За да се развива правилно и да дава редовни и качествени добиви, дюлевото дърво се нуждае от балансирано и редовно подхранване. Осигуряването на всички необходими макро- и микроелементи е в основата на доброто физиологично състояние на растението, неговата устойчивост на болести, неприятели и неблагоприятни климатични условия. Дюлята, подобно на другите овощни култури, има най-голяма нужда от трите основни макроелемента: азот (N), фосфор (P) и калий (K). Всеки от тях изпълнява специфични и незаменими функции в живота на растението. Недостигът или излишъкът на който и да е елемент може да доведе до нарушения в растежа, потискане на развитието и влошаване на количеството и качеството на реколтата. Ето защо е важно торенето да се извършва съобразно реалните нужди на дърветата, които се определят от възрастта им, почвеното плодородие и очаквания добив.
Азотът е елементът, който има най-силно изразен ефект върху вегетативния растеж. Той е основен компонент на хлорофила, протеините и нуклеиновите киселини и е отговорен за растежа на леторастите, листата и общия хабитус на дървото. Фосфорът играе ключова роля в енергийните процеси в клетката, стимулира развитието на здрава коренова система, подпомага цъфтежа и формирането на семената. Калият е изключително важен за качеството на плодовете – той участва в транспорта на захари, подобрява оцветяването, вкуса и аромата на дюлите, а също така повишава устойчивостта на растението към засушаване, ниски температури и болести.
Освен тези три основни елемента, дюлята се нуждае и от мезоелементи като калций (Ca), магнезий (Mg) и сяра (S), както и от микроелементи в по-малки количества, сред които най-важни са желязо (Fe), бор (B), манган (Mn) и цинк (Zn). Калцият е важен за структурата на клетъчните стени и влияе върху съхраняемостта на плодовете. Магнезият е централен атом в молекулата на хлорофила. Борът е от съществено значение за оплождането и развитието на плодовете. Желязото е критично за синтеза на хлорофил, а неговият недостиг, особено на варовити почви, води до характерно пожълтяване на най-младите листа, известно като желязна хлороза.
Определянето на торовите норми трябва да се базира на обективни данни. Най-добрият подход е провеждането на агрохимичен анализ на почвата, който дава точна информация за запасеността с хранителни елементи и за други важни показатели като pH и съдържание на органично вещество. На базата на тези резултати и познаването на изискванията на културата може да се състави прецизна програма за торене. Визуалната диагностика по листата също може да даде информация за евентуален недостиг на определен елемент, но тя е по-скоро допълващ метод. Цялостният подход към подхранването включва както основно торене с органични и минерални торове, така и допълнителни подхранвания през вегетацията при необходимост.
Роля на основните хранителни елементи
Азотът е двигателят на растежа в растителния свят. При дюлята той е отговорен за формирането на силни леторасти и богата листна маса, което е предпоставка за добра фотосинтеза и съответно за изхранване на реколтата. Недостигът на азот води до слаб растеж, дребни и бледозелени листа, които преждевременно пожълтяват и окапват. Плодовете също остават дребни. От друга страна, прекомерното азотно торене е също толкова вредно. То предизвиква прекалено буен вегетативен растеж, забавя встъпването в плододаване на младите дървета, влошава качеството и съхраняемостта на плодовете и прави растенията по-чувствителни на болести и измръзване.
Фосфорът, често наричан „енергийната валута“ на растението, е критичен от самото начало на развитието. Той стимулира растежа на кореновата система, което е особено важно за младите, новозасадени дръвчета, за да могат бързо да се установят и да черпят вода и хранителни вещества от по-голям обем почва. Фосфорът има пряко отношение към цъфтежа, оплождането и формирането на плодовете и семената. Недостигът му може да доведе до слаб цъфтеж и лошо завръзване. Визуалните симптоми на фосфорен дефицит са по-трудни за разпознаване, но често се изразяват в по-тъмнозелени, понякога с виолетов оттенък, листа и забавен растеж.
Калият е известен като „елемент на качеството“. Той не участва директно в изграждането на растителните тъкани, но изпълнява множество регулаторни функции. Калият регулира отварянето и затварянето на устицата, което е свързано с устойчивостта на засушаване. Той активира над 60 ензима и е незаменим за синтеза и транспорта на въглехидрати (захари) от листата към плодовете. Ето защо добре запасените с калий дюли са по-сладки, по-ароматни и по-добре оцветени. Освен това, калият заздравява клетъчните стени, което прави растението по-устойчиво на болести, неприятели и ниски температури. Недостигът му се проявява с характерна некроза по периферията на по-старите листа.
