Правилното зимуване е критичен етап от годишния цикъл на бувардията, който често се подценява, но е от ключово значение за нейното оцеляване и за обилен цъфтеж през следващия сезон. Като растение, произхождащо от субтропичните райони на Америка, бувардията не е устойчива на ниски температури и замръзване. Осигуряването на период на покой в прохладни и светли условия позволява на растението да възстанови силите си и да заложи цветни пъпки за идната пролет. Разбирането на специфичните изисквания за зимен покой е гаранция за дългогодишно и успешно отглеждане на това красиво цвете.
Подготовка за периода на покой
Подготовката за зимата започва още в началото на есента. С понижаването на температурите и намаляването на интензивността на слънчевата светлина, растежът на бувардията естествено се забавя. Това е сигнал, че трябва постепенно да се намали честотата на поливане и да се спре напълно торенето. Растението трябва да влезе в периода на покой постепенно, за да не изпитва стрес от рязка промяна в условията.
Преди да приберете растението на закрито за зимуване, е задължително да го инспектирате внимателно за наличието на вредители. Летният престой на открито увеличава риска от нападение от листни въшки, акари или белокрилки. Ако откриете такива, е наложително да проведете третиране с подходящи препарати, преди да внесете растението вкъщи, за да не заразите и другите си стайни цветя. Добра практика е и превантивното измиване на листата с лек сапунен разтвор.
С настъпването на първите по-студени нощи, когато температурите паднат трайно под 10-12°C, е време бувардията да се прибере на защитено място. Не бива да се чакат първите слани, тъй като дори и лекото замръзване може да бъде фатално за растението. Изборът на подходящо място за зимуване е следващата важна стъпка, която ще определи до голяма степен успеха на целия процес.
Идеални условия за зимуване
Идеалното място за зимуване на бувардията е светло и прохладно. Оптималната температура през този период е между 10 и 12 градуса по Целзий. Такива условия могат да се намерят в неотопляема, но светла стая, остъклен балкон, светъл сутерен или хладен коридор. Светлината е важна, защото растението не губи напълно листата си и продължава да извършва фотосинтеза, макар и със забавени темпове. Пълната тъмнина ще доведе до отслабване и евентуална гибел на растението.
Трябва да се избягва зимуване в топли и тъмни помещения. Топлата среда няма да позволи на растението да изпадне в покой, а в комбинация с липсата на достатъчно светлина (типично за зимните месеци), то ще започне да расте нездравословно, образувайки слаби, етиолирали (издължени и бледи) леторасти. Такъв растеж изтощава растението и го прави податливо на болести, а цъфтежът през следващия сезон ще бъде силно компрометиран или напълно липсващ.
Поливането през периода на покой трябва да бъде сведено до минимум. Почвата трябва да се оставя да изсъхне почти напълно между отделните поливания. В зависимост от температурата и влажността на помещението, това може да означава поливане веднъж на 3-4 седмици или дори по-рядко. Използва се малко количество вода, достатъчно само да се предотврати пълното изсъхване на кореновата система. Прекомерната влага в комбинация с ниските температури е най-големият враг през зимата и почти сигурно води до кореново гниене.
Грижи в края на зимата и „събуждане“
Към края на зимата, обикновено през февруари или началото на март, растението започва бавно да излиза от състояние на покой. Това може да се познае по лекото набъбване на пъпките. Този момент е подходящ за извършване на основната резитба. Стъблата се подрязват силно, като се съкращават с около две трети от дължината им. Тази резитба стимулира образуването на нови, силни леторасти от основата на храста, върху които ще се формират цветовете през лятото.
След резитбата е време растението постепенно да се „събуди“. Саксията се премества на по-топло и светло място, а поливането постепенно се увеличава. С появата на нов растеж може да се започне и с подхранването, като първоначално се използва половин доза от препоръчителната. Това е и най-подходящият момент за пресаждане, ако е необходимо. Пресаждането в свежа, хранителна почва ще даде на растението силен старт за новия вегетационен сезон.
Постепенното увеличаване на температурата, светлината и водата е ключово за плавното адаптиране на растението. Резките промени могат да бъдат стресиращи. Когато опасността от пролетни слани премине напълно, обикновено през месец май, бувардията може отново да бъде изнесена на открито – на балкон или в градината. Първоначално трябва да се постави на по-сенчесто място, за да се аклиматизира към по-силната слънчева светлина и да се избегнат изгаряния по новите, нежни листа.
