Дифенбахията е изключително благодарно растение, когато става въпрос за засаждане и размножаване, което го прави чудесен избор както за начинаещи, така и за опитни градинари. Процесът на създаване на нови растения от съществуващо е не само икономичен начин да увеличиш колекцията си, но и носи огромно удовлетворение. Успешното вкореняване и засаждане изисква познаване на няколко основни стъпки, свързани с избора на подходяща среда и правилната техника. Овладяването на тези методи ти позволява лесно да споделяш красотата на това тропическо растение с приятели и семейство или просто да подмладиш старото си, източено растение.
Избор на подходящ съд и почва
Изборът на правилната саксия е първата и една от най-важните стъпки за успешното засаждане. Размерът на саксията трябва да бъде пропорционален на размера на растението или резника. За нововкоренени резници или малки растения избери малка саксия, която е само с няколко сантиметра по-широка от кореновата система. Засаждането в твърде голям съд увеличава риска от задържане на излишна влага в почвата, което може да доведе до кореново гниене. Увери се, че саксията има поне един голям дренажен отвор на дъното, за да се осигури свободното оттичане на водата.
Материалът на саксията също има значение. Теракотените (глинени) саксии са порести и позволяват на въздуха и влагата да преминават през стените им, което помага на почвата да изсъхва по-бързо. Това е предимство, ако си склонен към преполиване. Пластмасовите саксии, от друга страна, задържат влагата по-дълго, което означава, че ще трябва да поливаш по-рядко. Изборът между двата вида зависи от твоите навици за поливане и условията в дома ти.
Както вече споменахме, дифенбахията изисква лека, въздушна и добре дренирана почвена смес. Можеш да използваш готова универсална почва за стайни растения, но за най-добри резултати е добре да я подобриш. Добавянето на перлит или пемза (около 20-30% от общия обем) ще увеличи значително аерацията и дренажа на почвата. Малко торфен мъх или кокосови влакна ще помогнат за задържането на необходимото количество влага, без почвата да става прекалено мокра.
Преди засаждане е добра практика да подготвиш саксията. Постави парче от счупена саксия или мрежичка върху дренажния отвор, за да предотвратиш измиването на почвата при поливане. След това добави тънък слой от подготвената почвена смес на дъното на саксията. Тази основа ще осигури стабилност на растението и ще позволи на корените му да се развиват свободно надолу в новата среда.
Процес на засаждане
След като си подготвил саксията и почвата, е време за същинското засаждане. Внимателно извади младото растение или вкоренения резник от временния му съд или вода. Огледай корените и се увери, че са здрави и бели или светлокафяви. Постави растението в центъра на новата саксия, като се стремиш горната част на кореновата бала да бъде на около 1-2 сантиметра под ръба на саксията. Това ще остави достатъчно място за поливане.
Започни да добавяш почва около корените, като внимателно я разпределяш, за да запълниш всички празнини. Леко притискай почвата с пръсти, за да я уплътниш и да осигуриш добър контакт с корените, но не я пресовай твърде силно, за да не нарушиш нейната въздухопропускливост. Увери се, че растението стои изправено и стабилно в новата си саксия. Нивото на почвата трябва да е същото, на което е било растението преди, като се избягва заравянето на стъблото твърде дълбоко.
След като саксията е напълнена с почва, следва първото поливане. Полей обилно и бавно, докато водата започне да изтича от дренажните отвори. Това помага на почвата да се уплътни около корените и премахва евентуални въздушни джобове. Оставете саксията да се отцеди напълно и изхвърли излишната вода от подложката. През следващите няколко седмици поддържай почвата леко влажна, но не мокра, за да дадеш време на растението да се адаптира към новата си среда.
След засаждането постави растението на място с ярка, индиректна светлина и го пази от течения и пряко слънце. Избягвай да го ториш поне 4-6 седмици, тъй като прясната почва съдържа достатъчно хранителни вещества, а корените са чувствителни след преместването. Наблюдавай растението за признаци на стрес, като увяхване, но не се притеснявай, ако изглежда леко отпуснато през първите няколко дни – това е нормална реакция.
Размножаване чрез стъблени резници
Размножаването чрез стъблени резници е най-популярният и успешен метод за създаване на нови дифенбахии. Най-доброто време за това е през пролетта или началото на лятото, когато растението е в активен растеж. Ще ти е необходим остър и стерилен нож или ножица, за да направиш чисти разрези и да предотвратиш предаването на болести. Избери здраво и зряло стъбло за донор на резници.
Най-лесният начин е да се използват върхови резници. Отрежи връхната част на стъблото с дължина около 10-15 сантиметра, като се увериш, че резникът има поне 2-3 възела (местата, от които излизат листата) и няколко листа на върха. Разрезът трябва да се направи точно под възел, тъй като от тази област ще се развият новите корени. След като отрежеш резника, премахни най-долните листа, оставяйки само 2-3 на върха, за да се намали загубата на влага чрез изпарение.
Друг метод е използването на части от стъблото, особено при по-стари и източени растения. Можеш да нарежеш голото стъбло на сегменти с дължина 5-7 сантиметра, като всеки сегмент трябва да има поне един възел или „око“ (латентна пъпка). Тези сегменти могат да се вкореняват както вертикално, така и хоризонтално. При хоризонталното поставяне, резникът се заравя наполовина в почвата, с „окото“ нагоре, откъдето ще поникне новото растение.
След като отрежеш резниците, е добре да ги оставиш да починат за няколко часа на сухо и проветриво място. Това позволява на мястото на разреза да засъхне и да образува калус, което намалява риска от загниване, когато ги поставиш във вода или почва. Тази стъпка не е задължителна, но значително увеличава шансовете за успешно вкореняване, особено при по-дебели стъбла.
Вкореняване на резниците
Съществуват два основни метода за вкореняване на подготвените резници: във вода или директно в почва. Вкореняването във вода е популярен метод, защото позволява лесно да се наблюдава развитието на корените. Просто постави резниците в съд с вода, като се увериш, че поне един възел е потопен. Сменяй водата на всеки няколко дни, за да я поддържаш свежа и да предотвратиш развитието на бактерии. Постави съда на топло място с ярка, индиректна светлина. Корените обикновено се появяват след няколко седмици.
Вторият метод е вкореняване директно в почвена смес. За тази цел подготви малки саксии с лека и влажна смес за вкореняване, например смес от торф и перлит. По желание можеш да потопиш долния край на резника във вкоренител (хормон за растеж на корени), за да ускориш процеса. Направи дупка в почвата с молив, постави резника и леко уплътни почвата около него. За да поддържаш висока влажност, можеш да покриеш саксията с прозрачен найлонов плик или отрязана пластмасова бутилка, като не забравяш да проветряваш редовно.
След като резниците развият добра коренова система (обикновено корените трябва да са дълги поне 3-4 сантиметра), е време да ги засадиш в постоянни саксии. Ако си вкоренявал във вода, преходът към почва трябва да бъде внимателен, тъй като водните корени са по-крехки от почвените. Поддържай почвата постоянно леко влажна през първите няколко седмици, за да помогнеш на растението да се адаптира.
Независимо от избрания метод, търпението е ключово. Процесът на вкореняване може да отнеме от няколко седмици до няколко месеца, в зависимост от условията. Поддържай постоянна топлина и влажност и избягвай пряката слънчева светлина. След като новото растение се установи и започне да показва признаци на активен растеж, като например появата на нови листа, можеш да започнеш да се грижиш за него като за зряло растение.
