Ангелският тромпет е едно от най-„лакомите“ растения, които можете да отглеждате, и има изключително високи нужди от хранителни вещества, за да поддържа бързия си растеж и обилен цъфтеж. Поради интензивното развитие на огромна зелена маса и множество големи цветове, бругманзията бързо изчерпва хранителните запаси в почвата, особено когато се отглежда в контейнер. Поради тази причина редовното и правилно торене е абсолютно задължително за доброто здраве и впечатляващия външен вид на растението. Без адекватно подхранване, бругманзията ще има блед вид, слаб растеж, жълтеещи листа и оскъден или липсващ цъфтеж. Правилното торене включва избор на подходящ тор, спазване на правилната честота и дозировка, както и разбиране на променящите се нужди на растението през различните етапи от развитието му.
Изборът на тор е от ключово значение. Бругманзиите се нуждаят от балансиран тор, който съдържа трите основни макроелемента: азот (N), фосфор (P) и калий (K). В началото на вегетационния период, през пролетта, е подходящ тор с по-високо съдържание на азот, който стимулира растежа на листа и стъбла. Когато растението достигне желания размер и започне да формира цветни пъпки, е добре да се премине към тор с по-високо съдържание на фосфор и калий. Фосфорът е отговорен за развитието на кореновата система и цъфтежа, докато калият подпомага цялостното здраве на растението, устойчивостта на болести и качеството на цветовете.
Честотата на торене трябва да бъде висока през активния сезон. Повечето експерти препоръчват торене при всяко или през всяко второ поливане с разреден водоразтворим тор. Друга възможност е използването на дългодействащи гранулирани торове, които се внасят в почвата в началото на сезона и освобождават хранителни вещества постепенно в продължение на няколко месеца. Комбинирането на двата метода – основно торене с гранули и редовно подхранване с течен тор – често дава най-добри резултати. Важно е никога да не се тори суха почва, тъй като това може да изгори корените; винаги поливайте растението предварително.
Освен основните макроелементи, бругманзиите се нуждаят и от микроелементи като желязо, магнезий, калций и сяра. Недостигът на тези елементи може да доведе до специфични проблеми, като например хлороза (пожълтяване между жилките на листата), която често се дължи на липса на желязо или магнезий. Използването на комплексен тор, който съдържа и микроелементи, или периодичното добавяне на специализирани продукти, като железен хелат, може да предотврати тези проблеми. Внимателното наблюдение на растението и навременната реакция при поява на симптоми на хранителен дефицит са от съществено значение за поддържането на неговото здраве.
Видове торове и тяхното приложение
На пазара се предлага голямо разнообразие от торове, подходящи за ангелски тромпети, като те могат да бъдат разделени на няколко основни типа. Водоразтворимите (течни или прахообразни) торове са най-популярният избор за бругманзии, тъй като позволяват лесен контрол върху дозировката и бързо усвояване от растението. Те се разтварят във водата за поливане и се прилагат често, обикновено веднъж седмично или на десет дни. Формули като 20-20-20 (балансирана) са подходящи за общо поддържане, докато торове за цъфтящи растения с по-високо съдържание на фосфор и калий (например 10-30-20) са идеални за стимулиране на цъфтежа.
Дългодействащите гранулирани торове са друго удобно решение. Те се смесват с почвата при засаждане или се посипват по повърхността и освобождават хранителни вещества бавно, в продължение на 3 до 6 месеца, под въздействието на влагата и температурата. Това осигурява постоянно и равномерно подхранване, което намалява риска от грешки при торенето. Въпреки това, при изключително „лакомите“ бругманзии, дори при употребата на такъв тор, често се налага допълнително подхранване с течен тор през пика на сезона, за да се задоволят високите им нужди.
Органичните торове са отличен избор за градинари, които предпочитат по-природосъобразен подход. Добре угнил оборски тор, компост, рибена емулсия или течен тор от калифорнийски червеи са богати на хранителни вещества и подобряват структурата на почвата. Те освобождават хранителните вещества по-бавно и намаляват риска от преторяване. Можете да добавите компост или оборски тор към почвената смес при засаждане и да мулчирате повърхността на почвата с тях през сезона. Органичните торове често са богати и на полезни микроорганизми, които подобряват здравето на почвата.
Независимо от вида на тора, който изберете, винаги следвайте инструкциите на опаковката относно дозировката. При бругманзиите, които се торят често (например всяка седмица), е препоръчително да се използва по-разредена концентрация – например половин или дори четвърт от препоръчителната доза. Това осигурява постоянно подаване на хранителни вещества без риск от натрупване на соли в почвата и изгаряне на корените. Комбинирането на различни видове торове често дава най-добри резултати.
График на торене през сезона
Правилният график на торене е съобразен с жизнения цикъл на ангелския тромпет. През пролетта, когато растението се събужда от зимния покой и започва да развива нови листа и клонки, то се нуждае от тор с по-високо съдържание на азот. Започнете да торите около две-три седмици след като забележите първите признаци на нов растеж. Първоначално торете веднъж на две седмици с по-разреден разтвор, като постепенно увеличавате честотата и концентрацията с повишаването на температурите и ускоряването на растежа.
