Маточината, известна още като Melissa officinalis, е много популярно и универсално лечебно и подправъчно растение, чието отглеждане се счита за сравнително лесно. Въпреки това, за да се развива растението оптимално, да развие буйна, ароматна листна маса и да има високо съдържание на етерични масла, е от съществено значение точното познаване на неговите хранителни нужди и професионалното извършване на торене. Правилното снабдяване с хранителни вещества служи не само за увеличаване на количествените показатели, т.е. добива, но и значително влияе върху качествените показатели, като например съдържанието на активни вещества. В тази статия ще разгледаме подробно от какво се нуждае маточината за постигане на обилен и качествен добив и какви стратегии за торене трябва да се прилагат при различните условия на отглеждане. Правилното подхранване осигурява жизнеността на растението и неговата устойчивост на болести и вредители.
Основата на отглеждането на маточина е правилната подготовка на почвата, която включва и основно торене, като по този начин се осигуряват необходимите хранителни вещества за първоначалното развитие на растението. При основното торене трябва да се съсредоточим предимно върху попълването на макроелементите, особено фосфор и калий, тъй като те играят ключова роля в първоначалното развитие на корените и в основата на леторасловата система. Препоръчва се използването на органичен тор, например добре угнил оборски тор или компост, който трябва да се внесе в почвата по време на предсеитбените обработки. Това не само осигурява хранителни вещества, но и подобрява структурата на почвата, нейния воден и въздушен режим, което в дългосрочен план благоприятства развитието на маточината. Внасянето на органични вещества насърчава дейността на полезните почвени микроорганизми, които допринасят за усвояването на хранителните вещества и поддържането на здравето на почвата.
Маточината се класифицира като растение със средни хранителни нужди, което означава, че за постигане на буйна листна маса и високо съдържание на етерични масла се нуждае от редовно подхранване, особено през периодите на интензивен растеж. Най-важният макроелемент е азотът, който е отговорен за образуването на зелена маса, като по този начин е основният двигател на растежа на листата и летораслите. Фосфорът е от съществено значение за образуването на корени, цъфтежа и образуването на семена, както и за процесите на енергийния метаболизъм. Калият регулира водния режим на растението, повишава устойчивостта на стрес, устойчивостта на болести и подобрява качеството и количеството на етеричните масла. Правилният избор на съотношението на тези елементи е от ключово значение за балансираното развитие.
Микроелементите, макар и необходими в по-малки количества, са незаменими за маточината, тъй като играят ролята на катализатори в много физиологични процеси, като например функционирането на ензимите и синтеза на хлорофил. Сред най-важните микроелементи са желязо, манган, цинк и бор, чийто дефицит може да се прояви в различни симптоми, като пожълтяване на листата (хлороза) или забавяне на растежа. Микроелементите най-често се попълват чрез листно торене, което е бързо и ефективно решение за лечение на симптомите на дефицит. Реакцията на почвата (рН) значително влияе върху усвояването на микроелементите, затова е препоръчително рН на почвата да се поддържа в оптималния за маточината диапазон, леко кисел или неутрален (6,0-7,5).
При многогодишните култури, каквато е и маточината, поддържащото торене е от изключително значение и обикновено трябва да се извършва ежегодно, през пролетния период, преди началото на вегетацията. Това торене покрива годишните хранителни нужди на растението, като попълва хранителните вещества, извлечени от почвата с реколтата. Препоръчва се използването на комплексни, балансирани NPK (азот-фосфор-калий) торове, които освен основните макроелементи съдържат и микроелементи. След коситбите, особено при интензивно отглеждане с няколко коситби годишно, може да е целесъобразно да се приложи подхранване с по-малка доза азотен тор за насърчаване на бързата регенерация на листната маса. Важно е обаче да се избягва прекомерното внасяне на азот, тъй като това може да доведе до отпускане на тъканите на растението, повишена податливост на болести и намаляване на съдържанието на етерични масла.
Принципи на хранене при отглеждането на маточина
Един от крайъгълните камъни на успешното отглеждане на маточина е създаването на балансирано и съобразено с фенологичните фази на растението хранене. Не е достатъчно само да се осигурят основните хранителни елементи, трябва да се обърне специално внимание и на тяхното съотношение, за да се избегнат антагонистични ефекти, при които прекомерното присъствие на един хранителен елемент възпрепятства усвояването на друг. В случая с маточината, по време на вегетативния растеж, особено преди първата коситба, доминира нуждата от азот, който е отговорен за формирането на буйна, зелена листна маса. Предозирането на азот обаче трябва да се избягва, тъй като може да доведе до рехава структура на тъканите, което прави растението по-податливо на гъбични заболявания и може да намали концентрацията на етерични масла. За хармонично развитие азотът трябва да се допълва с подходящо съотношение на фосфор и калий.
