Въпреки че китайското императорско дърво е известно като сравнително устойчиво и издръжливо растение, то не е напълно защитено от атаките на различни болести и вредители. Познаването на потенциалните заплахи и умението за тяхното своевременно разпознаване са от ключово значение за поддържането на здрава и жизнена градина или плантация. В повечето случаи, добре гледаните дървета, които получават достатъчно слънце, вода и хранителни вещества, са много по-устойчиви на проблеми. Стресираните растения, отслабени от неблагоприятни условия, стават лесна мишена. Ранната диагностика и прилагането на адекватни мерки за контрол могат да предотвратят сериозни щети и да спасят дървото от по-тежки последствия. Ето защо редовният оглед на листата, стъблото и клоните е важна част от рутинната грижа за пауловнията.
Един от най-често срещаните проблеми, особено при младите растения и в условия на висока влажност, са гъбичните заболявания, които засягат листата. Брашнестата мана е лесно разпознаваема по характерния бял, брашнест налеп, който се появява по горната повърхност на листата. Това заболяване рядко е фатално, но при силно нападение може да намали фотосинтетичната способност на листата, да доведе до тяхната деформация и преждевременно опадване. Други гъбични инфекции могат да причинят появата на различни по цвят и форма петна по листата (листно петносване). Тези петна могат да бъдат кафяви, черни или сиви, понякога с по-тъмен кант.
Контролът на тези листни заболявания започва с превенцията. Осигуряването на добра циркулация на въздуха около дървото чрез правилна резитба и избягване на прекалено гъсто засаждане е от съществено значение. Важно е също така да се избягва мокренето на листата при поливане, особено вечер. Ако се появи зараза, е необходимо да се съберат и унищожат всички паднали и силно засегнати листа, за да се намали източникът на инфекция. При по-сериозно нападение може да се наложи третиране с подходящи фунгициди, като се предпочитат такива на медна основа или други широкоспектърни препарати.
По-сериозна заплаха представляват болестите, които засягат кореновата система и стъблото. Кореновото гниене е често срещан проблем при пауловнията, когато тя е засадена в тежки, лошо дренирани почви или при прекомерно поливане. Причинява се от различни почвени патогени, които атакуват корените в условия на недостиг на кислород. Симптомите над земята включват общо увяхване на растението, пожълтяване на листата и забавен растеж, които не се подобряват след поливане. За съжаление, когато тези симптоми станат видими, увреждането на корените често е необратимо. Превенцията, чрез осигуряване на отличен дренаж, е единственият сигурен начин за борба с този проблем.
Понякога по стъблото и клоните могат да се появят и раковини или язви, причинени от бактериални или гъбични патогени. Те се проявяват като хлътнали, потъмнели участъци по кората, от които може да изтича смола. Тези рани могат да прекъснат проводящите тъкани на дървото и да причинят загиване на части от короната над тях. Заразените клони трябва да бъдат изрязани до здрава тъкан, като инструментите се дезинфекцират след всеки отрез. Големите рани по стъблото е трудно да бъдат излекувани и могат да компрометират структурната цялост на дървото.
Вредители по листата и стъблото
Пауловнията може да бъде нападана и от различни насекомни вредители, въпреки че рядко се стига до масови нападения, които да застрашат живота на дървото. Листните въшки са едни от най-честите неканени гости. Те се събират на колонии по долната страна на младите листа и по връхните леторасти, като смучат сок от растението. Това може да доведе до деформация на листата, забавяне на растежа и отделяне на лепкава „медена роса“, която привлича мравки и може да стане среда за развитие на чернилни гъби.
Други смучещи насекоми като щитоносни въшки и акари също могат да се появят. Щитоносните въшки изглеждат като малки кафяви или бели „капачета“, прикрепени към стъблата и долната страна на листата. Акарите са много малки паякообразни, които трудно се забелязват с просто око, но присъствието им се издава от фината паяжина и появата на малки жълти или бронзови точици по листата. При силно нападение листата изглеждат прашни и губят цвета си.
Борбата с тези вредители може да се води с различни методи. При слабо нападение, те могат да бъдат премахнати механично чрез измиване със силна струя вода или избърсване с влажна кърпа. Популациите на листните въшки могат да бъдат контролирани и с помощта на техните естествени врагове, като калинки и златоочици. При по-сериозна инфестация се налага използването на инсектициди. Препоръчително е да се започне с по-щадящи препарати на основата на растителни масла (като масло от нийм) или инсектицидни сапуни, преди да се премине към по-силни химически инсектициди.
