Фуксиите, тези чудно разнообразни и обилно цъфтящи растения, завладяват сърцето на всеки градинарски ентусиаст. За да засияят обаче в пълния си блясък и да ни радват с цветовете си месеци наред, е изключително важно да разберем техните хранителни нужди и да прилагаме внимателно, балансирано торене. Мнозина може би дори не осъзнават, че фуксиите са особено взискателни към хранителните вещества, особено по време на дългия си период на цъфтеж. Правилното хранене влияе не само върху количеството и качеството на цветовете, но и върху общото здравословно състояние на растението, неговата устойчивост на болести и продължителността на живота му. Ето защо, ако наистина искате да се гордеете с вашите фуксии, си струва да се задълбочите в науката за тяхното хранene, тъй като старателната грижа се възнаграждава богато с изумителния вид на техните цветове.
Въведение в хранителните нужди на фуксията
В естествената си среда фуксиите обикновено виреят в богати на хумус, влажни, но добре дренирани почви, където непрекъснато получават хранителни вещества от разлагащата се органична материя. В градински условия, особено когато се отглеждат в саксии, това естествено снабдяване е ограничено, поради което наша отговорност е да им осигурим всичко необходимо. Фуксиите притежават сравнително гъста и активна коренова система, способна ефективно да усвоява необходимите елементи от почвата, при условие че те са налични в правилната форма и количество. Въпреки че може да има леки различия в нуждите между различните сортове и хибриди, основните принципи на хранене важат за всички фуксии. Техният цикъл на растеж – от пролетното пробуждане, през лятното изобилие от цветове, до есенната подготовка за периода на покой – всеки етап изисква различен състав и количество хранителни вещества.
Основният принцип на балансираното хранене е да се гарантира, че растението получава всички необходими елементи в правилните пропорции. Не е достатъчно да се съсредоточим само върху едно хранително вещество, например азот за буйна зеленина, тъй като недостигът на други елементи може да повлияе отрицателно върху растежа, цъфтежа или общата устойчивост. Излишъкът от едно хранително вещество може да бъде също толкова вреден, колкото и неговият недостиг, тъй като може да попречи на усвояването на други, също толкова важни елементи. Следователно задачата на градинаря е да създаде своеобразна „персонализирана диета“ за своите фуксии, като вземе предвид техния етап на развитие, факторите на околната среда и свойствата на избрания субстрат за отглеждане. Този вид внимание и прецизност водят до най-красивите резултати.
В тази статия ще разгледаме подробно всички важни аспекти на храненето на фуксиите. Ще обсъдим необходимите макро- и микроелементи, значението на pH на почвата и стратегиите за торене, адаптирани към различните етапи на растеж. Ще разгледаме предимствата и недостатъците на органичните и минералните торове и ще идентифицираме най-характерните симптоми на недостиг и излишък на хранителни вещества. Нашата цел е да предоставим на всеки любител на фуксии полезни, практически знания, за да поддържа своите растения здрави, силни и обилно цъфтящи. Съзнателното допълване на хранителни вещества е един от основните стълбове на успешното отглеждане на фуксии.
Основни макроеleменти за фуксиите
Макроелементите са хранителните вещества, от които растенията се нуждаят в най-големи количества за здравословно развитие и обилен цъфтеж. За фуксиите три основни макроелемента са от изключителна важност: азот (N), фосфор (P) и калий (K). Азотът е основно отговорен за растежа на вегетативните части, а именно листата и леторастите. Той осигурява развитието на зелената маса на растението и образуването на хлорофил, необходим за фотосинтезата. Фуксиите особено се нуждаят от азот по време на интензивната пролетна фаза на растеж. Неговият недостиг води до пожълтяване на листата, започвайки от по-старите, забавен растеж и нездрав вид. От друга страна, прекомерното приложение може да доведе до прекомерен растеж на листата за сметка на цветовете и до мек, източен растеж, който е по-податлив на болести.
Фосфорът играе ключова роля в развитието на корените, образуването на цветове и плодове/семена, както и в процесите на пренос на енергия в растението. Той насърчава образуването на пъпки, размера на цветовете и узряването на семената. Без силна коренова система растението не може да усвои достатъчно вода и хранителни вещества, което прави наличността на фосфор решаваща още от самото начало. Недостигът на фосфор често води до това, че листата стават тъмнозелени, синкаво-зелени или дори лилави, особено от долната страна, а цъфтежът е слаб или липсва. Усвояването на фосфор е тясно свързано с pH на почвата, което прави поддържането на оптималното му ниво от съществено значение.
