Въпреки че лантаната е сравнително устойчиво и лесно за отглеждане растение, тя не е напълно застрахована от нападение от болести и вредители. Стресираните или отслабени растения, често в резултат на неправилни грижи като прекомерно поливане, недостатъчна светлина или лошо проветрение, са много по-податливи на проблеми. Навременното разпознаване на симптомите и предприемането на адекватни мерки е от ключово значение за опазването на здравето и декоративния вид на твоята лантана. Редовният оглед на растенията е най-добрата превантивна мярка, която ти позволява да забележиш проблема в ранен етап, когато борбата с него е най-лесна и ефективна.
Гъбични заболявания
Едно от най-често срещаните гъбични заболявания по лантаната е брашнестата мана. Тя се разпознава лесно по характерния бял, брашнест налеп по листата, стъблата и понякога по цветовете. Болестта се развива добре при топло и влажно време, особено при лоша циркулация на въздуха. Заразените листа пожълтяват, деформират се и в крайна сметка изсъхват. За да се предотврати появата на брашнеста мана, избягвай мокренето на листата при поливане и осигури добро проветрение около растението.
При първи признаци на зараза, незабавно отстрани и унищожи най-силно засегнатите листа. Можеш да третираш растението с фунгицид, предназначен за борба с брашнеста мана, като следваш стриктно инструкциите на етикета. Съществуват и по-екологични методи, като пръскане с разтвор на калиев бикарбонат (сода за хляб) и вода, но те са по-ефективни като превантивна мярка или в много ранен етап на заболяването.
Друг често срещан проблем, свързан с прекомерна влага, е кореновото загниване. То се причинява от почвени гъби, които атакуват корените при лош дренаж и постоянно мокра почва. Симптомите над земята включват увяхване на растението, въпреки че почвата е влажна, пожълтяване и опадане на долните листа, и спиране на растежа. Ако извадиш растението от саксията, ще видиш, че корените са кафяви, меки и кашави, вместо бели и твърди.
За съжаление, напредналото кореново загниване е много трудно за лекуване. Ако забележиш проблема навреме, можеш да опиташ да спасиш растението, като го извадиш от саксията, отстраниш цялата стара почва и изрежеш всички загнили корени до здрава тъкан. След това го пресади в нова, чиста саксия със свеж, добре дрениран субстрат. Поливай много умерено, докато растението покаже признаци на възстановяване. Най-добрата борба с кореновото загниване е превенцията чрез осигуряване на отличен дренаж и избягване на преполиването.
Най-често срещани вредители
Белокрилките са едни от най-упоритите вредители по лантаната. Те са малки, бели, летящи насекоми, които се събират на големи колонии от долната страна на листата. Както възрастните, така и ларвите им се хранят, като смучат сок от растението, което води до пожълтяване, деформиране и преждевременно опадане на листата. Освен това, те отделят лепкава „медена роса“, върху която се развиват черни саждисти гъби, които допълнително влошават вида на растението и затрудняват фотосинтезата.
Борбата с белокрилките е трудна, тъй като те бързо развиват резистентност към инсектициди. При слаба зараза можеш да опиташ да измиеш насекомите със силна струя вода или да третираш растението с разтвор на калиев сапун (зелен сапун). Поставянето на жълти лепящи уловки в близост до растението може да помогне за намаляване на популацията на възрастните индивиди. При силно нападение се налага използването на системни инсектициди, които се поемат от растението и го правят отровно за смучещите насекоми.
Листните въшки са друг често срещан смучещ вредител. Те са малки, обикновено зелени или черни насекоми, които се събират на колонии по връхните части на младите леторасти и цветните пъпки. Подобно на белокрилките, те смучат сок, причиняват деформации и отделят медена роса. Методите за борба са сходни – измиване с вода, третиране със сапунен разтвор или инсектициди при нужда. Привличането на естествени врагове, като калинки, в градината може да помогне за биологичния контрол на популацията им.