Балансът между тези три елемента е от ключово значение. Например, високото азотно торене трябва да бъде съпроводено и с адекватно калиево торене, за да се постигне не само добър растеж, но и качествена реколта. Програмата за торене трябва да бъде съобразена с фазата на развитие на дървото. В младите насаждения се набляга повече на азота и фосфора за изграждане на силна вегетативна маса и коренова система, докато при плододаващите дървета се увеличава ролята на калия, за да се подпомогне качеството на плодовете.
Органично и минерално торене
Торенето на дюлята може да бъде разделено на два основни типа – органично и минерално, като най-добри резултати се постигат при тяхното комбиниране. Органичното торене, предимно с добре угнил оборски тор или компост, е от изключително значение за поддържане и подобряване на почвеното плодородие. Органичните торове не само доставят хранителни елементи, но и подобряват структурата на почвата, увеличават нейната водозадържаща способност, активизират полезната микрофлора и подобряват въздушния режим. Това създава оптимална среда за развитието на кореновата система.
Оборският тор се внася обикновено през есента, веднъж на 2-3 години, в количество около 3-4 тона на декар. Той се разпръсква равномерно в околостъблената чаша и се заорава или прекопава плитко, за да се инкорпорира в почвата. Това есенно торене осигурява бавно освобождаване на хранителни елементи през следващия вегетационен период. Използването на зелено торене, чрез засяване на култури като фий, грах или синап между редовете и последващото им заораване, също е отличен начин за обогатяване на почвата с органична материя и азот.
Минералното торене допълва органичното, като осигурява по-бързо и целенасочено снабдяване с конкретни хранителни елементи. Торовете, съдържащи фосфор и калий (например суперфосфат, калиев сулфат), се внасят основно през есента заедно с органичния тор. Те са по-слабо подвижни в почвата и есенното им внасяне им дава възможност да достигнат до зоната на корените през зимния период. Азотните торове (амониева селитра, карбамид) са силно подвижни и лесно се измиват, затова се внасят напролет, преди началото на вегетацията.
Често азотното торене се извършва разделно, на две или три части. Първата доза се дава рано напролет, за да подпомогне началния растеж. Втората доза може да се внесе след цъфтежа, по време на интензивния растеж на леторастите и завръзите, а понякога и трета, по-малка доза, в началото на лятото. Разделното внасяне на азота осигурява по-равномерното му усвояване от растението и намалява загубите от измиване, което го прави по-ефективно и екологично съобразено.
Листно подхранване и микроелементи
В определени ситуации, освен основното почвено торене, може да се наложи и листно подхранване. Това е метод за бързо доставяне на хранителни елементи директно през листата, което е особено ефективно за коригиране на видим недостиг на микроелементи или за подпомагане на растението в критични моменти на стрес (засушаване, студ). Листните торове се усвояват много по-бързо от почвените, но ефектът им е по-краткотраен. Те не могат да заместят основното торене, а само го допълват.
Един от най-честите проблеми при дюлята, особено когато се отглежда на варовити почви с високо pH, е желязната хлороза. Тя се проявява като пожълтяване на най-младите листа, докато жилките им остават зелени. Това се дължи не на липса на желязо в почвата, а на това, че при високо pH то е в неусвоима за растението форма. В такива случаи най-бърз ефект дава листното пръскане с железни хелати. Хелатите са органични съединения, които поддържат желязото в лесноусвоима форма. Може да се приложи и почвено внасяне на по-стабилни железни хелати.
Борът е друг микроелемент, чийто недостиг може да бъде критичен. Той е важен за покълването на прашеца, оплождането и развитието на плодовете. Недостигът му води до слаб цъфтеж, лошо завръзване, деформирани плодове и понякога до вътрешно покафеняване и некроза. Листното подхранване с бор, обикновено преди и веднага след цъфтеж, може значително да подобри оплождането и добива, особено в райони с доказан дефицит на този елемент.
Листното подхранване може да се комбинира с пръсканията за растителна защита, което спестява време и разходи. На пазара се предлага голямо разнообразие от комплексни листни торове, които съдържат балансиран състав от макро- и микроелементи. Прилагането им в ключови фази – преди цъфтеж, след цъфтеж, по време на нарастване на плодовете – може да стимулира физиологичните процеси, да подобри качеството на реколтата и да повиши общата устойчивост на дюлевите дървета към стресови фактори. Важно е да се спазват препоръчаните от производителите концентрации, за да не се предизвика пригори по листата.