Калият е пазителят на общото здраве и жизненост на растението. Той укрепва клетъчните стени, подобрява устойчивостта на растението към стрес, включително устойчивостта на суша и температурни колебания, и повишава устойчивостта към болести. Освен това той е незаменим за интензивността на цвета на цветовете, увеличаването на техния размер и процесите на производство на захари. В случаи на недостиг на калий краищата на по-старите листа обикновено пожълтяват, след това покафеняват и изсъхват. Стъблата могат да станат слаби, а общата устойчивост на растението намалява.
Търговските торове обикновено показват съотношението N-P-K на опаковката си, например като 20-20-20 или 10-30-20. Тези числа показват процентното съдържание на трите основни макроелемента в продукта. По време на вегетативния етап на растеж балансиран тор или такъв с малко по-високо съдържание на азот може да бъде идеален. За насърчаване и поддържане на цъфтежа се препоръчват формули с по-високо съдържание на фосфор и калий. Разбирането на тези съотношения е важно, за да се осигури на фуксиите най-подходящото хранене според техните текущи нужди.
Ролята на микроелементите за здравето на фуксията
Докато макроелементите са необходими в големи количества, микроелементите, известни също като микроелементи, са също толкова жизненоважни за здравословното развитие на фуксиите, макар и необходими само в малки дози. Те включват, наред с други, желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), мед (Cu), бор (B) и молибден (Mo). Недостигът на тези елементи може да причини също толкова сериозни проблеми, колкото и недостигът на макроелементи, тъй като те играят ключова роля в специфични физиологични процеси, като активиране на ензими или синтез на хлорофил. Често висококачествен, пълен тор ще съдържа необходимите микроелементи, но при поява на симптоми на недостиг може да е необходимо целенасочено добавяне.
Желязото (Fe) е от критично значение за образуването на хлорофил, който придава на листата зеления им цвят и е основен за фотосинтезата. Характерен симптом за недостиг на желязо е междужилковата хлороза на по-младите листа, при която жилките на листата остават зелени, но тъканта между тях пожълтява. В тежки случаи цялото листо може да стане почти бяло. Недостигът на желязо често не се дължи на действителен недостиг на желязо в почвата, а по-скоро на неговата недостъпност за растението, което може да бъде причинено например от твърде високо pH на почвата. Прилагането на желязо в хелатна форма го прави по-лесно достъпno за растението.
Манганът (Mn) и цинкът (Zn) също са от съществено значение за множество ензимни процеси. Манганът участва във фотосинтезата, азотния метаболизъм и образуването на хлорофил. Неговият недостиг може да причини междужилкова хлороza, подобна на недостига на желязо, но често се появява на по-млади или средни листа, а в пожълтелите участъци могат да се развият и малки, кафяви некротични петна. Цинкът е важен за синтеза на растителни хормони, като ауксин, който регулира растежа, и е компонент на много ензими. Недостигът на цинк може да доведе до намален размер на листата и скъсени междувъзлия, което води до закърнял, розетковиден растеж.
Борът (B), медта (Cu) и молибденът (Mo) също изпълняват специфични функции. Борът е от съществено значение за образуването на клетъчни стени, транспорта на захари, оплождането на цветовете и жизнеспособността на прашеца. Неговият недостиг може да причини отмиране на върховете на леторастите, деформирани листа и лошо плодообразуване. Медта е активатор на много ензими и участва във фотосинтезата и дишането. Молибденът играе роля в редукцията на нитратите, което е необходимо за усвояването на азота. От решаващо значение е тези микроеleменти да присъстват в достатъчни, но не прекомерни количества, тъй като и тяхната токсичност може да причини проблеми.
Значението на pH на почвата и неговото регулиране
Стойността на pH на почвата или субстрата за отглеждане е изключително важен, но често пренебрегван фактор в храненето на фуксиите. pH скалата измерва колко кисела или алкална е средата; стойност 7 е неутрална, по-ниските стойности показват киселинност, а по-високите – алкалност. Стойността на pH влияе фундаментално върху разтворимостта на различните хранителни вещества и следователно върху тяхната достъпност за растенията. Ако pH не е оптимално, растението не може ефективно да използва хранителните вещества, дори ако те присъстват в достатъчни количества в почвата.
