За да развие своята пищна зелена маса и да ни радва с уникалните си и многобройни цветове, пасифлората се нуждае от редовно и балансирано подхранване през целия вегетационен период. Това буйно растящо растение бързо изчерпва хранителните вещества в почвата, особено когато се отглежда в саксия, поради което допълнителното торене е абсолютно задължително за поддържането на неговото здраве и декоративни качества. Правилното торене включва избор на подходящ тор, спазване на правилната честота и дозировка, както и съобразяване с различните фази от развитието на растението. Разбирането на хранителните нужди на пасифлората е ключът към постигането на впечатляващи резултати и превръщането ѝ в истинската звезда на градината или балкона.
Пасифлората се нуждае от балансиран тор, който съдържа трите основни макроелемента: азот (N), фосфор (P) и калий (K). Азотът е отговорен за растежа на листата и стъблата, фосфорът стимулира развитието на кореновата система и образуването на цветове, а калият подпомага цялостното здраве на растението, устойчивостта му на болести и качеството на цветовете и плодовете. Освен тези основни елементи, пасифлората се нуждае и от микроелементи като желязо, магнезий, манган и цинк, които също играят важна роля в нейния метаболизъм. Липсата на някой от тези елементи може да доведе до специфични симптоми като пожълтяване на листата (хлороза) или слаб цъфтеж.
В началото на вегетационния период, през пролетта, когато растението започва активен растеж, може да се използва тор с малко по-високо съдържание на азот, за да се насърчи развитието на силни стъбла и буйна листна маса. След като растението достигне желания размер и наближи периода на цъфтеж, е препоръчително да се премине към тор с по-високо съдържание на фосфор и калий. Торовете, предназначени за цъфтящи растения, домати или рози, обикновено са много подходящи за пасифлора. Избягвай прекомерното използване на азот през лятото, тъй като това ще доведе до растеж на много листа за сметка на цветовете.
Честотата на торене зависи от вида на използвания тор. Течните торове, които се разреждат във водата за поливане, се усвояват бързо от растението и обикновено се прилагат на всеки две до четири седмици през активния сезон (от пролетта до края на лятото). Бавноразградимите гранулирани торове се прилагат по-рядко, обикновено веднъж на няколко месеца, като те постепенно освобождават хранителни вещества в почвата. Винаги следвай инструкциите на опаковката на тора относно дозировката, тъй като преторяването може да бъде по-вредно от липсата на хранителни вещества и може да доведе до изгаряне на корените.
През есента, когато растежът се забавя, торенето трябва да се намали, а през зимата да се спре напълно. Растението навлиза в период на покой и не се нуждае от допълнителни хранителни вещества. Подновяването на торенето става напролет, когато се появят първите признаци на нов растеж. Никога не тори сухо растение, тъй като това може да увреди корените. Винаги поливай обилно преди или непосредствено след прилагането на тора.
Избор на подходящ тор
Изборът на тор е от решаващо значение за здравето на пасифлората. На пазара се предлагат различни видове торове – течни, гранулирани, водоразтворими кристали и органични. Течните торове са много удобни за употреба, особено за растения в саксии, тъй като се добавят към водата за поливане и осигуряват бързо усвояване на хранителните вещества. Те позволяват лесен контрол върху концентрацията и честотата на подхранване. Избери балансиран течен тор, например с формула N-P-K 10-10-10 в началото на сезона, и премини към формула с по-високо съдържание на фосфор и калий, като 5-10-10 или 10-20-20, когато наближи време за цъфтеж.
Гранулираните бавноразградими торове са друго добро решение, особено за растения, засадени в градината. Те се посипват около основата на растението и леко се смесват с горния слой на почвата. При всяко поливане те постепенно освобождават хранителни вещества в продължение на няколко месеца. Това осигурява постоянно и равномерно подхранване, без риск от рязко преторяване. Този метод е по-малко трудоемък, но предлага по-малко контрол върху моментното хранене на растението в сравнение с течните торове.
Органичните торове, като компост, добре угнил оборски тор или рибена емулсия, са отличен избор за тези, които предпочитат по-естествени методи на отглеждане. Те не само осигуряват хранителни вещества, но и подобряват структурата на почвата, нейната способност да задържа влага и насърчават развитието на полезни микроорганизми. Компостът може да се добавя като мулч около основата на растението всяка пролет. Органичните торове обикновено имат по-бавно действие, но осигуряват дълготрайно и устойчиво подхранване.
