Правилното поливане е един от най-критичните аспекти в грижата за плумерията, като често е и най-голямото предизвикателство за начинаещите градинари. Като сукулентно растение, произхождащо от сухи тропически региони, плумерията е адаптирана да съхранява вода в своите стъбла и клони, което я прави изключително чувствителна към преполиване. Най-честата причина за загиване на плумерии, отглеждани в саксии, е именно кореновото гниене, причинено от прекомерна влага в почвата. Разбирането на нуждите на растението от вода, които варират значително в зависимост от сезона, температурата, светлината и размера на саксията, е от съществено значение за поддържането на здраво и цъфтящо растение.
Основният принцип при поливането на плумерия е „по-малкото е повече“. Винаги е по-добре почвата да е леко суха, отколкото постоянно влажна. Преди всяко поливане е задължително да се провери влажността на почвата. Най-надеждният метод е да се пъхне пръст в почвата на дълбочина от няколко сантиметра; ако почвата е суха на тази дълбочина, значи е време за поливане. Използването на дървена пръчица или влагомер също може да бъде от полза. Важно е да се изгради навик за проверка, вместо да се следва строг график, тъй като нуждите на растението се променят непрекъснато.
Когато се полива, трябва да се прави обилно, докато водата започне да изтича свободно от дренажните отвори на саксията. Този метод гарантира, че цялата коренова система е добре навлажнена. След поливането е изключително важно да се изхвърли излишната вода, която се е събрала в подложката на саксията. Оставянето на саксията да „стои“ във вода е сигурна рецепта за проблеми с корените. Между поливанията почвата трябва да се оставя да изсъхне почти напълно.
Честотата на поливане зависи пряко от сезона и активността на растението. През активния вегетационен период (пролетта и лятото), когато плумерията расте активно и има листа, тя се нуждае от повече вода. В зависимост от климатичните условия и размера на саксията, това може да означава поливане веднъж на 7-14 дни. Обратно, през периода на покой (есента и зимата), когато растението е без листа, нуждите му от вода са минимални. През този период поливането се свежда до веднъж на месец или дори по-рядко, колкото да не се допусне пълното изсъхване на корените.
Качеството на водата също има значение. Плумерията предпочита мека вода със стайна температура. Ако чешмяната вода е твърда (с високо съдържание на варовик и други минерали), е препоръчително да се използва престояла, филтрирана или дъждовна вода. Твърдата вода може да доведе до натрупване на соли в почвата, което да затрудни усвояването на хранителни вещества от корените. Правилният подход към поливането ще осигури здрава основа за растежа на плумерията и ще я предпази от най-голямата опасност – преполиването.
Още статии по тази тема
Основни принципи на поливането
Ключът към успешното поливане на плумерията се крие в разбирането на нейния жизнен цикъл и способността ѝ да се справя със суша. Първият и най-важен принцип е да се избягва преполиването на всяка цена. Корените на плумерията се нуждаят от кислород, а постоянно влажната почва ги задушава и създава идеални условия за развитието на гъбични патогени, причиняващи гниене. Затова е фундаментално да се позволи на почвата да изсъхне добре между отделните поливания. Този цикъл на „наводняване и засушаване“ имитира естествените условия в нейния хабитат, където се редуват периоди на обилни валежи и продължителна суша.
Вторият принцип е свързан с метода на поливане. Както вече споменахме, при поливане водата трябва да се лее обилно, докато потече от дренажните отвори. Това гарантира, че влагата достига до всички части на кореновата система, включително и до най-дълбоките корени. Повърхностното и често поливане с малко количество вода е вредно, защото насърчава развитието на плитка коренова система и може да доведе до натрупване на соли в горния почвен слой. След обилното поливане, изчакайте почвата да изсъхне напълно на дълбочина поне 5-7 см, преди да полеете отново.
Третият важен принцип е да адаптираш поливането към средата. Фактори като размер на саксията, тип на почвата, температура на въздуха, влажност и интензивност на слънчевата светлина влияят директно върху това колко бързо изсъхва почвата. Растение в малка глинена саксия на слънчево и ветровито място ще се нуждае от много по-често поливане, отколкото същото растение в голяма пластмасова саксия на по-сенчесто място. Ето защо е невъзможно да се даде универсален график за поливане; всеки градинар трябва да се научи да „чете“ нуждите на своето конкретно растение.
Четвъртият принцип е да се наблюдава състоянието на самото растение. Плумерията дава ясни сигнали за нуждите си от вода. Леко набръчканото стъбло е признак на жажда и сигнал, че е време за поливане. От друга страна, пожълтяващи и капещи листа, съчетани с постоянно влажна почва, са сигурен знак за преполиване. Меката, кашава основа на стъблото е най-лошият сценарий, който показва напреднало гниене. Научи се да разпознаваш тези сигнали, за да можеш да реагираш своевременно и да коригираш режима на поливане.
Още статии по тази тема
Поливане през активния сезон
През пролетта и лятото плумерията е в своя активен вегетационен период, когато развива нови листа, расте на височина и цъфти. През този период нуждите ѝ от вода са най-големи, тъй като водата е от съществено значение за всички метаболитни процеси, включително фотосинтезата и транспорта на хранителни вещества. Поливането трябва да бъде по-често, но винаги след проверка за изсъхване на почвата. В най-горещите летни дни, особено ако растението е на открито, може да се наложи поливане веднъж седмично или дори по-често.