Фуксиите обикновено предпочитат леко кисела среда, като идеалният диапазон на pH за тях обикновено е между 5,5 и 6,5. В рамките на този диапазон повечето макро- и микроелементи присъстват в оптимално достъпна форма. Ако pH на почвата е твърде високо (алкално), т.е. надвишава 7, наличността на елементи като желязо, манган и цинк значително намалява, което може да доведе до симптоми на недостиг, дори ако тези елементи иначе присъстват в почвата. Ето защо хлорозата поради недостиг на желязо често се наблюдава във варовити почви или при поливане с твърда (алкална) вода.
Ако стойността на pH е твърде ниска (твърде кисела), т.е. падне доста под 5,5, това също може да причини проблеми. При такива условия някои елементи, като алуминий и манган, могат да станат прекалено разтворими, достигайки нива, токсични за растението. Освен това наличността на фосфор също може да намалее в силно кисели среди. Следователно редовното проследяване на стойността на pH е от решаващо значение, особено за фуксиите в саксии, където pH може да се промени по-лесно поради малкия обем на субстрата за отглеждане. За тази цел се предлагат прости домашни комплекти за тестване на pH, или може да се поиска професионален анализ на почвата.
Ако стойността на pH се отклонява от оптималната, е необходима корекция. За да се понижи pH (подкиселяване), може да се използва например сфагнум, смесен със субстрата за отглеждане, елементарен сяра или специални подкиселяващи торове. Важно е те да се прилагат внимателно и постепенно. За да се повиши pH (да се направи по-алкално), обикновено се използва смлян варовик или доломит, въпреки че това е по-рядко необходимо за фуксиите, тъй като проблемите по-често се причиняват от твърде алкални среди. Регулирането и поддържането на правилната стойност на pH е основна предпоставка за ефективното използване на прилаганите торове и здравословния растеж на нашите фуксии.
Стратегии за торене през различните етапи на растеж
Хранителните нужди на фуксиите не са постоянни, а се адаптират към различните фази на техния цикъл на растеж. Съответно, нашата стратегия за торене също трябва да бъде гъвкава, за да отговаря винаги на техните текущи нужди. За млади, току-що вкоренени резници или растения, пресадени през пролетта и едва пробуждащи се, основната цел е да се установи силна коренова система и здравословно листно покритие. През този период тор с балансирано съотношение N-P-K или такъв с малко по-високо съдържание на азот може да бъде най-подходящ. Трябва да се внимава, тъй като младите, чувствителни корени лесно могат да бъдат изгорени от твърде концентриран тор, затова използвайте по-разредени разтвори.
След като растенията са навлезли във фаза на интензивен вегетативен растеж и развиват буйно листно покритие, те продължават да се нуждаят от редовно, балансирано хранене. Адекватният прием на азот остава важен през този етап, но не трябва да се пренебрегват и ролите на фосфора и калия, тъй като те полагат основите за последващ обилен цъфтеж. Реакциите на растенията трябва да се наблюдават непрекъснато и при необходимост да се коригира съставът или честотата на тора. Това е периодът, в който подготвяме растението за максимален цъфтеж, така че хранителните вещества трябва да са обилно налични.
От началото на образуването на пъпки до края на периода на цъфтеж хранителните нужди на фуксията се променят. Акцентът тогава се измества към фосфора и калия, тъй като тези елементи са незаменими за богато съцветие, наситени цветове и дълготрайност на цветовете. Препоръчително е да се премине към специализирани торове „стимулатори на цъфтежа“ (bloom booster), които имат по-високо съдържание на P и K и по-ниско съдържание на N. Прекомерният азот в тази фаза може да доведе до прекомерно развитие на листата за сметка на цветовете, което определено искаме да избегnem.
С наближаването на края на сезона на цъфтеж и ако възнамеряваме да зазимим фуксиите, честотата на торене и концентрацията на хранителния разтвор трябва постепенно да се намалят. От септември нататък избягвайте използването на продукти с високо съдържание на азот, за да предотвратите образуването на свежи, чувствителни на замръзване леторасти. Позволете на растението да се подготви за периода на покой и на неговите леторасти да „узреят“. В по-мек климат, където фуксиите може да не влязат в пълен покой, добавянето на хранителни вещества може да се поддържа на по-ниско ниво. Ключът е да се адаптира храненето към жизнения цикъл на растението.
