Кореновата система на фрезията е изключително чувствителна и неподходящите условия могат лесно да причинят сериозни проблеми. Прекомерното поливане, застоялата вода и лошо аерираната почва могат да допринесат за развитието на кореново гниене. Това заболяване се проявява с покафеняване и омекване на корените, което с времето води до загиване на растението. За да се предотврати кореновото гниене, от съществено значение е използването на добре дрениран субстрат за отглеждане, умерено поливане и редовно разрохкване на почвата.
Освен кореновото гниене, фузарийното увяхване (причинено от Fusarium oxysporum f. sp. freesiae) също представлява сериозна заплаха за фрезията. Тази гъбна болест може да се запази дълго време в почвата. Вследствие на инфекцията листата пожълтяват, леторастите увяхват и в крайна сметка растението загива. Трудно е да се спре разпространението на болестта, затова основният акцент трябва да бъде поставен върху профилактиката, като например използването на дезинфекцирани инструменти и незабавното отстраняване на болните растения.
Корените могат да бъдат повредени и от почвени неприятели, като телени червеи и майски бръмбари (ларви). Тези неприятели, хранейки се с корените, отслабват растението, намаляват неговата устойчивост и могат да отворят път за вторични инфекции. Борбата с почвените неприятели е трудна, но обеззаразяването на почвата, сеитбообращението и методите за биологичен контрол могат да помогнат за справяне с този проблем. По време на обеззаразяването на почвата се унищожават вредните организми, присъстващи в нея, като по този начин се намалява рискът от инфекция.
Заслужава да се споменат и кореновите нематоди, които са миниатюрни организми, невидими с просто око. Тези нематоди образуват гали по корените, като по този начин възпрепятстват усвояването на вода и хранителни вещества. Заразените растения изостават в растежа си, развиват се по-слабо, а цъфтежът им също може да бъде по-слаб. За борба с нематодите специалистите препоръчват обеззаразяване на почвата и засаждане на устойчиви сортове.
Болести, нападащи листата на фрезията
Листата на фрезията също могат да бъдат изложени на множество болести, от които може би най-често срещаната е ръждата по фрезията. Тази гъбна болест се причинява от видове гъби, принадлежащи към рода Uromyces. Симптомите на инфекцията са малки, оранжеви или ръждиво-кафяви петна по листата, които по-късно стават видими и от долната страна на листата. С напредването на болестта листата изсъхват и опадат, което значително намалява декоративната стойност на растението, както и способността му да цъфти.
Фрезията може да бъде нападната и от сиво гниене, причинено от гъбата Botrytis cinerea. Тази гъба се разпространява особено бързо при влажно, хладно време. По листата, стъблата и цветовете се появява сиво-кафяв, плесенясал налеп, който води до загниване на части от растението. Основата на борбата със сивото гниене е осигуряването на добра вентилация, избягването на прекомерна влажност и незабавното отстраняване на болните части на растението.
Листните петна също могат да бъдат често срещан проблем при фрезиите. Тази болест може да бъде причинена от различни видове гъби, а симптомите също могат да варират. Обикновено по листата се появяват малки, жълтеникави, кафеникави или черникави петна, които с времето могат да се слеят и да доведат до отмиране на листата. За да се предотвратят листните петна, е важна правилната грижа за растенията, балансираното хранене и проветряването.
Макар и по-рядко, при фрезиите могат да се появят и вирусни заболявания. Симптомите на вирусните заболявания могат да бъдат много разнообразни, например мозаични петна, деформация на листата, закържавяване. Срещу вирусните инфекции не може да се води пряка борба; най-важна е профилактиката, използването на безвирусен посадъчен материал и защитата от насекоми-преносители на вируси. Листните въшки, трипсите и акарите, смучейки растителни сокове, могат да разпространяват вируси.
Фактори, увреждащи цветовете на фрезията
Красивите цветове на фрезията също могат да бъдат увредени, което значително влошава декоративната стойност на растението. Преждевременното увяхване и деформацията на цветовете могат да бъдат причинени от неподходящи условия на околната среда, като прекомерна топлина, сух въздух, липса на светлина или недостиг на хранителни вещества. Тези фактори отслабват растението и го правят по-податливо на болести и неприятели.
Споменатото по-горе сиво гниене (Botrytis) може да нападне и цветовете, особено при влажни и хладни условия. Сиво-кафявият, плесенясал налеп, който се появява по цветовете, бързо се разпространява и води до загниване и изсъхване на цветовете. При борбата със сивото гниене по цветовете също е важна добрата вентилация, избягването на прекомерна влажност и незабавното отстраняване на болните цветове, за да се предотврати по-нататъшно разпространение.
Цветовете могат да бъдат повредени от трипси. Това са малки, смучещи насекоми, които се хранят с венчелистчетата и цветните пъпки, причинявайки дребни, сребристи петна и деформации. За борба с трипсите могат да се използват инсектициди, но ефективна може да бъде и биологичната борба, например чрез внасяне на хищни акари.