Трябва да се обърне внимание и на микроелементите. Понякога, дори при редовно торене с основните елементи, пасифлората може да покаже признаци на дефицит, като пожълтяване на листата между жилките (признак за липса на желязо или магнезий). В такива случаи е добре да се използва тор, обогатен с микроелементи, или да се направи листно подхранване със специализиран разтвор. Листното подхранване осигурява много бързо усвояване на липсващите елементи директно през листата.
График на торене
Правилният график на торене е също толкова важен, колкото и изборът на тор. Торенето трябва да бъде съобразено с жизнения цикъл на растението. Основното правило е да се тори само през периода на активен растеж, който обикновено продължава от пролетта до края на лятото или началото на есента. Никога не трябва да се тори растение, което е в покой, болно или наскоро пресадено, тъй като това може да му навреди сериозно.
През пролетта, след като пасифлората се събуди от зимния си сън и започне да образува нови леторасти, е време за първото подхранване. Започни с половин доза от препоръчаната на опаковката, за да не стресираш растението. Постепенно увеличи до пълна доза, като прилагаш тора на всеки 2-4 седмици, в зависимост от вида му. През този начален етап можеш да използваш балансиран тор, който ще подпомогне цялостния растеж.
През лятото, когато пасифлората расте най-интензивно и цъфти, тя има най-голяма нужда от хранителни вещества. Това е периодът за редовно и последователно торене. Премини към тор с по-високо съдържание на фосфор и калий, за да насърчиш образуването на повече и по-качествени цветове. Спазвай стриктно препоръките за честота на торене. Ако забележиш, че въпреки торенето растението не цъфти, а само развива листа, намали или спри за известно време торовете, богати на азот.
В края на лятото и началото на есента, когато температурите започнат да спадат, трябва да намалиш честотата на торене. Това ще помогне на растението постепенно да се подготви за зимния покой. Последното подхранване за сезона трябва да бъде направено около месец преди очакваните първи застудявания. През зимата торенето се спира напълно, тъй като растението не расте активно и не може да усвои хранителните вещества, което може да доведе до натрупване на соли в почвата и увреждане на корените.
Признаци за хранителен дефицит и излишък
Наблюдението на листата на пасифлората може да ти даде ценна информация за нейните хранителни нужди. Различните дефицити се проявяват с характерни симптоми. Например, пожълтяването на по-старите, долни листа обикновено е признак за недостиг на азот. Липсата на фосфор може да доведе до по-тъмно зелени или дори лилави листа и слаб цъфтеж. Дефицитът на калий често се проявява с пожълтяване и изсъхване на краищата и върховете на листата. Пожълтяването на младите листа, докато жилките остават зелени (междужилкова хлороза), е класически симптом за недостиг на желязо или магнезий.
Ако забележиш някой от тези симптоми, трябва да реагираш адекватно. Първо се увери, че проблемът не се дължи на неправилно поливане или лош дренаж, тъй като тези фактори също могат да повлияят на усвояването на хранителни вещества. Ако си сигурен, че става въпрос за хранителен дефицит, приложи подходящ тор. За бърз ефект можеш да използваш листно подхранване, което позволява на растението да усвои необходимите елементи директно през листата. След това коригирай режима си на редовно торене, за да предотвратиш повторна поява на проблема.
Преторяването, от друга страна, може да бъде също толкова вредно, колкото и недостигът на хранителни вещества. Признаците за излишък на тор включват изгаряне на върховете и краищата на листата, които стават кафяви и сухи. Може да се наблюдава и внезапно повяхване на растението, дори когато почвата е влажна. По повърхността на почвата може да се образува бяла, солена кора. Прекомерното количество азот води до буен растеж на слаби, едри листа и много малко или никакви цветове.
Ако подозираш, че си преторил своята пасифлора, трябва да промиеш почвата. За целта полей обилно саксията с чиста вода, като я оставиш да се оттича свободно през дренажните отвори. Повтори процедурата няколко пъти. Това ще помогне за отмиването на излишните соли от почвата. След промиването, преустанови торенето за няколко седмици, докато растението се възстанови. В бъдеще бъди по-внимателен с дозировката и честотата на торене, като винаги следваш инструкциите на производителя. По-добре е да се тори по-често с по-разреден разтвор, отколкото рядко с концентриран.
