Отглеждането на дюля, макар и не толкова сложно, колкото при други овощни видове, изисква познаване и своевременна реакция срещу различните болести и неприятели, които могат да компрометират както здравето на дървото, така и качеството и количеството на реколтата. Дюлята е податлива на редица гъбични и бактериални заболявания, както и на нападения от насекомни вредители. Интегрираният подход за контрол, който съчетава превантивни агротехнически мерки, биологични методи и, при необходимост, целенасочена химическа борба, е най-ефективната стратегия за поддържане на здрави и продуктивни насаждения. Превенцията играе ключова роля и започва още с избора на устойчиви сортове и подходящо място за засаждане, което осигурява добро проветряване и слънцегреене, намалявайки по този начин риска от развитие на много от патогените. Редовната и правилна резитба, която просветлява короната, също е важна профилактична мярка.
Сред най-опасните и икономически значими болести по дюлята е кафявото гниене (Monilinia spp.), което може да причини сериозни щети както по време на вегетацията, така и след беритбата при съхранение на плодовете. Тази болест се проявява в две форми – ранно кафяво гниене, което поразява цветовете и младите клонки през пролетта, и късно кафяво гниене, което напада зреещите плодове. Друго важно заболяване е бактериалният пригор (Erwinia amylovora), който е изключително опасен и може да доведе до загиване на цели дървета. Той причинява внезапно почерняване и изсъхване на цветове, леторасти и клони, които изглеждат като опожарени.
Неприятелите също представляват сериозна заплаха за дюлевите насаждения. Най-разпространеният и вреден неприятел по плодовете е ябълковият плодов червей (Cydia pomonella). Неговите гъсеници се вгризват в плодовете, правят ходове около семенната камерка и ги изпълват с екскременти, което ги прави напълно негодни за консумация. Листните въшки, особено през пролетта, нападат младите връхни леторасти, като смучат сок от тях, причиняват деформации на листата и забавят растежа. Те отделят и „медена роса“, върху която се развиват чернилни гъби, замърсяващи листата и плодовете.
Успешната борба с тези проблеми изисква постоянно наблюдение на градината, за да се установят първите признаци на болест или нападение от неприятел. Спазването на добра агротехника, включително унищожаване на заразените растителни части (мумифицирани плодове, изсъхнали клони), есенна обработка на почвата за унищожаване на зимуващите стадии на неприятелите и балансирано торене, е от съществено значение. При достигане на критична плътност на вредителите или при благоприятни условия за развитие на болести, се налага употребата на регистрирани препарати за растителна защита, като се спазват стриктно указанията за дозировка, момент на приложение и карантинни срокове.
Основни гъбични заболявания
Кафявото гниене, причинявано от гъби от род Monilinia, е едно от най-разрушителните заболявания по дюлята. Патогенът атакува по време на цъфтежа, особено при влажно и хладно време, причинявайки покафеняване и изсъхване на цветовете и прилежащите листа. Заразата може да се разпространи по клонката, водейки до нейното загиване. По-късно през сезона гъбата напада плодовете, обикновено през ранички, причинени от насекоми, градушка или напукване. По плодовете се появяват кафяви петна, които бързо се разрастват, а по повърхността им се образуват характерни концентрични кръгове от сиво-белезникави спороносни туфи. Заразените плодове изгниват, мумифицират се и често остават да висят на дървото, превръщайки се в основен източник на зараза за следващата година.
Друга често срещана гъбична болест е листните петна по дюлята (Diplocarpon mespili). Тя се проявява в началото на лятото с появата на малки, тъмни, почти черни петна по листата. По-късно петната се разрастват, центърът им става сивкав, а периферията остава тъмна. При силно нападение листата пожълтяват и окапват преждевременно, което отслабва дървото, намалява фотосинтезиращата му повърхност и се отразява негативно на добива и качеството на плодовете. Патогенът може да нападне и плодовете, причинявайки малки черни петна по кората, които влошават търговския им вид.
Брашнестата мана (Podosphaera clandestina) също може да бъде проблем, особено при млади, буйно растящи дървета и при топло и влажно време. Болестта се разпознава лесно по характерния бял, брашнест налеп, който се образува по младите листа, леторасти и понякога по плодовете. Силно нападнатите части се деформират, растежът им се потиска и те изсъхват. Заразените плодове се покриват с ръждива мрежа, напукват се и качеството им се влошава.
