Засаждането и размножаването на лавровишната са ключови процеси, които определят бъдещия успех и здравето на тези красиви вечнозелени храсти в градината. Правилното засаждане осигурява на младото растение най-добрия възможен старт, като му помага бързо да се адаптира и да развие силна коренова система. От друга страна, усвояването на техниките за размножаване ти дава възможност да увеличиш броя на тези растения в градината си по икономичен начин, като същевременно запазиш характеристиките на любимите си сортове. Независимо дали си начинаещ градинар или имаш опит, познаването на детайлите в тези два процеса е от съществено значение за създаването на пищна и дълготрайна зелена ограда или акцентно растение.
Изборът на подходящ посадъчен материал е първата стъпка към успешното засаждане. Лавровишната се предлага в различни форми – с гол корен, с балиран корен (коренова бала в зебло) или в контейнер. Растенията в контейнер са най-популярният избор, тъй като могат да бъдат засаждани почти през цялата година, с изключение на периодите на замръзнала почва или екстремни горещини. При избора на растение огледай за здрави, добре развити листа без петна и повреди, както и за добре оформена коренова система, която не е прекалено сплъстена в контейнера.
Подготовката на мястото за засаждане е също толкова важна, колкото и качеството на растението. Както вече споменахме, лавровишната предпочита добре дренирана почва, богата на органични вещества. Преди да изкопаеш дупката, е добре да почистиш мястото от плевели и камъни. Дупката трябва да е значително по-широка от кореновата бала, за да се улесни разпространението на корените в новата им среда. Дълбочината трябва да е такава, че горната част на кореновата бала да остане на нивото на почвата.
След засаждането последващите грижи са критични за прихващането на растението. Обилното поливане веднага след поставянето на растението в земята е задължително, за да се слегне почвата около корените и да се премахнат въздушните джобове. През първите няколко седмици и месеци, особено през сухите периоди, е необходимо да се поддържа постоянна влажност на почвата, за да се подпомогне развитието на нова коренова система. Мулчирането около основата на храста също помага за задържане на влагата и предпазва от плевели.
Избор на подходящо време за засаждане
Определянето на най-подходящото време за засаждане на лавровишна е от решаващо значение за нейната успешна адаптация. Най-благоприятните периоди за тази дейност са пролетта и есента. Засаждането през пролетта, след като опасността от силни студове е преминала, дава на растението цял вегетационен сезон да се установи и да развие силна коренова система преди настъпването на следващата зима. Това е особено препоръчително за райони с по-сурови зими.
Есенното засаждане също има своите предимства. Температурите на въздуха са по-ниски, но почвата все още е достатъчно топла, което насърчава растежа на корените без стреса от летните горещини. Растенията, засадени през есента, обикновено имат преднина в развитието си през следващата пролет. Важно е обаче есенното засаждане да се извърши поне 6-8 седмици преди първите сериозни замръзвания, за да има достатъчно време за вкореняване.
Засаждането през лятото е възможно, особено при растенията, отглеждани в контейнери, но крие повече рискове. Високите температури и интензивното слънце увеличават стреса за новозасаденото растение и изискват много по-внимателно и редовно поливане, за да се предотврати изсъхването. Ако все пак се налага да засаждаш през лятото, избери по-хладен и облачен ден и осигури временна сянка на растението през първите няколко седмици.
Зимното засаждане трябва да се избягва. Замръзналата и преовлажнена почва прави работата трудна и е изключително неблагоприятна за развитието на корените. Растението не може да поема вода от замръзналата земя, което води до изсушаване и увреждане, особено от студените ветрове. Планирането на засаждането за пролетта или есента ще ти спести много усилия и ще увеличи значително шансовете за успех.
Стъпки при засаждане на лавровишна
Процесът на засаждане, ако се извърши правилно, гарантира бързото прихващане и здравословния растеж на лавровишната. Първата стъпка е да подготвиш посадъчната дупка. Тя трябва да е два до три пъти по-широка от диаметъра на кореновата бала и със същата дълбочина. Разрохкването на почвата по стените и дъното на дупката с вила ще помогне на корените да проникнат по-лесно в околната почва.
Следващата стъпка е подготовката на самото растение. Ако е в контейнер, внимателно го извади, като се опиташ да запазиш кореновата бала цяла. Ако корените са силно сплъстени и обикалят в кръг по дъното, внимателно ги разроши с пръсти или с малък инструмент, за да ги насърчиш да растат навън в новата почва. Ако растението е с балиран корен, премахни всички въжета или тел и отстрани зеблото, след като поставиш растението в дупката.
