Кадифеният кукуряк е сравнително студоустойчиво растение, което в повечето райони с умерен климат не изисква специални и сложни грижи за презимуване. Тъй като често се отглежда като двугодишно, неговият жизнен цикъл е естествено пригоден да премине през зимата. През първата година то образува ниска розетка от листа, която остава зелена през зимата, а през втората година цъфти, дава семена и често загива. Правилното зазимяване се състои по-скоро в осигуряване на подходящи условия и минимална намеса, отколкото в активни действия за защита.
Естествена студоустойчивост
Кадифеният кукуряк е доста издръжливо растение и може да понесе температури, падащи значително под нулата, особено когато е покрито със снежна покривка. Снегът действа като естествен изолатор, предпазвайки листната розетка от измръзване и от студените, изсушаващи ветрове. Листната розетка, която се формира през първата година, е ниско до земята, което й помага да се възползва от топлината, излъчвана от почвата, и да остане защитена.
Най-голямата заплаха през зимата не е толкова студът, колкото комбинацията от влага и замръзване. Прекалено влажната почва през зимата може да доведе до загниване на корените и короната на растението, особено по време на цикли на замръзване и размразяване. Ето защо добрият дренаж, който е от решаващо значение през вегетационния период, е още по-важен през зимата. Растенията, засадени в добре дренирана почва, имат много по-голям шанс да презимуват успешно.
В райони с много студени зими без постоянна снежна покривка, растението може да пострада повече. В такъв случай студените ветрове могат да изсушат листата и да повредят короната. Въпреки това, дори и надземната част да изглежда повредена през пролетта, често кореновата система е жива и растението се възстановява бързо с настъпването на по-топлото време.
Подготовка на растението за зимата
Подготовката за зимата е проста и не изисква много усилия. В края на есента, след като цъфтежът е приключил, можеш да изрежеш прецъфтелите цветоносни стъбла. Това придава по-спретнат вид на градината и предотвратява нежеланото самозасяване, ако искаш да контролираш разпространението на растението. Въпреки това, много градинари предпочитат да оставят стъблата със семенните кутийки, тъй като те придават интересен силует на зимната градина и осигуряват храна за птиците.
Важно е да се почисти пространството около основата на растението от паднали листа и други растителни остатъци. Това помага за подобряване на циркулацията на въздуха и намалява риска от развитие на гъбични заболявания и от укриване на вредители като охлюви през зимата. Едно последно плевене в края на сезона също е добра идея, за да се гарантира, че растението няма да се конкурира с плевели за ресурси през пролетта.
Преустанови всякакво торене в края на лятото или началото на есента. Подхранването по това време може да стимулира нов, нежен растеж, който няма да има време да узрее и ще бъде лесно повреден от първите слани. Последната поливка трябва да се направи преди земята да замръзне, ако есента е била много суха, но в повечето случаи това не е необходимо.
Мулчиране и защита
В региони с по-сурови зими или там, където снежната покривка е ненадеждна, може да се приложи лек, проветрив мулч след като земята леко замръзне. Целта на зимния мулч не е толкова да топли почвата, колкото да я предпази от резките температурни колебания и циклите на замръзване-размразяване, които могат да избутат корените на растението над повърхността. Подходящи материали за мулч са сухи листа, слама или борови клонки.
Важно е мулчът да е лек и да не задържа прекалено много влага. Тежкият, влажен мулч може да причини загниване на короната на растението. Поради тази причина, дебел слой компост или торф не са подходящи за зимно мулчиране на кадифен кукуряк. Дебелината на мулчиращия слой трябва да е около 5-10 сантиметра и трябва да се постави около растението, но не директно върху листната розетка.
През пролетта, след като премине опасността от силни студове, мулчът трябва да бъде внимателно отстранен. Това позволява на почвата да се затопли по-бързо и на слънцето да достигне до растението, стимулирайки новия растеж. Премахването на мулча също така предотвратява развитието на болести и вредители в затоплящата се и влажна среда.