Органични и минерални торове за фуксии: предимства и недостатъци
За допълване на храненето на фуксиите по същество разполагаме с два основни вида торове: минерални (синтетични, изкуствени) торове и органични торове. Минералните торове се произвеждат промишлено и съдържат хранителни вещества в концентрирана, леснодостъпна за растенията форма. Техните предимства включват точно известни и контролируеми съотношения N-P-K, лесна разтворимост (за водоразтворимите видове) и бързо действие. Те се предлагат в широк асортимент, като течни хранителни разтвори, водоразтворими прахове или гранули, както и във форми с бавно освобождаване, които доставят хранителни вещества равномерно за по-дълъг период. Техните недостатъци могат да включват потенциални отрицателни въздействия върху почвения живот, риск от прекомерно торене, водещо до изгаряне на корените, и натрупване на торови соли в субстрата.
Органичните торове произхождат от естествени източници като угнил оборски тор, компост, костно брашно, кръвно брашно, рибена емулсия или екстракти от морски водорасли. Те правят хранителните вещества достъпни за растенията по-бавно, чрез разграждащата дейност на почвените микроорганизми. Техните предимства включват подобряване на структурата на почвата, съдържанието на хумус и подпомагане на размножаването на полезните почвени организми. Обикновено има по-малък риск от изгаряне и те осигуряват по-равномерно, дългосрочно снабдяване с хранителни вещества. Техните недостатъци могат да бъдат по-бавен механизъм на действие, по-малко точно известно съдържание на хранителни вещества, а някои (напр. пресен оборски тор) могат да причинят проблеми, ако се използват неправилно.
При сравняване на двата вида торове е важно да се вземе предвид скоростта на действие, дългосрочните въздействия върху здравето на почвата и рискът от прекомерно торене. Няма категорично „по-добър“ или „по-лош“ избор; много опитни градинари използват двата вида комбинирано, като се допълват взаимно. Например, органичната материя може да подобри общото състояние на почвата, докато минералните торове могат да осигурят бърза помощ при специфични симптоми на недостиг или по време на пика на цъфтежа. Личната философия на градинаря и съображенията за устойчивост често играят роля в решението.
Специфични органични варианти, подходящи за фуксии, включват добре угнил компостен чай, вермикомпост, рибена емулсия (за по-високо съдържание на азот) или костно брашно (като източник на фосфор). Те трябва внимателно да се внесат в субстрата за отглеждане или да се приложат разредени. Важно е да се използват висококачествени органични материали от надеждни източници и да се прилагат правилно, за да се избегне внасянето на патогени или увреждането на корените. Който и вид да изберем, ключът е умереността и наблюдението на реакциите на растението.
Симптоми на недостиг и излишък на хранителни вещества при фуксиите
Фуксиите са доста „разговорливи“ растения и ако нещо не е наред с тяхното хранене, те обикновено го показват чрез промени в цвета, размера на листата си или скоростта на растежа си. Честите общи признаци включват пожълтяване на листата (хлороза), покафеняване, лилаво оцветяване, забавен или спрял растеж, слаб цъфтеж или дори преждевременно опадане на листата. Преди обаче да се усъмните в проблем с хранителните вещества, е важно да изключите други възможни причини, като наличие на вредители, гъбични или бактериални инфекции, или неподходящи условия на поливане или осветление.
Сред най-честите симптоми на недостиг, недостигът на азот причинява общо пожълтяване, което обикновено започва от по-старите, долни листа, тъй като растението пренасочва наличния азот към по-младите части поради неговата подвижност. Недостигът на фосфор често води до това, че листата стават тъмнозелени, синкаво-зелени или придобиват червеникаво-лилав оттенък, особено от долната страна и по дръжките, със слаб цъфтеж. Недостигът на калий се проявява, когато краищата на по-старите листа пожълтяват, след това покафеняват и изсъхват, сякаш са изгорени; стъблата могат да бъдат слаби, а качеството на цветовете се влошава. Характерен симптом за недостиг на желязо е междужилковата хлороза на младите листа, докато недостигът на магнезий причинява подобни симптоми, но предимно на по-старите листа.
