Гълъбовите очички са горски растения, които в естествената си среда растат в почви, богати на органична материя от разлагащи се листа и други растителни остатъци. Това означава, че те не са прекалено взискателни към торене, особено ако са засадени в добре подготвена, богата на хумус почва. Най-добрият подход към подхранването им е да се имитира естественият процес на обогатяване на почвата. Вместо да се разчита на концентрирани минерални торове, които могат да бъдат твърде агресивни за деликатната им коренова система, е препоръчително да се използват органични торове и подобрители.
Основното подхранване на гълъбовите очички се извършва чрез редовно мулчиране с органични материали. Ежегодното добавяне на слой от 2-3 см добре угнил листен хумус (листовка) или качествен компост около основата на растенията през есента е най-добрата практика. Докато този мулч бавно се разгражда, той освобождава хранителни вещества в почвата по естествен и балансиран начин, подобрява структурата на почвата, поддържа влагата и защитава корените през зимата. Това често е напълно достатъчно, за да задоволи хранителните нужди на растението.
Ако почвата е по-бедна или ако забележите, че растенията изглеждат слаби и цъфтежът е оскъден, може да се наложи допълнително подхранване. Това трябва да се прави внимателно и в точното време. Най-подходящият момент за внасяне на тор е в началото на пролетта, точно когато растенията започват своя активен растеж. Второ подхранване може да се направи веднага след прецъфтяването, за да се подпомогне възстановяването на растението и залагането на цветни пъпки за следващата година.
Трябва да се избягва торенето в края на лятото и през есента (с изключение на мулчирането), тъй като това може да стимулира нов растеж, който няма да има време да узрее преди зимата и ще бъде увреден от студа. Също така е важно да се помни, че прекомерното торене, особено с торове с високо съдържание на азот, може да доведе до буен растеж на листа за сметка на цветовете и да направи растението по-податливо на болести и вредители. Умереността е ключова.
Видове торове и тяхното приложение
Органичните торове са най-добрият избор за гълъбовите очички. Освен вече споменатите листовка и компост, може да се използва и добре прегорял оборски тор. Важно е торът да е напълно разложен, тъй като пресният тор може да „изгори“ корените на растението. Рогово-костното брашно е друг отличен органичен тор, който е богат на фосфор и азот и се разгражда бавно, осигурявайки хранителни вещества за дълъг период от време. То се внася в почвата около растенията през пролетта.
Течните органични торове, като екстракти от морски водорасли или течен компост, също са подходящи, особено за растения, отглеждани в контейнери. Те се прилагат разредени с вода по време на поливане през пролетта, на всеки 3-4 седмици. Тези торове осигуряват бързоусвоими хранителни вещества и микроелементи, които стимулират здравословния растеж и обилен цъфтеж. Винаги следвайте инструкциите на опаковката за правилното разреждане, за да избегнете предозиране.
Минералните торове трябва да се използват с голямо внимание и само при необходимост. Ако все пак решите да ги използвате, изберете бавноразтворим, балансиран тор с ниско съдържание на азот (например NPK 5-10-10). Високото съдържание на фосфор (P) и калий (K) насърчава развитието на корените и цъфтежа, докато по-ниското съдържание на азот (N) предотвратява прекомерния растеж на листа. Торът се разпръсква в малки количества около основата на растението през пролетта, като се внимава да не попада върху листата и короната, след което се инкорпорира леко в почвата.
Дървесната пепел е добър източник на калий и калций и помага за поддържане на леко алкална реакция на почвата, което се харесва на гълъбовите очички. Тя може да се поръси в малки количества около растенията през есента или пролетта. Трябва обаче да се използва умерено, тъй като прекомерното количество може да направи почвата твърде алкална. Не трябва да се използва, ако почвата ви вече е алкална.
Разпознаване на хранителни дефицити
Въпреки че не са често срещани при правилно отглеждане, понякога гълъбовите очички могат да покажат признаци на хранителен дефицит. Общите симптоми включват забавен растеж, по-малко на брой и по-дребни цветове, както и промени в цвета на листата. Важно е да се научим да разпознаваме тези признаци, за да можем да реагираме адекватно. Диагностицирането обаче може да бъде трудно, тъй като подобни симптоми могат да бъдат причинени и от други проблеми, като неправилно поливане или болести.
Азотният дефицит се проявява с общо пожълтяване на листата, като започва от по-старите, долни листа. Растежът е слаб и закърнял. Коригира се чрез добавяне на компост, прегорял тор или използване на балансиран тор. Трябва да се внимава да не се прекали с азота, тъй като това ще навреди повече, отколкото ще помогне.
Дефицитът на фосфор може да доведе до по-слабо развитие на корените и оскъден цъфтеж. Листата могат да придобият пурпурен или червеникав оттенък. Този проблем може да се коригира с добавянето на костно брашно или тор с по-високо съдържание на фосфор. Важно е да се знае, че фосфорът се усвоява трудно в много кисели или много алкални почви, така че проверката и коригирането на pH-то е първата стъпка.
Липсата на калий може да се прояви като пожълтяване или покафеняване по краищата на листата. Калият е важен за общата устойчивост на растението към болести и стрес. Дървесната пепел или торове, богати на калий, могат да помогнат за решаването на този проблем. Дефицитът на микроелементи като желязо (проявяващ се като хлороза – пожълтяване на младите листа, докато жилките остават зелени) е рядкост, ако се използва редовно органичен мулч.
Подхранване на растения в контейнери
Растенията, отглеждани в контейнери, имат по-голяма нужда от редовно подхранване, тъй като обемът на почвата е ограничен и хранителните вещества се изчерпват и отмиват по-бързо с поливките. Дори при използване на много богата почвена смес, след няколко месеца ще е необходимо допълнително торене. Най-добрият подход е редовното подхранване със слаб разтвор на течен тор през вегетационния период.
Започнете да подхранвате през пролетта, когато се появи новият растеж. Използвайте балансиран течен тор (например с формула 10-10-10) или органичен тор като екстракт от морски водорасли, разреден до половината или четвъртината от препоръчаната доза. Подхранвайте на всеки 2-4 седмици до средата на лятото. Това ще осигури постоянен приток на хранителни вещества, без да се стига до натрупване на соли в почвата.
В края на лятото и през есента подхранването трябва да се прекрати, за да може растението да се подготви за зимен покой. Внасянето на хранителни вещества през този период може да стимулира нежелан късен растеж, който е уязвим на измръзване. Единственото „торене“ през есента може да бъде добавянето на тънък слой пресят компост на повърхността на почвата в саксията, който ще действа като мулч и бавно ще освобождава хранителни вещества.
Важно е също така да се пресаждат контейнерните растения на всеки 2-3 години. Пресаждането в малко по-голяма саксия с прясна, богата на хранителни вещества почвена смес е най-добрият начин да се осигури дългосрочното здраве на растението. Това дава възможност и за оглед на кореновата система и премахване на всички загнили или повредени корени.
