Когато става въпрос за резитба и подрязване на иранския лук, много градинари са изправени пред въпроси и несигурност. За разлика от храстите и дърветата, този вид лук не изисква сложна резитба за оформяне, но има няколко ключови момента, в които правилното подрязване е от съществено значение за здравето на растението и качеството на цъфтежа. Разбирането кога, какво и защо да се реже, е в основата на правилната грижа и гарантира, че растението ще насочи енергията си по най-ефективния начин.
Основната цел на всяко подрязване при иранския лук е да се подпомогне жизненият цикъл на растението, а не да се оформя неговата структура. Резитбата се фокусира главно върху две части на растението: прецъфтелите цветове и изсъхващите листа. Всяка от тези дейности се извършва в различно време и с различна цел. Правилният подход гарантира, че луковицата ще натрупа достатъчно енергия за следващия сезон, което е от решаващо значение за нейното оцеляване и бъдещ цъфтеж.
Подрязването на иранския лук не е свързано с контролиране на размера или формата му. Неговата естествена архитектура – дълго, право стъбло, увенчано със сферично съцветие – е част от неговия чар и не трябва да се променя. Всяко подрязване на здраво, растящо стъбло или зелени листа би било вредно за растението. Следователно, резитбата е по-скоро санитарна и подпомагаща, отколкото оформяща.
Единственият случай, в който може да се наложи да се премахне част от зеленината, е ако забележиш повредени или болни листа. Отрязването на такива листа може да помогне за предотвратяване на разпространението на болестта към останалата част от растението. Това обаче трябва да се прави внимателно, като се използва чист и остър инструмент, и само когато е абсолютно необходимо.
Правилната техника за премахване на прецъфтелите цветове
Премахването на прецъфтелите цветове, известно още като „deadheading“, е една от най-важните процедури по подрязване при иранския лук. Тази дейност има ясна цел: да попречи на растението да изразходва ценна енергия за производството на семена и да я пренасочи към подхранване и уголемяване на луковицата. Силната и добре запасена с хранителни вещества луковица е гаранция за обилен цъфтеж през следващата година.
Още статии по тази тема
Най-подходящият момент за тази процедура е веднага след като цветовете започнат да увяхват, губят цвета си и вече не са декоративни. Не е нужно да се чака съцветието да изсъхне напълно. С помощта на остра ножица или лозарски ножици, цветоносното стъбло се отрязва възможно най-ниско до основата на растението, без да се нараняват листата. Дългото, голо стъбло само по себе си не допринася за фотосинтезата, така че премахването му не вреди на растението.
Някои градинари предпочитат да оставят изсъхналите съцветия на място през зимата заради декоративния ефект, който създават, особено когато се покрият със скреж. Въпреки че това е въпрос на естетически предпочитания, трябва да се знае, че по този начин се позволява на растението да формира семена, което отнема част от енергията на луковицата. Ако целта ти е максимално качествен цъфтеж през следващия сезон, премахването на прецъфтелите цветове е силно препоръчително.
Управление на листната маса след цъфтеж
Правилното управление на листата след периода на цъфтеж е може би най-критичният аспект от грижите, свързани с подрязването. Най-голямата грешка, която може да се допусне, е да се отрежат листата, докато са все още зелени. Въпреки че след цъфтежа те могат да започнат да изглеждат не толкова привлекателно, тяхната роля в този момент е от жизненоважно значение за бъдещето на растението.
Листата са „фабриката“ за храна на растението. Чрез процеса на фотосинтеза те произвеждат захари и други хранителни вещества, които се транспортират и съхраняват в луковицата. Този запас от енергия е това, което ще подхрани растежа и цъфтежа през следващата пролет. Ако листата се отрежат преждевременно, този процес се прекъсва и луковицата остава „гладна“, което ще доведе до слаб или никакъв цъфтеж на следващата година.
Още статии по тази тема
Листата трябва да се оставят на растението, докато пожълтеят и изсъхнат напълно по естествен път. Това е ясен визуален сигнал, че процесът на прехвърляне на хранителни вещества към луковицата е приключил. Едва тогава изсъхналата листна маса може да бъде внимателно отстранена, като се издърпа леко или се отреже в основата. Търпението през този период е ключово и се отплаща многократно.
Използване на цветовете за декорация
Иранският лук е изключително ценен и като цвете за рязан цвят, внасяйки драматизъм и структура във всяка ваза или флорална аранжировка. За да се удължи животът им във ваза, цветовете трябва да се берат в правилния момент и да се третират правилно. Това позволява да се насладиш на тяхната красота както в градината, така и в дома.
Най-добрият момент за отрязване на цветовете за ваза е, когато около една трета до половината от малките цветчета в сферичното съцветие са се отворили. Ако се отрежат твърде рано, съцветието може да не се отвори напълно, а ако се изчака твърде дълго, животът им във вазата ще бъде по-кратък. Използвай остър нож или ножица и отрежи стъблото диагонално, възможно най-ниско, рано сутрин, когато растението е добре хидратирано.
Веднага след отрязването, потопи стъблата в кофа с хладка вода. Преди да ги аранжираш във ваза, премахни всички листа, които биха попаднали под водата, за да предотвратиш развитието на бактерии. Сменяй водата във вазата на всеки два дни и подрязвай краищата на стъблата, за да улесниш поемането на вода. Поставени на хладно място, далеч от пряка слънчева светлина и узряващи плодове, цветовете на иранския лук могат да издържат до две седмици.