Излишъкът от хранителни вещества, или прекомерното торене, може да бъде поне толкова вреден, а понякога и повече, отколкото недостигът. Прекомерната концентрация на хранителни вещества, особено при синтетичните торове, може да „изгори“ корените, което потенциално може да доведе до загиване на растението. Признаците на прекомерно торене могат да включват покафеняване и изсъхване на върховете и краищата на листата (изгаряне от соли), покафеняване на корените, внезапно спиране на растежа въпреки подхранването, или дори деформиран растеж на леторастите. В такива случаи солите, натрупващи се в почвата, възпрепятстват усвояването на вода и упражняват токсичен ефект.
Диагностицирането на проблеми не винаги е лесно, тъй като някои симптоми могат да се дължат на множество причини, а различните симптоми на недостиг понякога могат да се припокриват. Винаги вземайте предвид общата грижа за растението, вида на почвата, честотата на поливане и скорошната история на торене. В случай на несигурност е препоръчително да се изплакне обилно субстратът за отглеждане с чиста вода, за да се измият излишните соли, и след това да се възобнови подхранването с балансиран, но по-разреден хранителен разтвор. Воденето на дневник за грижите може значително да помогне за разпознаване на модели и предотвратяване на проблеми.
Специални съвети за торене на висящи и изправени фуксии
Въпреки че основните хранителни нужди на фуксиите са сходни независимо от сорта, техният хабитус на растеж – дали са висящи или изправени – може да повлияе на честотата и метода на торене. Всички фуксии изискват сравнително голямо количество хранителни вещества през вегетационния период, особено по време на цъфтежа, тъй като нашата цел винаги е да постигнем здрава, буйна зеленина и непрекъснат, обилен цъфтеж. Жизнеността на конкретен сорт също може да даде насока; бързорастящ, голям сорт естествено ще използва повече хранителни вещества от по-сдържан джуджевиден сорт.
Висящите или кошници фуксии често се отглеждат в контейнери с ограничен обем на субстрата за отглеждане, който може да изчерпи хранителните вещества по-бързо от по-голяма саксия или почвата в градинска леха. Тези сортове обикновено се ценят заради своя обилен, непрекъснат цъфтеж, който изисква от растението постоянна енергия и следователно инвестиция на хранителни вещества. Вследствие на това висящите фуксии често се възползват от по-често, но разредено торене. Добрият дренаж е от ключово значение за тях, за да се избегне преовлажняване, което може да доведе до загниване на корените и проблеми с усвояването на хранителни вещества.
Изправените или храстовидни фуксии могат да се отглеждат в саксии или, при подходящи климатични условия, директно в земята. Ако се отглеждат в градинска почва, тяхната коренова система може да се разпространи на по-голяма площ, а самата почва действа като по-голям резервоар на хранителни вещества, което потенциално изисква по-рядко торене от тези в саксии. Въпреки това, дори фуксиите в земята оценяват редовното торене за оптимална производителност, особено ако почвата е песъчлива или бедна на хранителни вещества. Мулчирането може да помогне за задържане на влагата и да допринесе за бавно разграждаща се органична материя в почвата.
Подходът към торенето винаги трябва да се адаптира към индивидуалната реакция на растението. Водоразтворимите торове предлагат добър контрол, особено за фуксиите в саксии, тъй като действат бързо и са лесни за дозиране. Торовете с бавно освобождаване могат да осигурят основно ниво на хранителни вещества за по-дълъг период, като допълват редовното течно торене. Вземете предвид също размера и зрелостта на растението – по-голямо, по-утвърдено растение с по-обширна коренова система естествено ще има по-високи изисквания от млад разсад. Внимателното наблюдение и реагирането на обратната връзка на растението са ключът към успешното торене.
Листно подхранване като допълнителен метод за доставка на хранителни вещества
Листното подхранване е техника, при която разреден течен разтвор на тор се пръска директно върху листата на растението. Растенията могат да абсорбират определено количество хранителни вещества чрез своето листно покритие, през устицата (пори за газова обмяна) и кутикулата. Важно е да се подчертае, че листното подхранване е предимно допълнителен метод и не може да замени основното усвояване на хранителни вещества чрез корените от почвата. То може да бъде най-полезно, когато е необходима бърза намеса, например за бързо коригиране на специфичен недостиг на микроелементи.