Някои видове гъсеници, ларви на различни пеперуди и молци, също могат да се хранят с листата на пауловнията. Те обикновено изгризват дупки в листата или ги унищожават напълно. Обикновено щетите от тях са по-скоро козметични и рядко засягат сериозно здравето на дървото. При масово намножаване обаче могат да обезлистят цели клони. Ръчното събиране на гъсениците е ефективен метод при единични дървета. За по-големи площи могат да се използват биологични инсектициди на базата на Bacillus thuringiensis (Bt), които са специфични за гъсениците и са безопасни за другите насекоми.
Проблеми с кореновата система
Освен кореновото гниене, причинено от патогени, кореновата система на пауловнията може да бъде застрашена и от други фактори. Един от тях са подземните гризачи, като къртици и сляпо куче. Въпреки че къртиците се хранят основно с червеи и ларви, с тунелите си те могат да създадат въздушни джобове около корените и да нарушат контакта им с почвата, което води до изсъхване. Сляпото куче, от друга страна, е растителноядно и може директно да нагризе и унищожи корените на младите фиданки, което често е фатално.
Защитата от подземни гризачи е трудна. Използването на капани, звукови и вибрационни устройства за прогонване са сред най-често прилаганите методи. При засаждане на млади фиданки, особено в райони с висока плътност на тези вредители, кореновата бала може да бъде обвита със ситна метална мрежа, която да я предпази механично през първите, най-уязвими години. Този метод е ефективен, но трудоемък и скъп за големи площи.
Почвените неприятели като телени червеи (ларви на бръмбари) и ларви на майски бръмбар също могат да нанесат щети, като се хранят с по-младите и нежни корени. Тези проблеми са по-често срещани при засаждане на пауловния на новоразорани площи, които преди това са били ливади или пасища. Дълбоката оран и обработка на почвата преди засаждане помага за намаляване на тяхната популация. При необходимост могат да се използват и почвени инсектициди, но тяхната употреба трябва да бъде внимателно преценена.
Важно е да се отбележи, че здравата и добре развита коренова система е основата за здраво дърво. Всички фактори, които я застрашават, трябва да се приемат сериозно. Редовната проверка на състоянието на почвата и предприемането на превантивни мерки срещу уплътняване, преовлажняване и вредители ще допринесат значително за дългосрочното здраве на императорското дърво.
Абиотични фактори и физиологични разстройства
Не всички проблеми при пауловнията се дължат на живи организми. Често пъти влошеното състояние на дървото може да е резултат от абиотични (небиологични) фактори на стрес. Един от най-честите проблеми е слънчевият пригор по листата. Той се проявява като големи, кафяви, сухи петна по листата, особено по тези, които са най-изложени на силното следобедно слънце. Този проблем е по-често срещан при млади, новозасадени дървета, които все още не са се адаптирали, или при рязка промяна на времето след продължителен облачен период.
Повреди от измръзване също са често срещани, особено в райони с по-студен климат. Късните пролетни слани могат да увредят младите, току-що развили се листа и цветни пъпки. Зимните студове могат да причинят измръзване на върховете на клонките или дори на по-големи части от короната, особено ако дървото не е навлязло добре подготвено в периода на покой. Защитата на младите фиданки през зимата е от съществено значение за намаляване на тези щети.
Хранителните дисбаланси, както беше обсъдено по-рано, също спадат към абиотичните проблеми. Недостигът или излишъкът на определени хранителни елементи води до характерни симптоми като хлороза (пожълтяване), некроза (изсъхване) и деформации на листата. Неправилното pH на почвата може да блокира усвояването на хранителни вещества и да предизвика тези симптоми, дори ако елементите присъстват в почвата.
Механичните повреди, причинени от силен вятър, градушка, неправилна резитба или увреждане на кората от косачки и тримери, също могат да бъдат сериозен проблем. Всяка рана по кората е потенциална входна врата за патогени. Ето защо е важно да се работи внимателно около основата на дървото и да се отстраняват своевременно счупените и повредени клони, като се правят чисти и гладки отрези.
