Розмаринът е растение, което е адаптирано да вирее в бедни, скалисти почви, което означава, че неговите нужди от хранителни вещества са сравнително ниски. Всъщност, прекомерното торене е една от честите грешки при отглеждането му, която може да доведе до повече вреди, отколкото ползи. Прекалено богатата на хранителни вещества почва стимулира бърз, но слаб и етиолиран растеж, което прави растението по-податливо на болести и вредители. Освен това, такъв растеж е за сметка на концентрацията на етерични масла, което води до по-слаб аромат и вкус на листата. Затова подходът към торенето трябва да бъде умерен и внимателен, като се цели по-скоро поддържане на здравословен баланс, отколкото стимулиране на буен растеж. В повечето случаи, особено при растения, засадени в градината, допълнително подхранване може изобщо да не е необходимо. Разбирането на тези специфични нужди ще ти помогне да избегнеш проблемите, свързани с неправилното хранене на растението.
Разбиране на хранителните нужди
За да разбереш защо розмаринът не се нуждае от много тор, трябва да погледнеш към неговия произход. В естествената си средиземноморска среда той расте по варовикови склонове и в песъчливи почви, които са бедни на органична материя и хранителни вещества. Растението се е приспособило да извлича всичко необходимо от тези оскъдни условия. Това означава, ‘че кореновата му система е ефективна в усвояването на наличните минерали, без да разчита на постоянно външно подхранване. Следователно, целта на градинаря не е да го „прехрани“, а само да компенсира евентуални дефицити.
Розмаринът се нуждае от балансиран набор от макро- и микроелементи за своя растеж, но в малки количества. Основните макроелементи са азот (N), фосфор (P) и калий (K). Азотът е отговорен за растежа на листата, фосфорът подпомага развитието на корените и цветовете, а калият допринася за общата устойчивост на растението. За розмарина е особено важно да не се прекалява с азота. Излишъкът от азот води до бърз, но нежен и воднист растеж, който е привлекателен за вредители като листните въшки и е по-чувствителен на гъбични заболявания.
Признаците за хранителен дефицит при розмарина са рядкост, но е добре да ги познаваш. Общо пожълтяване на листата, особено на по-старите, може да е признак на недостиг на азот, въпреки че по-често е симптом на преполиване. Забавеният или спрял растеж също може да е индикация, че почвата е напълно изтощена. Въпреки това, преди да прибегнеш до торене, първо провери другите фактори – дали растението получава достатъчно светлина, дали поливането е правилно и дали почвата не е прекалено уплътнена.
Най-добрият подход е да осигуриш добра почвена структура още при засаждането. Добавянето на малко количество добре угнил компост в почвената смес при засаждане обикновено осигурява достатъчно хранителни вещества за първия сезон, а понякога и за по-дълго. Компостът освобождава хранителните вещества бавно и подобрява структурата на почвата, без да я претоварва. Това е много по-добър вариант от използването на силни, концентрирани изкуствени торове.
Кога и с какво да торим
Най-доброто време за торене на розмарин, ако изобщо е необходимо, е в началото на вегетационния период, през пролетта. Еднократно подхранване през април или май обикновено е напълно достатъчно за целия сезон. Торенето по това време осигурява на растението необходимия тласък за новия растеж след зимния покой. Избягвай да ториш в края на лятото или през есента, тъй като това може да стимулира нов, нежен растеж, който няма да има време да узрее и ще бъде увреден от първите зимни студове.
При избора на тор, търси балансиран, водоразтворим тор с равно съотношение на N-P-K (например 10-10-10 или 20-20-20) или такъв с по-ниско съдържание на азот. Винаги разреждай тора до половината или дори до една четвърт от препоръчителната на опаковката концентрация. Както вече споменахме, розмаринът е чувствителен към прехранване и по-слабият разтвор е много по-безопасен. Торовете с бавно освобождаване също са добър вариант, тъй като те предоставят хранителни вещества постепенно за по-дълъг период.
