Правилното поливане е може би най-критичният аспект от грижата за замиокулкас и в същото време най-честата причина за проблеми при отглеждането му. Основното правило, което всеки собственик на това растение трябва да запомни, е: по-малко е повече. Благодарение на своите месести коренища, които функционират като резервоари за вода, замиокулкасът е изключително добре адаптиран към сухи условия и може да издържи дълги периоди без поливане. Всъщност, най-голямата опасност за него не е засушаването, а преполиването, което неизбежно води до загниване на корените и може бързо да унищожи дори и най-здравото растение.
Честотата на поливане зависи от множество фактори, като например размера на саксията, вида на почвата, нивото на осветеност, температурата и влажността на въздуха. Поради тази причина не съществува универсален график за поливане, който да се следва сляпо, като например „веднъж седмично“. Най-сигурният начин да определите кога е време за поливане е да проверите състоянието на почвата. Преди да полеете отново, почвата трябва да е напълно изсъхнала не само на повърхността, но и в дълбочина.
За да проверите влажността, можете да използвате пръста си и да го пъхнете на няколко сантиметра в почвата. Ако усетите каквато и да е влага, изчакайте още няколко дни. Друг метод е да се използва дървено шишче, което се забожда до дъното на саксията. Ако след изваждане по него има полепнала влажна почва, значи все още е рано за поливане. С времето ще се научите да преценявате и по тежестта на саксията – леката саксия означава суха почва.
През активния вегетационен период, който обхваща пролетта и лятото, замиокулкасът ще се нуждае от по-често поливане, тъй като расте по-активно и използва повече вода. В зависимост от условията, това може да означава поливане веднъж на две до четири седмици. През есента и зимата, когато растението навлиза в период на покой и растежът се забавя, нуждата от вода намалява драстично. В този период поливането може да се разреди до веднъж на месец или дори по-рядко.
Техника на поливане
Правилната техника на поливане е също толкова важна, колкото и честотата. Когато поливате, правете го обилно, докато водата започне да изтича свободно от дренажните отвори на дъното на саксията. Този метод гарантира, че цялата коренова система е добре навлажнена и всички части на почвата са получили вода. Повърхностното и оскъдно поливане не е препоръчително, тъй като може да доведе до навлажняване само на горния слой на почвата, докато по-дълбоките корени остават сухи.
След като сте полели обилно, е абсолютно задължително да оставите саксията да се отцеди напълно. След около 15-20 минути проверете подложката или декоративната кашпа и излейте всичката излишна вода, която се е събрала там. Никога не оставяйте саксията да стои във вода, тъй като това е най-сигурният начин да предизвикате загниване на корените. Замиокулкасът предпочита цикъл на обилно навлажняване, последван от пълно изсъхване.
Използвайте вода със стайна температура, за да избегнете температурен шок за кореновата система. Чешмяната вода обикновено е подходяща, но ако е много твърда или хлорирана, е добре да я оставите да престои 24 часа преди употреба. Това позволява на хлора да се изпари и на част от солите да се утаят. Дъждовната или филтрираната вода са отлични алтернативи, ако имате достъп до тях.
Избягвайте да мокрите листата на растението по време на поливане, особено ако то е на място със слаба циркулация на въздуха. Задържането на вода по листата и в основата на стъблата може да създаде условия за развитие на гъбични заболявания. Поливайте директно в почвата, като се стараете да я разпределите равномерно по цялата повърхност, а не само на едно място.
Разпознаване на признаци за преполиване
Преполиването е най-честата грешка при отглеждането на замиокулкас и е важно да се научите да разпознавате ранните му признаци. Един от първите симптоми е пожълтяването на листата, което често започва от долната част на стъблата. За разлика от нормалното остаряване на едно-две листа, при преполиване пожълтяват няколко стъбла едновременно. Листата може да станат меки и да опадат лесно при докосване.
Друг ясен знак е омекването и потъмняването на основата на стъблата, точно над нивото на почвата. Това показва, че загниването вече е започнало и се е разпространило от корените към стъблата. Ако забележите това, трябва да действате незабавно. В такъв случай извадете растението от саксията и огледайте корените. Здравите корени са твърди и светли на цвят, докато загнилите са меки, кафяви или черни и имат неприятна миризма.
Ако почвата остава постоянно влажна и не изсъхва в рамките на една-две седмици, това също е сигурен индикатор за проблем. Това може да се дължи на твърде често поливане, лоша почвена смес, липса на дренажни отвори или твърде голяма саксия. Появата на мухъл по повърхността на почвата или малки черни мушици (сциариди), които се размножават във влажна среда, също са признаци за прекомерна влага.
В случай на преполиване, единственият шанс за спасение е да извадите растението, да отстраните цялата загнила част от корените и ризомите с остър, стерилен инструмент и да го пресадите в нова, суха и добре дренирана почва. След пресаждането не поливайте поне седмица-две, за да позволите на срезовете да заздравеят. За съжаление, ако загниването е обхванало по-голямата част от кореновата система, растението може да не успее да се възстанови.
Разпознаване на признаци за недостатъчно поливане
Въпреки че замиокулкасът е изключително сухоустойчив, пълното лишаване от вода за прекалено дълги периоди също може да му навреди. Признаците за недостатъчно поливане обикновено се появяват по-бавно и са по-лесно поправими в сравнение с тези на преполиването. Един от първите симптоми е лекото набръчкване на листата или стъблата. Това показва, че растението е започнало да използва водните си запаси от ризомите и листата.
Ако засушаването продължи, листата могат да започнат да пожълтяват и да изсъхват, като често този процес започва от върховете им. В по-тежки случаи цялото стъбло може да изсъхне и да опадне. Друг признак е забавеният или напълно спрелият растеж по време на активния сезон. Ако забележите, че почвата е напълно суха и се е отделила от стените на саксията, това е ясен знак, че растението се нуждае от вода.
За разлика от преполиването, при което листата стават меки, при недостиг на вода те стават по-скоро сухи и чупливи. Понякога растението може да започне да губи листата си като защитен механизъм за намаляване на изпарението и съхраняване на вода в ризомите. Това е стратегия за оцеляване, която му позволява да преживее дълги периоди на суша в естествената си среда.
За щастие, възстановяването от засушаване обикновено е лесно. Едно обилно поливане по описания по-горе метод обикновено е достатъчно, за да се възстанови хидратацията на растението. След няколко часа или дни ще забележите как набръчканите листа и стъбла отново стават гладки и твърди. Важно е обаче да не се прекалява и да не се „компенсира“ с прекалено много вода, тъй като това може да шокира кореновата система и да доведе до проблеми.