Борбата с тези гъбични заболявания е предимно превантивна. Ключови мерки са събирането и унищожаването на всички мумифицирани плодове и окапали листа през есента, както и изрязването на заразените клонки. Провеждането на зимни и раннопролетни пръскания с медсъдържащи фунгициди (бордолезов разтвор) помага за унищожаване на зимуващите спори. През вегетацията, при наличие на благоприятни за зараза условия, се правят предпазни пръскания със системни или контактни фунгициди, като се редуват препарати с различен механизъм на действие, за да се избегне развитието на резистентност.
Бактериален пригор и други бактериози
Бактериалният пригор, причинен от бактерията Erwinia amylovora, е най-опасната болест не само за дюлята, но и за други семкови видове като круша и ябълка. Болестта е силно заразна и може да се разпространи много бързо, особено при топло (над 18°C) и влажно време по време на цъфтежа. Бактериите проникват през цветовете, устицата или рани. Първите симптоми са внезапно увяхване и почерняване на цветовете и съцветията. След това заразата се разпространява по леторастите, които също почерняват, изсъхват и се извиват характерно като кука. По кората на по-дебелите клони и стъблото могат да се образуват язви, от които при влажно време изтича бактериален ексудат.
Контролът на бактериалния пригор е изключително труден и изисква комплексен подход. Най-важната мярка е санитарната резитба. Всички заразени части трябва да се изрежат незабавно, като срезът се прави на 20-30 см под видимата граница на заразата, в здрава тъкан. Инструментите за резитба трябва да се дезинфекцират след всеки срез (например със спирт или белина), за да се предотврати разпространението на бактериите. Изрязаният материал трябва да се изнесе от градината и да се изгори.
Превантивните пръскания по време на цъфтежа с медсъдържащи препарати или специални антибиотици (където са разрешени) могат да намалят риска от първична инфекция през цветовете. Важно е също така да се избягва прекомерното азотно торене, което води до образуването на буйни и крехки леторасти, които са по-чувствителни на зараза. Контролът на смучещите насекоми като листни въшки също е от значение, тъй като те могат да бъдат преносители на бактериите.
Въпреки че бактериалният пригор е най-значимата бактериоза, понякога по дюлята могат да се наблюдават и други проблеми, като бактериален рак (Pseudomonas syringae), който причинява образуването на язви и раковини по клоните и стъблото. Принципите за борба са сходни – поддържане на добра хигиена, избягване на наранявания на кората и използване на медни фунгициди за превенция. Изборът на по-устойчиви сортове и подложки е най-добрата дългосрочна стратегия за справяне с тези опустошителни болести.
Основни неприятели и борбата с тях
Ябълковият плодов червей (Cydia pomonella) безспорно е най-важният неприятел по плодовете на дюлята. Пеперудите от първото поколение летят през май-юни и снасят яйцата си по листата и младите плодчета. Излюпените гъсеници се вгризват в плодовете, повреждат ги и ги правят негодни за употреба. Неприятелят развива две или три поколения годишно в зависимост от климатичните условия, като второто поколение нанася най-големи щети през юли-август. Борбата с него е трудна и изисква точно определяне на момента на пръскане, който трябва да е насочен срещу новоизлюпените гъсеници, преди те да са се вгризали в плода.
За проследяване на летежа на пеперудите и определяне на оптималния срок за третиране се използват феромонови уловки. Първото пръскане обикновено се провежда 7-10 дни след установяване на масов летеж. Използват се регистрирани инсектициди с различен механизъм на действие. Освен химическите методи, добри резултати дават и агротехническите мерки като събиране и унищожаване на червивите плодове, поставяне на ловни пояси от велпапе по стъблата за улавяне на гъсениците и есенна обработка на почвата около дърветата.
Листните въшки са друг често срещан проблем. Те образуват колонии по най-младите и нежни части на растението – връхните листа и леторасти. Смучейки сок, те причиняват накъдряне и деформиране на листата, спиране на растежа на леторастите и общо отслабване на дървото. Отделената от тях „медена роса“ е среда за развитие на чернилни гъби, които допълнително влошават фотосинтезата. Борбата с листните въшки се води при появата на първите колонии, като се използват специфични инсектициди (афициди). Естествените им неприятели като калинки и златоочици също помагат за регулиране на тяхната плътност.
Други неприятели, които могат да нанесат щети, са листогризещите гъсеници, акарите и щитоносните въшки. Редовните огледи на насажденията са важни за навременното им откриване. Интегрираната система за растителна защита, която дава предимство на биологичните и агротехническите методи и използва химически препарати само при крайна необходимост и след преценка на прага на икономическа вредност, е най-правилният и устойчив подход за управление на неприятелите в дюлевата градина.
