сравнение с тези в градината. Ограниченият обем на почвения субстрат означава, че хранителните вещества в него се изчерпват сравнително бързо. Освен това, по-честото поливане, което се налага при контейнерното отглеждане, води до постепенно отмиване на хранителните елементи от почвата. Ето защо, за да поддържате обилен и непрекъснат цъфтеж през цялото лято, е препоръчително да осигурите допълнително подхранване.
Най-подходящи за контейнерни растения са течните, водоразтворими торове. Изберете тор, който е балансиран или с по-високо съдържание на фосфор и калий. Ключовото тук е да се използва много разредена концентрация. Дори и торът да е предназначен за цъфтящи растения, разредете го наполовина от препоръчителната доза. Прекалено силният разтвор може да увреди корените и да причини повече вреда, отколкото полза. Прилагайте този разреден тор веднъж на всеки 3 до 4 седмици по време на активния растеж и цъфтеж.
Друг отличен вариант е използването на гранулиран тор с бавно освобождаване. При засаждането или пресаждането на портулака в контейнера, смесете препоръчителното количество гранули с почвения субстрат. Тези гранули ще осигурят на растението постоянен, но слаб приток на хранителни вещества в продължение на 3 до 6 месеца, в зависимост от продукта. Това е много удобен метод, тъй като елиминира нуждата от редовно смесване и прилагане на течни торове. Той също така намалява риска от преторяване.
Спрете всякакво торене към края на лятото или началото на есента. С намаляването на дневната светлина и понижаването на температурите, растежът на портулака се забавя и той навлиза в края на своя жизнен цикъл. В този период растението не се нуждае от допълнителни хранителни вещества. Продължаването на торенето може да стимулира нежелан нов растеж, който ще бъде слаб и уязвим на болести. Оставете растението да завърши своя цикъл по естествен път.
