Дребният ирис е растение, което не изисква сложно или редовно подрязване в смисъла, в който се подрязват храсти или дървета. Грижите, свързани с резитба, са по-скоро козметични и санитарни и са насочени към поддържане на добрия външен вид на растението, насърчаване на здравето му и стимулиране на по-добър цъфтеж през следващите сезони. Тези дейности са прости, не отнемат много време, но са изключително важни за дългосрочното благосъстояние на ирисите. Правилното и навременно премахване на определени части от растението помага за предотвратяване на болести и насочва енергията му към най-важните процеси – растеж на коренището и залагане на цветни пъпки.
Премахване на прецъфтели цветове
Първата и най-важна стъпка от подрязването се извършва по време и непосредствено след цъфтежния период. Тази практика се нарича „deadheading“ и се състои в премахването на увехналите цветове. Когато един цвят на ириса прецъфти, той започва да формира семенна кутийка. Производството на семена е енергоемък процес за растението. Като се премахне прецъфтелият цвят, преди да е започнал да образува семена, цялата тази енергия се пренасочва към коренището, където се съхранява за растежа и цъфтежа през следващата година.
Процедурата е много лесна. Прецъфтелият цвят, заедно с късата дръжка, на която се намира, се отрязва с остра ножица или просто се отчупва с пръсти. Трябва да се внимава да не се повреди основното цветно стъбло, ако на него има други, все още неразтворени пъпки. Редовното премахване на увехналите цветове не само е полезно за растението, но и поддържа лехата с по-чист, подреден и естетичен вид.
След като всички цветове на едно стъбло прецъфтят, цялото цветно стъбло може да бъде отрязано до основата, близо до ветрилото от листа. Зелените стъбла, оставени да изсъхват, не допринасят с нищо за растението и могат да развалят външния му вид. Тази практика също така подобрява циркулацията на въздуха около основата на растението, което е важно за превенцията на гъбични заболявания. Премахването на стъблата предотвратява и случайното образуване на семена от пропуснати цветове.
Подрязване на листата
По отношение на листата, основното правило е те да не се режат, докато са зелени и здрави. Листата са „фабриката“ на растението, където чрез фотосинтеза се произвежда храната, необходима за растежа и развитието му. Преждевременното отрязване на зелените листа, например веднага след цъфтежа, би лишило ириса от способността му да натрупа достатъчно хранителни резерви в коренището за следващата година. Това би отслабило сериозно растението и със сигурност би довело до по-слаб или дори липсващ цъфтеж.
Единственият случай, в който зелените листа трябва да се подрязват през вегетационния сезон, е ако те са видимо болни или силно повредени. Премахването на листа със симптоми на гъбична инфекция, като листна петнистост, помага да се спре разпространението на болестта към здравите части на растението и към съседните ириси. Засегнатите листа трябва да се отрежат до основата и да се унищожат, а не да се оставят в градината.
Основното подрязване на листата се извършва в края на сезона, през късната есен. След като преминат няколко слани, листата естествено започват да жълтеят и да умират. Това е знак, че растението е приключило вегетацията си за годината и е изтеглило всички полезни вещества от тях. Тогава всички листа се отрязват ветрилообразно или хоризонтално на височина около 5-10 см от земята. Тази есенна резитба е важна санитарна мярка, която премахва потенциалните убежища за зимуващи вредители и болести.
Резитба при делене и пресаждане
Специфичен вид подрязване се извършва, когато се налага делене на туфите или пресаждане на ирисите, което обикновено се прави в края на лятото. Преди да се засадят новоразделените коренища, е силно препоръчително листата им да се подрежат. Те се скъсяват, като се оформят във ветрилообразна форма на височина около 10-15 сантиметра. Тази практика има няколко важни ползи за новото растение.
На първо място, подрязването на листата намалява значително повърхността, от която се изпарява вода. Това помага на растението да се справи по-лесно със стреса от пресаждането и да намали загубата на влага, докато все още не е развило нова, функционираща коренова система. Цялата енергия на растението се насочва към вкореняване, вместо към поддържане на голяма листна маса.
На второ място, по-късите и по-леки листа правят растението по-стабилно в почвата. Дългите листа биха действали като платно, улавяйки вятъра, което лесно може да разклати и дори да изкорени новозасаденото коренище, преди то да е успяло да се закрепи здраво. Подрязаните листа минимизират този риск. Тази резитба не вреди на растението, тъй като то скоро ще развие нови листа от центъра на ветрилото, след като се вкорени успешно.
📷 Jerzy Opioła, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