Постави растението в центъра на дупката, като се увериш, че горната част на кореновата бала е на едно ниво или съвсем леко над нивото на земята. Използвай дръжката на лопатата или права летва, поставена напряко на дупката, за да провериш нивото. Започни да запълваш дупката с предварително подготвената почвена смес, като я уплътняваш леко на етапи, за да избегнеш образуването на въздушни кухини. Не стъпквай силно почвата, за да не я уплътниш прекомерно.
Последната и много важна стъпка е поливането. Веднага след засаждането полей обилно, дори и почвата да е влажна. Това помага на почвата да се слегне добре около корените. Добра практика е да се оформи малък пръстен от пръст около основата на растението, който да задържа водата и да я насочва директно към кореновата зона. Продължи с редовното поливане през първата година, докато растението се установи напълно.
Размножаване чрез резници
Размножаването чрез резници е най-популярният и ефективен метод за получаване на нови растения лавровишна, които са генетично идентични с родителското растение. Най-подходящото време за вземане на резници е от края на лятото до средата на есента. Избират се полувдървесинени резници от тазгодишния растеж, които са започнали да се втвърдяват в основата си, но върховете им все още са гъвкави. Резниците трябва да са здрави, без признаци на болести или вредители.
Подготовката на резниците е прецизен процес. Всеки резник трябва да е с дължина около 10-15 см и да има поне 2-3 възела (местата, от които излизат листата). С остър и чист нож се прави кос срез точно под най-долния възел. Листата от долната половина на резника се премахват, а останалите горни листа могат да се скъсят наполовина, за да се намали изпарението на вода. Потапянето на основата на резника във вкоренител (хормон за вкореняване) не е задължително, но значително увеличава шансовете за успех.
След подготовката, резниците се засаждат в подходящ субстрат. Добра смес за вкореняване е комбинация от равни части торф и перлит или пясък, която осигурява добър дренаж и аерация. Субстратът трябва да бъде предварително навлажнен. С молив или пръчица се правят дупки в субстрата, в които се поставят резниците, като около една трета до половината от дължината им трябва да е под повърхността. След това субстратът се уплътнява леко около всеки резник.
Създаването на подходящи условия е от ключово значение за вкореняването. Саксията или контейнерът с резниците трябва да се покрие с прозрачен найлонов плик или да се постави в мини оранжерия, за да се поддържа висока влажност на въздуха. Поставят се на светло, но не на пряка слънчева светлина. Субстратът трябва да се поддържа постоянно леко влажен. Вкореняването обикновено отнема от 6 до 12 седмици, като може да се провери чрез леко издърпване на резника – ако окаже съпротива, значи е образувал корени.
Други методи за размножаване
Въпреки че размножаването чрез резници е най-често срещаният метод, съществуват и други начини за получаване на нови растения лавровишна, макар и по-рядко използвани. Един такъв метод е размножаването чрез семена. Този процес е по-бавен и по-труден, а получените растения може да не запазят характеристиките на родителския сорт, особено ако е хибрид. Семената се събират от зрелите плодове през есента, почистват се от месестата част и се нуждаят от период на студена стратификация, преди да могат да покълнат.
Стратификацията имитира зимните условия, които семената преживяват в природата. За целта почистените семена се смесват с влажен пясък или торф, поставят се в плик или кутия и се съхраняват в хладилник за около 3-4 месеца. След този период семената се засяват в саксии с лек субстрат и се поддържат влажни при умерена температура. Покълването може да е бавно и неравномерно, а младите растения ще се нуждаят от няколко години, преди да достигнат приличен размер за засаждане в градината.
Друг възможен метод, макар и не толкова практичен за лавровишната, е размножаването чрез отводи. Този метод е по-подходящ за растения с гъвкави и ниско разположени клони. Избира се здрав, нискорастящ клон, който се огъва към земята. В частта, която ще контактува с почвата, се прави лек нарез или се отстранява малка част от кората, за да се стимулира образуването на корени. Тази част от клона се заравя в почвата и се закрепва с кука или камък, като върхът на клона остава над земята.
След като заровената част на клона развие собствена коренова система, което може да отнеме от няколко месеца до една година, той може да бъде отрязан от родителското растение и да бъде засаден като самостоятелен индивид. Този метод гарантира получаването на растение, идентично с майчиното, но е по-бавен и позволява получаването само на ограничен брой нови растения. Поради буйния растеж и структурата на лавровишната, този метод се прилага рядко.