През лятото, от юни до края на август, бругманзията е в своя пик на растеж и цъфтеж и нуждите и от хранителни вещества са най-големи. През този период се препоръчва интензивно торене. Много градинари постигат отлични резултати, като торят с разреден балансиран или цъфтежен тор при всяко поливане. Ако това ви се струва твърде трудоемко, торете поне веднъж седмично с пълна доза водоразтворим тор. Това е времето да преминете към формула, богата на фосфор и калий, за да насърчите образуването на множество големи и трайни цветове.
С настъпването на есента температурите започват да се понижават и растежът на растението се забавя. Това е сигнал, че трябва да намалите и честотата на торене. От септември започнете да торите веднъж на две седмици, а от октомври можете да спрете напълно. Целта е да се позволи на новия растеж да узрее и да се подготви за зимата. Продължаването на торенето с азот късно през есента ще стимулира образуването на нежни нови клонки, които лесно ще измръзнат през зимата.
През зимата, по време на периода на покой, ангелският тромпет не трябва да се тори изобщо. Растението не расте активно и не може да усвои хранителните вещества. Торенето през този период може да доведе до натрупване на соли в почвата и да увреди корените. Подхранването се възобновява отново на следващата пролет, когато цикълът започва отначало. Спазването на този сезонен график е от съществено значение за дългосрочното здраве на растението.
Разпознаване на хранителни дефицити
Бругманзията бързо показва видими симптоми, когато страда от недостиг на определени хранителни вещества. Научаването да разпознавате тези признаци ще ви позволи да реагирате своевременно и да коригирате режима на торене. Един от най-често срещаните проблеми е недостигът на азот. Той се проявява като общо пожълтяване на листата, което обикновено започва от по-старите, долни листа. Растежът е забавен, а листата остават по-дребни от нормалното. Решението е да се приложи балансиран тор или такъв с по-високо съдържание на азот.
Недостигът на фосфор е по-труден за диагностициране. Понякога листата придобиват тъмнозелен, почти синкав или лилав оттенък. Растежът е силно подтиснат, а цъфтежът е слаб или напълно липсва. Липсата на калий се проявява с пожълтяване и изсъхване по краищата и върховете на по-старите листа, докато останалата част на листото остава зелена. Растението става по-податливо на болести и стрес от суша. И в двата случая, преминаването към тор, богат на фосфор и калий (P и K), ще реши проблема.
Много често срещан проблем при бругманзиите е хлорозата, причинена от недостиг на микроелементи като желязо или магнезий. Желязната хлороза се характеризира с пожълтяване на най-младите листа, докато жилките им остават зелени, създавайки мрежест вид. Недостигът на магнезий изглежда подобно, но обикновено засяга по-старите листа, като пожълтяването започва от краищата и се движи навътре, често образувайки V-образна зелена зона в основата на листото. Прилагането на специализирани торове, съдържащи железен хелат или магнезиев сулфат (английска сол), бързо коригира тези дефицити.
Важно е да се отбележи, че понякога причината за хранителния дефицит не е липсата на елемента в почвата, а невъзможността на растението да го усвои. Това често се случва при неправилно pH на почвата. Твърде алкалната почва (високо pH) блокира усвояването на желязо и други микроелементи. В такъв случай, освен добавянето на липсващия елемент, е необходимо да се предприемат и мерки за подкиселяване на почвата. Редовната проверка на pH и използването на подходящи торове ще предотвратят повечето от тези проблеми.
Рискове от преторяване
Докато редовното торене е жизненоважно, преторяването може да бъде също толкова вредно, колкото и недохранването, ако не и повече. Прекомерното количество тор води до натрупване на соли в почвата, което може да „изгори“ фините коренчета на растението. Това уврежда способността на корените да поемат вода, което парадоксално води до симптоми, подобни на засушаване – увяхване, пожълтяване и изсъхване на листата, въпреки че почвата е влажна. По краищата на листата може да се появи характерна кафява, суха ивица, която е сигурен знак за изгаряне от тор.
Прекомерното количество азот е особено проблематично. То стимулира буен, но слаб и нежен растеж на листата за сметка на цъфтежа. Растението става огромно и зелено, но не образува цветни пъпки. Освен това, такъв воднист и крехък растеж прави растението много по-податливо на нападение от вредители като листни въшки и на гъбични заболявания. Балансът между растеж на листна маса и цъфтеж е ключов, и той се постига чрез правилно съотношение на хранителните елементи.
Друг риск от преторяването е натрупването на солени отлагания по повърхността на почвата и по вътрешните стени на саксията. Може да забележите бяла или жълтеникава кора, която е кристализирал излишен тор. Това е ясен индикатор, че трябва да намалите честотата или концентрацията на подхранването. Тези соли променят pH на почвата и могат да станат токсични за растението.
Ако подозирате, че сте преторили вашата бругманзия, трябва да предприемете незабавни действия. Първата стъпка е да промиете почвата обилно с чиста вода. Поставете саксията на отцедливо място и я полейте бавно и продължително, като количеството вода трябва да е няколко пъти по-голямо от обема на саксията. Това ще помогне да се отмият излишните соли от кореновата зона. След промиването, спрете торенето за няколко седмици, докато растението покаже признаци на възстановяване. Винаги помнете правилото: по-добре е да се тори по-често с по-слаб разтвор, отколкото рядко с концентриран.