Фосфорът, въпреки че растението се нуждае от него в по-малки количества от азота или калия, играе основна роля в процесите на пренос на енергия, в силния растеж на кореновата система и в образуването на генеративните органи. Растение с добро снабдяване с фосфор е по-устойчиво, по-добре използва водата и другите хранителни вещества, което е от решаващо значение особено в годината на засаждане, при укрепването на младите разсади. Признаците на недостиг на фосфор са по-трудни за забелязване, често се проявяват само в по-слаб, по-бавен растеж. Ето защо е важно още при основното торене да се погрижим за достатъчното съдържание на фосфор в почвата, тъй като фосфорът се движи бавно в почвата, което затруднява по-късното му попълване.
Ролята на калия в случая с маточината е особено важна, тъй като той има пряко въздействие върху качествените параметри и общото състояние на растението. Адекватното снабдяване с калий е от съществено значение за фотосинтезата, за транспорта и съхранението на захари, както и за укрепването на клетъчните стени. Маточина, добре снабдена с калий, по-добре понася суша, студ и различни стресови фактори, освен това е по-устойчива на болести. Що се отнася до икономическата страна на отглеждането, калият доказано увеличава синтеза и натрупването на етерични масла в листата, като по този начин подобрява качеството и стойността на събраната билка.
При разработването на план за подхранване е задължително да се извърши почвен анализ, който дава точна представа за хранителния капацитет на почвата, съдържанието на хумус и нейната реакция. Въз основа на резултатите от почвения анализ може точно да се определи количеството и съотношението на необходимите хранителни вещества, като се избягва излишното и замърсяващо околната среда торене. Маточината предпочита леко кисели, неутрални или леко алкални почви (рН 6,0-7,5), тъй като в този диапазон повечето хранителни елементи са оптимално усвоими за растението. Ако почвата е твърде кисела или варовита, може да се наложи използването на коригиращи материали (напр. вар или торове с подкиселяващ ефект) за подобряване на усвояването на хранителните вещества.
Приложение на органични и минерални торове в практиката
При торенето на маточина, производителят може да реши да използва органични торове, минерални торове или комбинация от тях, в съответствие с целта на отглеждане и формата на стопанисване (напр. конвенционално или биологично). Органичните торове, като угнил оборски тор, компост или различни зелени торове, са не само бавно освобождаващ се източник на хранителни вещества, но и имат изключително благоприятен ефект върху физичните и биологичните свойства на почвата. Те подобряват структурата на почвата, увеличават капацитета й за задържане на вода и насърчават размножаването на полезни почвени микроби, което в дългосрочен план води до по-здравословно и по-плодородно състояние на почвата. Внасянето на органични вещества в почвата по време на основното торене е от решаващо значение за дългосрочния успех на насаждението от маточина.
Минералните торове осигуряват по-бързо усвоими хранителни вещества, поради което могат да се използват ефективно за подхранване, съобразено със специфичните фенологични фази на растението. При пролетното подхранване, когато растението започва интензивен растеж на летораслите, се препоръчва внасянето на комплексен тор с балансирано съотношение на NPK, който освен основните елементи съдържа и важни микроелементи. За подпомагане на регенерацията след коситба може да се даде по-малка доза подхранващ тор, по-богат на азот, но трябва да се внимава с умереността, за да се избегнат вече споменатите отрицателни ефекти. При избора на минерални торове е препоръчително да се даде предимство на бавноразградимите формули с контролирано освобождаване на хранителни вещества, които осигуряват по-равномерно хранене и намаляват риска от измиване.
При биологичното производство използването на синтетични минерални торове и пестициди е забранено, така че храненето се основава изключително на органични материали и разрешени препарати. В тази система се поставя още по-голям акцент върху опазването на почвения живот и превенцията. Основното торене се извършва с угнил оборски тор или компост, а за поддържащото торене могат да се използват различни органични торови пелети, костно брашно, кръвно брашно или растителни хранителни разтвори (напр. отвара от коприва). Зеленото торене, т.е. засяването на растения, подобряващи плодородието на почвата (напр. бобови) и последващото им заораване, също е отличен метод за увеличаване на съдържанието на органични вещества и азот в почвата при биологичното отглеждане на маточина.
Листното торене е допълнителен метод за подхранване, който е особено ефективен за бързо коригиране на дефицити на микроелементи или за подобряване на състоянието на растението по време на стресови периоди. Чрез листата хранителните вещества се усвояват бързо и почти без загуби, като оказват незабавна помощ на растението. Особено се препоръчва след коситба, за стимулиране на регенерацията, или при суша или проблеми с усвояването на хранителни вещества, когато функцията на корените е възпрепятствана. Листните торове често съдържат и аминокиселини и биостимулатори, които допълнително повишават устойчивостта на растението на стрес и метаболитните му процеси, допринасяйки за постигането на по-висококачествен и по-голям добив.
Симптоми на хранителен недостиг и предозиране
За здравословното развитие на маточината е от съществено значение правилният баланс на хранителните вещества, така че разпознаването на симптомите на недостиг и признаците на предозиране е от ключово значение за производителя, за да направи необходимите корекции навреме. Най-честият симптом на недостиг е недостигът на азот, който се проявява в пожълтяване (хлороза), започващо от долните, по-стари листа и разпространяващо се нагоре, и в общия, забавен растеж на растението. Растението остава хилаво, летораслите са къси и тънки, което значително намалява добива на зелена маса. От друга страна, предозирането на азот води до прекалено буйна, тъмнозелена листна маса, тъканите се отпускат, а растението става по-податливо на болести и нападение от листни въшки, докато съдържанието на етерични масла намалява.