Акарите, особено червеният паяжинообразуващ акар, също могат да нападнат лантаната, особено при горещи и сухи условия. Те са много малки, почти невидими с просто око, и обикновено се установяват от долната страна на листата. Първият признак за тяхното присъствие са малки жълти точици по листата, а при по-силно нападение се забелязва и фина паяжина. Засегнатите листа пожълтяват, изсъхват и опадат. Повишаването на влажността чрез редовно пулверизиране на листата може да помогне за превенцията. При нападение се използват специфични препарати, наречени акарициди.
Други възможни проблеми
Понякога по листата на лантаната могат да се появят кафяви или черни петна. Това може да е симптом на различни гъбични или бактериални заболявания, известни като листни петна. Обикновено те не са сериозен проблем, освен ако не засегнат голяма част от листната маса. Превантивно, избягвай мокренето на листата и осигури добра циркулация на въздуха. Отстранявай и унищожавай засегнатите листа, за да ограничиш разпространението на болестта.
Ръждата е друго гъбично заболяване, което може да се появи, макар и по-рядко. Характеризира се с появата на малки, оранжеви или кафеникави прашести купчинки (пустули) по долната страна на листата. Силно заразените листа пожълтяват и опадат преждевременно. Както при другите гъбични заболявания, превенцията включва поддържане на листата сухи и добро проветрение. При необходимост може да се третира с подходящ фунгицид.
Вирусните заболявания също могат да засегнат лантаната, макар и рядко. Те се проявяват с различни симптоми, като мозаечно прошарване на листата (светлозелени и тъмнозелени петна), деформации, забавен растеж и намален цъфтеж. За съжаление, няма лечение за вирусни заболявания при растенията. Единственият начин за борба е унищожаването на заразеното растение, за да се предотврати разпространението на вируса към други здрави растения. Вирусите често се пренасят от смучещи насекоми като листни въшки, затова контролът на вредителите е важна превантивна мярка.
Физиологичните проблеми, причинени от стрес от околната среда, често се бъркат с болести. Например, изгарянията по листата могат да бъдат причинени от поливане по обяд, от пръскане с препарати при силно слънце или от рязко изнасяне на незакалено растение на пряка слънчева светлина. Пожълтяването на листата може да е причинено от хранителен дефицит или преполиване, а не от патоген. Важно е първо да се анализират условията на отглеждане, преди да се прибегне до използване на химически препарати.
Превенция и добри практики
Най-добрата защита срещу болести и вредители е поддържането на растението здраво и силно. Здравата лантана, отглеждана при оптимални условия, има много по-силен имунитет и е по-малко привлекателна за вредителите. Осигури на растението достатъчно слънце, подходящ поливен режим и балансирано торене. Избягвай пренаторяването с азот, тъй като то води до образуването на нежна и сочна листна маса, която е много привлекателна за смучещите насекоми.
Редовно инспектирай своите растения, поне веднъж седмично. Обръщай специално внимание на долната страна на листата и на младите връхни леторасти, където вредителите обикновено се крият. Колкото по-рано забележиш проблема, толкова по-лесно ще се справиш с него. Ранната намеса често позволява използването на по-меки и екологични методи за контрол, без да се налага употребата на силни химикали.
Поддържай добра хигиена в градината или на балкона. Редовно премахвай всички паднали листа, прецъфтели цветове и плевели около растението. Те могат да бъдат убежище за вредители и спори на гъбични заболявания. Когато подрязваш растенията, винаги използвай чисти и дезинфекцирани инструменти, за да не пренасяш зарази от едно растение на друго.
При новозакупени растения винаги прилагай карантина. Дръж новото растение изолирано от останалите си растения за период от поне две до три седмици. През това време го наблюдавай внимателно за признаци на болести или вредители. Това е много важна стъпка, за да предотвратиш внасянето на нежелани „гости“ в твоята колекция от растения.
📷 Flickr / Szerző: Mauricio Mercadante / Licence: CC BY-NC-SA 2.0