Може да се случи цветовете на фрезията да не се отворят правилно или да бъдат деформирани. Това може да се дължи на недостиг на хранителни вещества, особено на бор, но в основата може да бъде и вирусна инфекция. Недостигът на хранителни вещества може да се коригира с подходящо торене, докато, както вече беше споменато, не съществува ефективен метод за борба с вирусните инфекции; профилактиката е най-важна.
Опасности, заплашващи луковиците на фрезията
Луковиците на фрезията, които са подземните складови органи на растението, също са изложени на различни болести и неприятели. Луковиците най-често се нападат от гъбни болести, като споменатото по-горе фузариозно увяхване, което причинява гниене на луковиците. Заразените луковици стават меки, кафеникави и изпускат характерна, неприятна миризма. За да се предотврати инфекцията, е важно да се използва посадъчен материал без инфекции, правилно да се съхраняват луковиците и да се извършва обеззаразяване на почвата.
Луковиците могат да бъдат повредени и от различни плесени, които могат да се появят по време на съхранение, особено ако луковиците се намират във влажна среда. Плесенясалите луковици губят кълняемостта си и не са подходящи за засаждане. За да се предотврати образуването на плесен, луковиците трябва да се съхраняват на сухо, хладно, добре проветриво място.
Луковиците могат да бъдат нападнати от ларвите на луковата муха. Тези ларви се хранят вътре в луковицата, правейки кухини и ходове, като по този начин унищожават луковицата. За борба с луковата муха могат да се използват инсектициди, но могат да помогнат и сеитбообращението и обеззаразяването на почвата.
Важно е да се споменат и нематодите, увреждащи луковиците, които, подобно на корените, могат да нанесат щети и в луковиците. Нематодите са миниатюрни организми, невидими с просто око, които, хранейки се в луковицата, причиняват нейното унищожаване. За борба с нематодите се препоръчва обеззаразяване на почвата и засаждане на устойчиви сортове.
Борба с неприятелите по фрезията
С неприятелите по фрезията може да се води борба по няколко начина. Профилактиката е най-важна, което включва правилна грижа за растенията, балансирано хранене, редовно премахване на плевелите и болните части на растението. Добре поддържаните, здрави растения са по-устойчиви на неприятели.
Биологичната борба е все по-популярен метод, който използва естествените врагове на неприятелите в борбата. Например, срещу листните въшки могат да се използват калинки и ларви на златоочици, докато срещу трипсите могат да се внесат хищни акари. Биологичната борба е екологично решение, което не натоварва околната среда с химикали.
Ако профилактиката и биологичната борба не са достатъчни, може да се наложи и химическа борба. Предлага се широк спектър от инсектициди, фунгициди и акарициди, но е важно винаги да се избира правилното средство и точно да се спазват инструкциите за употреба. При използването на химикали трябва да се внимава за опазването на околната среда и собственото здраве.
Освен химическата борба, могат да се прилагат и механични методи за борба. Пример е поставянето на жълти лепливи плоскости, които привличат летящи насекоми, като трипси и листни въшки. С помощта на лепливите плоскости може да се намали броят на неприятелите и навреме да се забележи заразата. Механичните методи за борба включват и отрязването и унищожаването на болните, заразени части на растението.
Грижа за фрезията за профилактика на болести и неприятели
Ключът към успешното отглеждане на фрезия е правилната грижа, която включва и профилактика на болести и неприятели. Профилактиката е много по-ефективна и лесна от справянето с вече възникнали проблеми. Изборът на подходящ субстрат за отглеждане е първата стъпка. Фрезията предпочита добре дренирана, рохкава почва, богата на хранителни вещества. Тя не понася застояла вода, затова е важно да се осигури добър дренаж.
Правилното поливане също е от съществено значение. Фрезията трябва да се полива редовно, но умерено, като се внимава почвата да не изсъхне напълно, но и да не бъде прекомерно напоена. Прекомерното поливане може да доведе до кореново гниене, докато сушата може да предизвика отслабване на растението. За поливане е желателно да се използва мека вода и да се избягва мокренето на листата, тъй като това благоприятства развитието на гъбни болести.
Фрезията е светлолюбиво растение, затова трябва да се засажда на слънчево, светло място. Достатъчната светлина осигурява силен, здрав растеж и обилен цъфтеж. Липсата на светлина може да доведе до по-слаб растеж, по-малки цветове и намалена устойчивост на болести.
Фрезията е растение, изискващо хранителни вещества, затова през вегетационния период се нуждае от редовно торене. С торенето на растението могат да се осигурят необходимите хранителни вещества за растеж, цъфтеж и устойчивост на болести. При избора на тор трябва да се внимава съставът му да отговаря на нуждите на фрезията.