За фуксиите листното подхранване може да бъде полезно в определени ситуации. То може да се използва ефективно, например за бързо облекчаване на хлороза, причинена от недостиг на желязо, когато листата пожълтяват. То може също да помогне по време на стресови периоди, когато способността на корените да усвояват хранителни вещества може да бъде нарушена, като например при екстремни горещини, прекомерна влажност на почвата или увреждане на корените. То може също да даде бърз тласък на растение, което изглежда изостава в развитието си, като стимулира неговия метаболизъм и жизненост, докато проблемите в кореновата зона не бъдат решени.
За правилното извършване на листно подхранване трябва да се спазват няколко правила. Винаги използвайте много разреден разтвор, обикновено една четвърт до половината от концентрацията, препоръчана за почвено торене, за да избегнете изгаряне на листата. Пръскайте рано сутрин или късно вечер, когато слънчевата светлина не е интензивна и влажността на въздуха е по-висока, така че устицата да са отворени и хранителният разтвор да изсъхва по-бавно, което дава повече време за абсорбция. Осигурете обилно покритие както на горната, така и на долната повърхност на листата, като използвате пръскачка с фин разпръсквач.
Важно е да сте наясно с ограниченията и потенциалните рискове на листното подхранване. Не всички хранителни вещества се абсорбират еднакво ефективно през листата; макроелементите като азот, фосфор и калий все още се усвояват най-ефективно в по-големи количества чрез корените. Листното подхранване може да бъде само временно решение, ако основният проблем е в почвата или кореновата зона. Ако разтворът е твърде концентриран или се прилага при пряка слънчева светлина, той лесно може да изгори листата. Винаги е препоръчително първо да се тества върху малка площ, преди да се третира цялото растение. Поддържането на здравето на почвата и правилното кореново подхранване остават от първостепенно значение.
Практически съвети за успешно торене на фуксии
Един от най-важните принципи при торенето на фуксии е подходът „по-малко, но по-често“. Това важи особено за фуксиите в саксии, където поради ограничената коренова зона хранителните вещества могат да се измият по-бързо или прекомерната концентрация може по-лесно да причини проблеми. Честото, но по-разредено торене осигурява по-стабилно снабдяване, предотвратява изгарянето на корените и по-добре имитира естествената среда, където фуксиите непрекъснато получават малки количества хранителни вещества. Този подход помага да се избегнат резки колебания в нивата на хранителните вещества в субстрата.
Правилните практики на поливане са тясно свързани с торенето. Никога не торете растение със суха почва, тъй като концентрираният хранителен разтвор лесно може да увреди сухите, чувствителни корени. Винаги първо поливайте обилно растението с чиста вода, за да навлажните субстрата, и едва след това прилагайте течния тор. В същото време трябва да се избягва и прекомерното поливане, тъй като застоялата вода създава среда с недостиг на кислород около корените, което може да доведе до загниване на корените и да възпрепятства усвояването на хранителни вещества, дори ако иначе торим обилно. Субстратът за отглеждане винаги трябва да е влажен, но не и прекалено мокър.
Непрекъснатото, внимателно наблюдение на вашите растения е може би най-ценният ви инструмент за успешно торене. Фуксиите ни „говорят“ чрез своите листа, цветове и общ вид. Научете се да тълкувате тези сигнали: яркозелените листа, силният растеж и обилният цъфтеж са признаци на здраве, докато пожълтяването, увяхването или слабият цъфтеж могат да показват проблем. Приспособявайте графика си за торене и избора на тор въз основа на тяхната реакция, сезона и времето. Няма един-единствен „перфектен“ график, който да е подходящ за всички ситуации.
И накрая, но не на последно място, качеството на избрания субстрат за отглеждане също влияе значително върху успеха на торенето. Висококачествена, добре дренирана смес за саксии с малко органична материя осигурява добра основа. Някои смеси се доставят със стартов тор, който трябва да се вземе предвид при започване на режима ви на торене. В крайна сметка тези стартови хранителни вещества се изчерпват и вашето допълнително торене става от решаващо значение за дългосрочния успех и цъфтеж. Експериментирането и внимателното наблюдение с времето ще ви превърнат в експерт по торене на фуксии.
