Правилната подготовка на дюлевите дървета за зимния период е от съществено значение за тяхното оцеляване и залагането на добра реколта през следващата година. Въпреки че дюлята е сравнително студоустойчив овощен вид и в състояние на дълбок покой може да понесе температури до около -25°C, младите дръвчета, особено през първите няколко години след засаждането, са значително по-чувствителни. Неблагоприятните зимни условия, като резки температурни амплитуди, продължителни периоди на силни студове без снежна покривка и ледени ветрове, могат да нанесат сериозни повреди. Те включват измръзване на цветни пъпки, повреда на младите клонки и дори напукване на кората на стъблото и скелетните клони, което може да бъде фатално за растението. Ето защо, прилагането на комплекс от агротехнически мерки през есента е ключово за повишаване на студоустойчивостта на дърветата и успешното им презимуване.
Една от най-важните стъпки в подготовката за зимата е осигуряването на добро узряване на дървесината. Това се постига чрез правилно управление на торенето и поливането през втората половина на лятото и есента. Азотното торене трябва да се прекрати още в средата на лятото, тъй като то стимулира растежа на нови, нежни леторасти, които нямат време да узреят и лесно измръзват през зимата. В същото време, торенето с фосфорни и калиеви торове през есента подпомага процеса на узряване на тъканите и натрупването на резервни хранителни вещества, което значително повишава студоустойчивостта.
Друг важен аспект е поддържането на добра хигиена в градината. След листопада всички окапали листа трябва да бъдат събрани и унищожени (компостирани или изгорени), тъй като в тях зимуват спорите на много гъбични болести. Мумифицираните плодове, които са останали по дърветата, също трябва да бъдат премахнати, защото те са основен източник на зараза от кафяво гниене за следващия сезон. Тези санитарни мерки намаляват инфекциозния фон и осигуряват по-здрав старт на растенията през пролетта, когато те са по-уязвими.
Защитата на стъблото и основните скелетни клони е особено важна при младите дръвчета. Резките температурни разлики между студените нощи и слънчевите зимни дни могат да предизвикат така наречените мразобойни пукнатини по кората. За да се предотврати това, стъблата се варосват с гъст варов разтвор през есента, след листопада. Белият цвят отразява слънчевите лъчи и предпазва кората от прекомерно нагряване и последващо рязко охлаждане, като по този начин намалява риска от напукване. Варовият разтвор често се обогатява с меден сулфат, което му придава и дезинфекциращо действие.
Есенни грижи за подготовка
Подготовката за зимата започва още преди настъпването на студовете. След прибирането на реколтата е препоръчително да се направи една обилна, така наречена влагозапасяваща поливка, особено ако есента е суха. Добре хидратираните дървета навлизат в зимата в по-добро физиологично състояние и са по-устойчиви на измръзване и физиологично засушаване, което може да настъпи, когато почвата е замръзнала и корените не могат да усвояват вода. Тази поливка осигурява необходимия воден запас в почвата и кореновата система.
Есенната обработка на почвата около дърветата също е важна мярка. Плиткото прекопаване или оран на околостъблените кръгове и междуредията помага за унищожаването на зимуващите в почвата стадии на много неприятели, като какавидите на ябълковия плодов червей. Тази обработка подобрява и въздушния и водния режим на почвата, улеснявайки проникването на вода от зимните валежи. Трябва да се внимава обработката да не е прекалено дълбока в близост до стъблото, за да не се повредят повърхностно разположените корени на дюлята.
Провеждането на късно есенно пръскане след листопада е ключова превантивна мярка срещу редица болести. Това пръскане, обикновено с 1-2% бордолезов разтвор или други медсъдържащи фунгициди, има за цел да унищожи зимуващите спори на гъбни патогени по кората на дървото. То е ефективно срещу къдравост, кафяво гниене и други болести, като значително намалява първоначалната зараза през пролетта. Дърветата трябва да се опръскат обилно, така че разтворът да покрие добре цялото стъбло и клоните.
Защита на младите дръвчета
Младите дюлеви дръвчета, през първите 2-3 години след засаждането, са най-уязвими на ниските зимни температури и се нуждаят от специална защита. Тяхната коренова система все още не е напълно развита, а стъблата им са с тънка кора, която лесно може да бъде повредена от студ, гризачи или слънчеви лъчи. Една от най-ефективните мерки е мулчирането на околостъблената чаша. След последната есенна поливка, почвата около стъблото се покрива с дебел слой (10-15 см) органичен мулч – слама, сухи листа, угнил оборски тор или компост. Този слой действа като изолация, предпазва корените от измръзване и помага за задържане на влагата.
Защитата на стъблото от гризачи като зайци и мишки, които през зимата могат да нагризат кората и да причинят загиване на дръвчето, е абсолютно задължителна. Стъблата се обвиват със специални предпазни мрежи, плътна хартия, зебло или други подходящи материали. Увиването трябва да започне от основата на стъблото и да достигне до първите разклонения. Тази мярка предпазва стъблото и от споменатите мразобойни пукнатини.
В райони с много сурови зими и силни ветрове, короната на най-младите фиданки също може да се нуждае от защита. Тя може да бъде увита с агротекстил (бял нетъкан текстил), който пропуска въздух и светлина, но предпазва от изсушаващото действие на ледения вятър и от екстремни студове. Тази мярка е по-трудоемка и се прилага предимно в първата година след засаждането, когато растението е най-крехко. С напредването на възрастта и укрепването на дървото, необходимостта от такава защита намалява.