Важно е да се полива рано сутрин. Това позволява на растението да поеме необходимата влага през деня, когато фотосинтезата е най-активна. Вечерното поливане, особено ако нощите са хладни, може да остави почвата влажна за твърде дълъг период, което увеличава риска от гъбични заболявания. Избягвай да мокриш листата и цветовете, когато поливаш, особено при силно слънце, тъй като водните капки могат да действат като лупи и да причинят изгаряния. Насочвай струята вода директно към основата на растението.
По време на активния сезон е и времето за подхранване на плумерията. Течните торове обикновено се прилагат заедно с поливането. Важно е почвата да е леко влажна, преди да се приложи торният разтвор. Никога не тори напълно суха почва, тъй като това може да изгори корените. Следвай препоръчителната честота на торене, обикновено на всеки 2-4 седмици, и редувай торене с поливане само с чиста вода, за да се предотврати натрупването на соли в почвата.
Следи внимателно реакцията на растението. Ако листата започнат да увисват леко през деня, но се възстановяват вечер, това е нормална реакция на горещината. Ако обаче останат клюмнали и на следващата сутрин, това е ясен знак, че растението е жадно и се нуждае от обилно поливане. Балансираният подход към поливането през лятото ще осигури буен растеж и ще подпомогне формирането на множество ароматни цветове.
Поливане през периода на покой
С настъпването на есента и намаляването на светлината и температурите, плумерията постепенно навлиза в период на покой. Растежът се забавя, а листата започват да пожълтяват и да опадат. Това е сигнал, че режимът на поливане трябва драстично да се промени. Нуждите на растението от вода намаляват значително, тъй като без листа то почти не извършва транспирация (изпарение на вода). Прекомерното поливане през този период е най-честата и фатална грешка.
През зимата, когато плумерията е в пълен покой и често напълно без листа, поливането трябва да бъде изключително рядко. Целта е единствено да се предотврати пълното изсъхване и загиване на кореновата система. В зависимост от температурата и влажността на мястото за зимуване, може да е достатъчно да се полее леко веднъж на 4-6 седмици. Почвата трябва да бъде напълно суха през по-голямата част от времето. Някои опитни градинари дори спират поливането напълно за 2-3 месеца, особено ако растението се съхранява на много хладно място.
Много е важно да се следи температурата. Ако плумерията зимува при температури близки до минимално допустимите (около 10°C), почвата трябва да се поддържа почти напълно суха. Комбинацията от ниска температура и влажна почва е смъртоносна за корените и почти сигурно ще доведе до гниене. Ако зимуването се извършва в по-топло помещение, където растението може да запази част от листата си, то ще се нуждае от малко повече вода, но отново, само след като почвата е напълно изсъхнала.
Събуждането на растението през пролетта трябва да става постепенно. С повишаването на температурите и появата на първите признаци на нов растеж (малки листенца на върховете), можеш да започнеш да поливаш малко по-често. В началото поливай леко, като само навлажняваш почвата. С увеличаването на размера на листата, постепенно увеличавай и количеството вода, докато достигнеш нормалния летен режим на поливане. Този плавен преход е важен за безпроблемната адаптация на растението към новия активен сезон.
Качество на водата и методи на поливане
Въпреки че плумерията не е прекалено капризна към качеството на водата, използването на подходяща вода може да допринесе за нейното по-добро здраве в дългосрочен план. Както бе споменато, твърдата чешмяна вода, богата на калций и магнезий, може да доведе до повишаване на pH на почвата и натрупване на минерални отлагания. Това може да „заключи“ някои важни микроелементи като желязо и манган, правейки ги недостъпни за растението, дори ако те присъстват в почвата. Резултатът може да бъде хлороза (пожълтяване на листата между жилките).
Най-добрият избор е дъждовната вода, тъй като тя е естествено мека и леко кисела, което е идеално за плумерията. Ако нямаш възможност да събираш дъждовна вода, можеш да използваш филтрирана вода (например от кана с филтър) или дестилирана вода, макар че последната е лишена от всякакви минерали. Друг лесен метод за подобряване на качеството на чешмяната вода е да я оставиш да престои в отворен съд за 24 часа. Това позволява на хлора да се изпари и на част от солите да се утаят.
Температурата на водата също е от значение. Винаги използвай вода със стайна температура. Поливането със студена вода може да шокира кореновата система, особено през горещите летни дни, и да забави растежа на растението. Това е особено важно, ако растението е било нагрято от слънцето през целия ден. Рязката промяна в температурата е стрес, който е добре да се избягва.
Освен традиционното поливане отгоре, някои градинари предпочитат метода на поливане отдолу. При този метод саксията се поставя в съд с вода за 15-30 минути, което позволява на почвата да поеме толкова влага, колкото ѝ е необходима, чрез капилярно действие. Този метод е добър, защото насърчава растежа на корените в дълбочина и предотвратява уплътняването на горния почвен слой. След като повърхността на почвата стане влажна, саксията се изважда и се оставя да се отцеди добре. Този метод обаче трябва да се използва с повишено внимание при плумериите, тъй като крие риск от прекалено насищане на почвата с вода, ако се остави твърде дълго.
