Подготовката на дивата офика за зимния период е важна стъпка, която гарантира нейното здраве и добро развитие през следващия вегетационен сезон. Въпреки че зрялото дърво е изключително студоустойчиво и добре адаптирано към умерените климатични условия, младите и новозасадени екземпляри са значително по-уязвими на ниските температури, студените ветрове и другите предизвикателства на зимата. Правилното зазимяване не е сложен процес, но изисква своевременно изпълнение на няколко ключови дейности, които ще помогнат на дървото да влезе подготвено в периода на покой. Тези мерки са насочени към защита на кореновата система, ствола и клоните от измръзване, напукване и повреди от гризачи. С малко грижа и внимание можеш да си сигурен, че твоята дива офика ще преживее успешно зимата и ще те радва с бурен растеж през пролетта.
Основната цел на зазимяването е да се минимизира стресът, на който дървото е подложено през студените месеци. През зимата, когато земята е замръзнала, корените не могат да абсорбират вода. В същото време, слънцето и вятърът могат да продължат да изсушават надземните части на растението, което води до състояние, известно като „зимно изсъхване“. Младите дървета с все още неразвита коренова система и тънка кора са особено податливи на този проблем, както и на повреди от резки температурни амплитуди между деня и нощта.
Подготовката за зимата започва още през есента, много преди първите силни студове. Тя включва дейности като почистване на падналите листа, адекватно поливане преди замръзването на почвата и прилагане на защитни мерки около ствола и кореновата система. Тези стъпки не само предпазват дървото от физически повреди, но също така намаляват вероятността от презимуване на болести и неприятели в близост до него. Инвестирането на малко време и усилия през есента се отплаща многократно с по-здраво и жизнено дърво през следващата година.
Есенна подготовка и почистване
Първата стъпка в подготовката на дивата офика за зимата е доброто есенно почистване. След като листата на дървото окапят, е изключително важно те да бъдат събрани и отстранени от пристволната кръг. В падналите листа могат да презимуват спори на различни гъбични заболявания, като струпясване, както и яйца или какавиди на някои вредители. Премахването им намалява значително инфекциозния фон и вероятността от повторна поява на проблеми през следващия сезон. Събраната шума може да се компостира, като високите температури в компоста ще унищожат повечето патогени, или да се унищожи, ако е имало сериозни заболявания през годината.
Освен листата, трябва да се огледа и премахне всякаква друга растителна отпадъчна маса около основата на дървото, включително мумифицирани плодове, които може да са останали по клоните или на земята. Те също могат да бъдат източник на зараза. Огледай короната за мъртви, счупени или болни клони и ги изрежи. Тази санитарна резитба е най-добре да се направи в късна есен или през зимата, докато дървото е в покой. Това не само подобрява външния вид на дървото, но и премахва потенциални входни врати за болести и вредители.
Преди настъпването на зимата е добре да се преустанови всякакво торене, особено с азотни торове, поне 6-8 седмици преди първите очаквани слани. Късното торене стимулира нов растеж, който е нежен и няма да има време да узрее и да се подготви за ниските температури, което го прави много уязвим на измръзване. Чистата и подредена среда около дървото не само помага за превенция на болести, но и лишава гризачите, като мишки и полевки, от потенциални укрития, откъдето да нападат кората на дървото през зимата.
Защита на кореновата система
Кореновата система на младите дървета е особено чувствителна към дълбоко замръзване на почвата. За да я предпазиш, е много важно да приложиш дебел слой органичен мулч около основата на дървото след първите леки слани, но преди земята да замръзне напълно. Мулчът действа като изолатор, който забавя замръзването на почвата, предпазва корените от екстремни температурни колебания и помага за запазване на влагата. Подходящи материали за зимен мулч са нарязана кора, дървесен чипс, слама или сухи листа.
Слоят мулч трябва да бъде с дебелина около 10-15 сантиметра и да покрива цялата пристволна кръг. От съществено значение е да се остави малко свободно пространство (няколко сантиметра) директно около ствола на дървото. Натрупването на мулч плътно до кората може да задържи прекалено много влага, което създава идеални условия за развитие на гнилостни процеси и гъбични заболявания, а също така осигурява удобно прикритие за гризачи, които могат да гризат кората.
Друга важна стъпка за подготовка на кореновата система е обилното поливане на дървото в късна есен, преди почвата да замръзне. Това е особено важно, ако есента е била суха. Добре хидратираното дърво е по-устойчиво на зимното изсъхване. Влажната почва също така замръзва по-бавно и отдава топлина, което осигурява допълнителна защита за корените. Тази последна поливка трябва да е дълбока, за да се гарантира, че цялата коренова зона е добре напоена.
Защита на ствола и клоните
Стволът на младите дървета дива офика, с неговата тънка и гладка кора, е уязвим на няколко вида зимни повреди. Една от най-честите е т.нар. „слънчево обгаряне“ или напукване от мраз. То се случва през слънчеви зимни дни, когато слънцето нагрява южната и югозападната страна на ствола, предизвиквайки активност в клетките на камбия. През нощта, при рязко падане на температурата, тези активни клетки замръзват и загиват, което води до образуването на вертикални пукнатини и мъртви участъци по кората. Тези рани са входна врата за болести и вредители.
За да се предотврати този проблем, стволовете на младите дървета могат да се защитят. Един от най-ефективните методи е увиването на ствола със специални хартиени или платнени ленти за дървета, или с бели пластмасови предпазители. Белият цвят отразява слънчевите лъчи и предпазва кората от прегряване, като по този начин намалява температурните амплитуди. Увиването трябва да започне от основата на ствола и да продължи до първите по-ниски клони. Тази защита трябва да се постави в късна есен и да се премахне в началото на пролетта, за да не пречи на растежа на ствола. Друг традиционен метод е варосването на стволовете с гасена вар, което има същия светлоотразителен ефект.
Освен от слънцето, стволовете на младите дървета трябва да бъдат защитени и от гризачи като зайци и мишки, които през зимата, при липса на друга храна, обичат да гризат младата кора. Това може да доведе до пълно околовръстно обелване на кората, което е фатално за дървото. Пластмасовите предпазители за стволове или мрежи с малки отвори, поставени около основата на дървото и вкопани леко в земята, осигуряват ефективна механична бариера срещу тези вредители. Те трябва да са достатъчно високи, за да предпазват и при наличие на снежна покривка.
