Зазимяване на голям седум

Големият седум е изключително студоустойчиво многогодишно растение, което в повечето случаи не изисква никакви специални мерки за зазимяване. Неговата способност да преживява сурови зими е една от причините за голямата му популярност сред градинарите. Въпреки това, няколко прости стъпки, предприети през есента и в края на зимата, могат да гарантират, че растението ще презимува успешно и ще се събуди за нов, силен растеж през пролетта. Основната цел на зазимяването е не толкова да се предпази от студа, колкото да се избегнат проблеми, свързани с излишната влага през зимните месеци.

С настъпването на есента и падането на температурите, надземната част на големия седум постепенно отмира. Листата пожълтяват и опадат, а стъблата изсъхват, но кореновата система остава жива под земята, в състояние на покой. Този процес е напълно естествен и не трябва да те притеснява. Всъщност, изсъхналите цветове и стъбла могат да играят важна роля в зимната градина, като придават структура и интерес към пейзажа.

Най-важният фактор за успешното презимуване на големия седум е добре дренираната почва. Проблемите през зимата рядко възникват от ниските температури, а по-скоро от комбинацията на студ и влага. Когато почвата е постоянно мокра и замръзнала, корените могат да загният или да бъдат повредени от леда. Ето защо е изключително важно още при засаждането да се осигури място, където водата не се задържа.

Подготовка за зимата в градината

С наближаването на зимата, един от основните въпроси, които си задават градинарите, е дали да изрежат изсъхналите стъбла на седума през есента или да ги оставят до пролетта. И двата подхода имат своите предимства и изборът зависи от личните предпочитания и целите. Ако предпочиташ по-чист и подреден вид на градината през зимата, можеш да изрежеш стъблата до няколко сантиметра над земята, след като са изсъхнали напълно. Това улеснява пролетното почистване и премахва потенциални места, където могат да зимуват някои вредители.

От друга страна, оставянето на стъблата и цветовете през зимата има значителни декоративни и екологични ползи. Изсъхналите съцветия изглеждат изключително красиво, когато са покрити със скреж или сняг, добавяйки структура и височина към зимния пейзаж. Те създават красив контраст с вечнозелени растения или декоративни треви. Освен това, семената в изсъхналите цветове служат за ценна храна за птиците през студените месеци, когато други източници на храна са оскъдни.

Освен естетическата и екологична роля, оставените стъбла осигуряват и известна естествена защита за короната на растението (мястото, откъдето избива новият растеж). Те помагат за задържането на сняг, който действа като отличен изолатор срещу екстремни студове и ледени ветрове. Тази снежна покривка предпазва спящите пъпки в основата на растението от измръзване. Така че, ако не те притеснява по-неподреденият вид, оставянето на стъблата е препоръчителният подход.

Защита от зимни условия

В повечето климатични зони, където големият седум се отглежда, той е напълно студоустойчив и не се нуждае от допълнителна зимна защита. Както беше споменато, най-голямата заплаха не е студът, а влагата. Условието за добро презимуване е почвата да е добре дренирана, за да не се задържа вода около корените. В райони с тежки, глинести почви и влажни зими, рискът от загниване на кореновата корона е най-голям. В такива случаи, засаждането в повдигнати лехи или на склон е най-добрата превантивна мярка.

Мулчирането около големия седум през зимата трябва да се прави с голямо внимание. Докато при много други многогодишни растения дебелият слой органичен мулч (като листа или слама) помага за изолация, при седума той може да бъде по-скоро вреден. Органичният мулч задържа влага и може да доведе до загниване на короната, особено по време на периоди на размразяване и замръзване. Ако все пак искаш да осигуриш някаква защита, използвай лек, въздухопропусклив материал като борови клонки, или неорганичен мулч като фин чакъл, който не задържа влага.

Снежната покривка е най-добрата естествена зимна защита. Снегът е отличен изолатор и предпазва корените от екстремно ниски температури и изсушаващи ветрове. Ако имаш възможност, натрупвай сняг около основата на растенията си. Избягвай да струпваш сняг, почистен от алеи, който може да съдържа сол, тъй като солта е вредна за повечето растения, включително и за седума.

Грижи в края на зимата

Ако си избрал да оставиш изсъхналите стъбла през зимата, краят на зимата или най-ранна пролет е идеалният момент да ги почистиш. Най-добре е да направиш това преди да е започнал новият растеж, за да не повредиш крехките млади леторасти, които се появяват от основата. С помощта на остри градински ножици изрежи старите стъбла възможно най-ниско до земята. Това ще направи място за новия растеж и ще придаде спретнат вид на лехата.

След като изрежеш старите стъбла, внимателно почисти всички паднали листа и други растителни остатъци около основата на растението. Това е важна стъпка за превенция на болести, тъй като в тези остатъци могат да се развиват гъбични патогени. Почистването също така позволява на слънчевата светлина и въздуха да достигнат до основата на растението, което стимулира по-бързото събуждане и растеж на новите пъпки.

Това е и подходящ момент да инспектираш състоянието на растението след зимата. Провери за признаци на гниене в основата или за евентуални повреди от гризачи. Краят на зимата и началото на пролетта е и най-доброто време за разделяне на туфите, ако са станали твърде големи или центърът им е оголял. Разделянето ще подмлади растението и ще насърчи по-буен и здравословен растеж през предстоящия сезон.

Зазимяване на растения в контейнери

Растенията, отглеждани в контейнери, са по-уязвими на зимните студове, отколкото тези в градината. Корените им не са защитени от големия обем на земната маса и са изложени на много по-ниски температури от всички страни на контейнера. Поради тази причина, големият седум в саксии изисква малко повече внимание при зазимяването, особено в по-студени климатични зони.

Най-лесният начин да защитиш седума в контейнер е да преместиш саксията на защитено място. Идеално е неотопляемо помещение като гараж, мазе или покрита веранда, където температурите остават сравнително стабилни и не падат до екстремни минусови стойности. Растението няма нужда от светлина, тъй като е в покой. Ако нямаш такова помещение, можеш да групираш саксиите плътно една до друга до защитена стена на къщата (обикновено южната) и да ги увиеш с агротекстил или зебло.

Преди да прибереш саксиите, увери се, че почвата в тях е леко влажна, но не мокра. През зимата поливането трябва да се намали драстично. В неотопляемо помещение е достатъчно да полееш съвсем леко веднъж на месец-два, само за да не изсъхнат напълно корените. Излишната влага в комбинация със студа е най-големият враг. Увери се, че дренажните отвори на саксиите не са запушени, за да може евентуалната излишна влага от топенето на сняг да се оттича свободно.

Друг метод е да „заровиш“ саксията в земята в градината. Изкопай дупка, достатъчно голяма, за да побере целия контейнер, така че ръбът му да е на нивото на земята. По този начин земята ще изолира корените, както при растенията, засадени директно в градината. През пролетта, след като опасността от силни студове премине, можеш да извадиш саксията и да я върнеш на желаното място.