Симптомите на недостиг на фосфор са по-трудни за идентифициране; растежът се забавя, листата остават по-малки и често показват синкаво-зелено, антоцианово, лилаво оцветяване, особено по краищата на листата и на дръжките. Кореновата система остава недоразвита, което влошава ефективността на усвояването на вода и хранителни вещества и в крайна сметка се отразява негативно на състоянието на цялото растение. Предозирането на фосфор се случва рядко, но може да предизвика антагонизъм, като възпрепятства усвояването на други елементи, като цинк и желязо, което може да причини вторични симптоми на недостиг. Ето защо е важно балансираното възстановяване на хранителните вещества, основано на почвен анализ.
Характерен симптом на недостиг на калий е пожълтяване, започващо от краищата и върховете на листата, което по-късно покафенява и умира (некроза), докато средата на листа може да остане зелена; този комплекс от симптоми се появява първо на по-старите листа. Растението става по-уязвимо, намалява неговата устойчивост на суша и става по-податливо на гъбични инфекции, освен това качеството на реколтата, особено съдържанието на етерични масла, значително се влошава. Предозирането на калий също може да наруши баланса на хранителните елементи, като възпрепятства усвояването на магнезий и калций, което може да доведе до магнезиева хлороза (пожълтяване между жилките) или до загиване на върховете на летораслите.
Недостигът на микроелементи също причинява характерни симптоми, които обикновено се появяват първо на младите, най-горни листа, тъй като тези елементи са слабо подвижни в растението. Недостигът на желязо, например, се проявява в пожълтяване на тъканите между жилките на младите листа, докато жилките остават зелени (междужилкова хлороза), а в тежки случаи цялото листо може да побелее. Недостигът на бор може да доведе до деформация и загиване на най-младите листа и растежния връх. Точното идентифициране на тези симптоми на недостиг и подходящата интервенция, често под формата на листен тор, са от съществено значение за поддържането на здравето и производителността на насаждението от маточина.
Препоръки за торене при различните методи на отглеждане
Стратегията за подхранване на маточината се влияе значително от метода на отглеждане, независимо дали става въпрос за отглеждане в малки градини за лична употреба или за промишлено отглеждане в голям мащаб. В домашната градина, където целта обикновено е прясна, непрекъсната реколта за семейството, най-важното е да се поддържа доброто състояние на почвата. Тук най-идеалното е редовното добавяне на компост, който може да се разпръсне около растенията през пролетта и леко да се внесе в почвата. Този метод не само осигурява необходимите хранителни вещества бавно и равномерно, но и подобрява структурата на почвата, а за бърза регенерация след коситба може да е достатъчно и поливане с разреден разтвор от коприва.
За тези, които стопанисват по-големи площи, но все още в конвенционални рамки, задълбоченият почвен анализ преди засаждане е от съществено значение за изготвянето на точен план за торене. Внесените през есента при основното торене торове, богати на фосфор и калий, полагат основите за реколтата през следващите години. През пролетта, при стартиране на вегетацията, стартов тор с балансирано съдържание на NPK дава тласък на растежа на летораслите. В стопанствата, ориентирани към няколко (обикновено две) коситби годишно, след всяка коситба е от решаващо значение бързодействащото подхранване с преобладаващо съдържание на азот, за да може растението да се регенерира възможно най-бързо и да развие нова, обилна листна маса до следващата реколта.
При биологичното производство управлението на хранителните вещества се основава на превенция и стремеж към затворена система. Тук основната цел е поддържането и повишаването на плодородието на почвата, което се постига чрез сеитбообращение, зелено торене и използване изключително на органични торове (напр. угнил оборски тор, компост, разрешени органични пелети). Особено важни в сеитбообращението са азотфиксиращите бобови растения, които по естествен начин обогатяват почвата. Регенерацията след коситба се подпомага с растителни настойки (напр. от коприва, черен оман) или разрешени, био сертифицирани течни хранителни разтвори, които се внасят чрез поливане или като листен тор.
Обща точка при всички методи на отглеждане е постоянното наблюдение на състоянието на почвата и визуалното наблюдение на растението. Влошаването на структурата на почвата, заплевеляването или появата на симптоми на недостиг по растението са все сигнали, които изискват намеса. Съвременните инструменти за прецизно земеделие, като например оценка на състоянието на насажденията с дронове или листен анализ, могат да помогнат при промишленото отглеждане за по-точно определяне на хранителния статус и за целенасочени интервенции. В крайна сметка най-успешната стратегия за торене е тази, която взема предвид както почвените условия, технологията на отглеждане, така и реалните нужди на растението, осигурявайки устойчиво и икономично отглеждане на маточина.
