С настъпването на есента и понижаването на температурите, всеки градинар, отглеждащ азалии, трябва да обърне специално внимание на подготовката им за предстоящата зима. Правилното зимуване е от критично значение, особено за по-чувствителните сортове и за растенията, отглеждани в контейнери. Успешното презимуване не само гарантира оцеляването на растението, но и е предпоставка за обилен цъфтеж през следващата пролет. Процесът включва няколко ключови стъпки, които трябва да се предприемат през есента, за да се подготви азалията за периода на покой и да се защити от студ, вятър и зимна суша. В тази статия ще разгледаме подробно как да осигуриш на твоите азалии, както градински, така и саксийни, безопасна и спокойна зима.
Подготовката за зимата започва още в края на лятото. Както вече споменахме, спирането на торенето през август е първата важна стъпка. Това позволява на новия растеж да узрее и да се втвърди, което го прави по-устойчив на ниски температури. Продължаването на подхранването, особено с азотни торове, стимулира растеж на нежни леторасти, които са изключително уязвими на измръзване и могат да станат входна врата за болести. Растението трябва да получи ясен сигнал, че е време да забави темпото и да се подготви за покой.
Различните видове азалии имат различна студоустойчивост. Листопадните сортове обикновено са по-издръжливи на студ от вечнозелените. При закупуване на азалия за градината е много важно да се избере сорт, който е подходящ за климатичните условия на твоя регион. За растенията, чиято студоустойчивост е на границата или по-ниска, ще са необходими допълнителни мерки за защита. За азалиите в саксии правилата са различни, тъй като кореновата им система е много по-уязвима на замръзване, отколкото на растенията в земята.
<h2>Подготовка на градинските азалии за зимата</h2>
Една от най-важните стъпки в подготовката на градинските азалии за зимата е осигуряването на достатъчно влага в почвата преди настъпването на големите студове. През есента, особено ако е суха, продължи да поливаш растенията редовно, докато земята замръзне. Добре хидратираното растение е много по-устойчиво на изсушаващия ефект на зимните ветрове и слънце. Това е особено важно за вечнозелените сортове, които продължават да губят влага през листата си дори през зимата. Последното обилно поливане преди замръзването на почвата е от решаващо значение.
След като паднат първите по-сериозни слани, но преди земята да е замръзнала напълно, е време да се положи защитен слой мулч около основата на растението. Мулчът помага да се изолира почвата, като я предпазва от резки температурни колебания и дълбоко замръзване. Това защитава плитката коренова система на азалията. Използвай органични материали с кисела реакция, като борови иглички, нарязани дъбови листа или борови кори. Нанеси слой с дебелина около 10-15 см, като внимаваш мулчът да не докосва директно стъблото на растението, за да се избегне загниване и да не се създаде убежище за гризачи.
Въздържай се от всякакво подрязване на азалиите през есента. Есенната резитба може да стимулира нов растеж, който няма да има време да се втвърди преди зимата и ще измръзне. Освен това, вече заложените цветни пъпки за следващата пролет се намират по върховете на клонките и всяко подрязване би ги премахнало. Единственото, което можеш да направиш, е да отстраниш мъртви или счупени клонки, ако има такива. Основното оформящо подрязване винаги се прави непосредствено след цъфтежа през пролетта.
Защита от студ и вятър
За по-млади или по-чувствителни сортове азалии може да се наложи допълнителна защита от студ и вятър. Силните, сухи зимни ветрове могат да причинят повече щети от самия студ, като изсушат листата и клонките на вечнозелените сортове. За да ги предпазиш, можеш да изградиш проста защитна конструкция около растението. Забий няколко кола в земята около храста и опъни около тях зебло или друга дишаща материя. Важно е покривалото да не докосва директно растението и да оставиш горната част отворена, за да се осигури циркулация на въздуха и да се предотврати прегряване в слънчеви зимни дни.
Друг често срещан проблем е зимното слънчево изгаряне. То се получава, когато слънцето нагрява листата през деня, а през нощта температурите падат рязко под нулата. Това може да увреди клетките на листата. Защитният екран от зебло, описан по-горе, помага и за предпазване от силното зимно слънце. Никога не използвай найлон или други непромокаеми материали за завиване на растенията, тъй като те не позволяват на растението да диша, задържат влага и под тях се получава парников ефект, който може да бъде фатален.
Натрупването на тежък, мокър сняг по клоните също може да бъде проблем, тъй като може да ги счупи или деформира. След обилен снеговалеж е добре внимателно да изтръскаш снега от клоните, докато е все още пресен и лек. Не се опитвай да премахваш лед, тъй като това почти сигурно ще повреди клонките. Правилният избор на сорт с по-здрава структура и избягването на есенната резитба, която стимулира слаби нови разклонения, помага за намаляване на този риск.
Зимуване на азалиите в саксии
Азалиите, отглеждани в саксии, са много по-уязвими на студа, защото корените им не са защитени от изолационния слой на земята. Кореновата система може да замръзне напълно, ако саксията бъде оставена на открито при минусови температури. Затова азалиите в контейнери трябва да бъдат преместени на защитено място за зимата. Идеалното място е хладно, светло и незамръзващо, като неотопляем гараж, остъклена тераса, светло мазе или хладен коридор. Температурите трябва да се поддържат в диапазона 5-10 градуса по Целзий.
Преди да прибереш растението, огледай го внимателно за вредители и ако е необходимо, третирай го превантивно. Намали поливането значително по време на зимния покой. Почвата трябва да се поддържа само леко влажна, за да не изсъхнат напълно корените. Поливай рядко, може би веднъж на няколко седмици, като винаги проверяваш влажността на субстрата преди това. Прекомерното поливане в хладни условия е сигурна предпоставка за развитие на кореново гниене.
Ако нямаш подходящо хладно и светло помещение, има и други варианти, макар и по-рисковани. Един от тях е да „заровиш“ саксията в земята в градината на защитено място. Това ще осигури на корените изолацията на почвата. Друг метод е да групираш няколко саксийни растения плътно едно до друго до защитена стена и да ги обградиш с дебел слой листа, слама или друг изолационен материал. Отгоре можеш да ги покриеш със зебло. Тези методи са подходящи само в райони с по-мека зима.
Грижи в края на зимата и подготовка за пролетта
Когато зимата започне да си отива и опасността от силни студове премине, е време да започнеш да подготвяш азалиите за новия сезон. Започни с постепенно премахване на зимната защита. Не бързай да премахваш всичко наведнъж. Прави го на етапи в рамките на няколко дни, за да може растението постепенно да се аклиматизира към променящите се условия. Най-добре е да направиш това в облачен ден, за да избегнеш шока от силното пролетно слънце.
Провери растенията за евентуални зимни повреди. Нормално е някои листа на вечнозелените сортове да са покафенели или да има измръзнали връхчета на клонки. Изчакай, докато новите пъпки започнат да набъбват, за да си сигурен кои части са наистина мъртви. След това можеш да изрежеш всички повредени и изсъхнали клонки до здраво дърво. Това ще насърчи новия растеж и ще подобри външния вид на храста.
За саксийните азалии, които са зимували на закрито, процесът на изнасяне навън също трябва да бъде постепенен. Започни да ги изнасяш за по няколко часа на ден на сенчесто и защитено от вятър място. Постепенно увеличавай времето, което прекарват навън, в рамките на една до две седмици, преди да ги преместиш на постоянното им лятно място. Започни да увеличаваш и поливането, тъй като с покачването на температурите и началото на новия растеж, нуждите им от вода ще се увеличат.