За растенията, отглеждани в саксии, нуждата от торене е малко по-голяма, отколкото за тези в градината. Това е така, защото хранителните вещества в ограничения обем почва в саксията се изчерпват по-бързо, както и се отмиват с всяко поливане. Дори и в този случай обатче, торенето трябва да е умерено. Подхранване веднъж на месец или два през активния сезон (пролет-лято) със слаб разтвор на балансиран тор е напълно достатъчно. През есента и зимата торенето трябва да се прекрати напълно.
Никога не тори суха почва. Винаги поливай растението добре с чиста вода преди да приложиш течния тор. Това предпазва корените от изгаряне, което може да се случи, ако концентрираният тор влезе в контакт със сухи корени. След като си приложил тора, растението е добре подхранено. Наблюдавай го за признаци на преторяване, като например изгаряне по краищата на листата или внезапно увяхване.
Органични методи за подхранване
Органичните методи са особено подходящи за подхранване на розмарин, тъй като те освобождават хранителните вещества бавно и подобряват цялостното здраве на почвата. Най-добрият и лесен начин за органично подхранване е използването на добре угнил компост. При засаждане, смеси компост с почвата. За вече установени растения, можеш да добавиш тънък слой (1-2 см) компост около основата на растението всяка пролет. Докато се разгражда, той постепенно ще осигури всички необходими хранителни вещества.
Друг отличен органичен вариант е емулсията от риба или течният тор от морски водорасли. Тези продукти са богати не само на основните макроелементи, но и на широк спектър от микроелементи и стимулатори на растежа, които са полезни за общото здраве на растението. Както при химическите торове, използвай ги разредени до половината от препоръчителната доза. Прилагай ги веднъж или два пъти през пролетта, за да подпомогнеш растежа.
Можеш да си направиш и собствен течен тор, например от коприва или черен оман. Тези „чайове“ са богати на хранителни вещества и лесно се усвояват от растенията. За да си направиш чай от коприва, напълни кофа с нарязана коприва, залей я с вода и я остави да ферментира за около две седмици. Получената течност е много силна, затова я разреждай с вода в съотношение 1:10 преди поливане. Този метод е не само екологичен, но и напълно безплатен.
Избягвай използването на пресен, неугнил оборски тор. Той е твърде силен и с високо съдържание на азот, което може сериозно да увреди и дори да „изгори“ корените на розмарина. Ако искаш да използваш оборски тор, увери се, че е напълно угнил и го прилагай в много малки количества, смесен с почвата, през есента, за да има време да се интегрира преди пролетния растеж. Умереността е ключова при всички видове подхранване.
Грешки при торенето, които да избягваш
Най-голямата и често срещана грешка е преторяването. Изкушението да „помогнеш“ на растението с повече тор може да има обратен ефект. Симптомите на преторяване включват натрупване на бели, солени корички по повърхността на почвата и по ръба на саксията, изсъхнали и кафяви краища на листата, внезапно увяхване на растението въпреки влажната почва и слаб, издължен растеж. Ако подозираш, че си преторил, можеш да опиташ да промиеш почвата с обилно количество чиста вода, за да отмиеш излишните соли.
Друга грешка е използването на тор с твърде високо съдържание на азот. Както беше обяснено, това води до нежелан, слаб растеж и намалява аромата на растението. Винаги проверявай съотношението N-P-K на етикета и избирай балансирани формули или такива, които са специално предназначени за билки или средиземноморски растения. Те обикновено са с по-ниско съдържание на хранителни вещества, което е идеално за розмарина.
Торенето в неподходящо време също е грешка. Подхранването през зимата, когато растението е в покой, е безполезно и дори вредно, тъй като солите от тора се натрупват в почвата и могат да увредят корените. Торенето късно през есента пък може да навреди на способността на растението да се подготви за зимата. Придържай се към правилото за торене само през периода на активен растеж – от пролетта до средата на лятото.
И накрая, не забравяй, че торенето не може да компенсира други проблеми в грижата. Ако твоят розмарин не се развива добре, преди да посегнеш към тора, провери основните неща: получава ли достатъчно слънце, правилно ли го поливаш, добър ли е дренажът на почвата? В повечето случаи проблемът се крие в някой от тези фактори, а не в липсата на хранителни вещества. Решаването на основния проблем е много по-ефективно от опитите да го маскираш с тор.
