Артишокът, този специален и вкусен зеленчук, има доста високи хранителни нужди, които произтичат от дългия му вегетационен период и отглеждането на голяма зелена маса. Ключът към успешното отглеждане е балансираното управление на хранителните вещества, съобразено с нуждите на растението, което фундаментално определя не само количеството на реколтата, но и качеството, размера и нежността на люспестите листа на главите. Благодарение на дълбоката си коренова система, артишокът може ефективно да извлича хранителни вещества от по-дълбоките слоеве на почвата, но за постигане на обилен и качествен добив е необходимо съзнателно и професионално торене. При липсата му развитието на растението се забавя, добивът намалява, а устойчивостта му към болести отслабва, поради което набавянето на хранителни вещества е един от най-важните елементи на технологията на отглеждане.
По отношение на хранителните нужди на артишока, трите основни макроелемента, азот, фосфор и калий, играят най-важната роля. Азотът (N) е незаменим за вегетативното развитие, за формирането на големи, силни листа и стъбла, които са основата на фотосинтезата. Фосфорът (P) е от решаващо значение за развитието на кореновата система, за процесите на енергийния метаболизъм и за индукцията на цъфтежа. Най-изявената роля обаче има калият (K), от който артишокът изисква изключително големи количества; този елемент е отговорен за подходящия размер и плътност на цветните пъпки, т.е. на консумираните глави, за регулирането на водния режим и за повишаването на общата устойчивост на растението към стрес и замръзване. За производството на един тон реколта, растението извлича от почвата средно 5-6 кг азот, 1.5-2 кг фосфорен пентаоксид (P2O5) и 8-10 кг калиев оксид (K2O).
Освен макроелементите, не трябва да забравяме и значението на мезо- и микроелементите, чийто недостиг също може да ограничи потенциала за добив. Калцият (Ca) е незаменим за стабилността на клетъчните стени и за предотвратяването на физиологични разстройства като върховото изсъхване на вътрешните люспести листа. Магнезият (Mg) е централният елемент на хлорофила и двигателят на фотосинтезата, а неговият недостиг води до пожълтяване на листата. Сред микроелементите борът (B) има изключителна роля за образуването на цветове и оплождането, а неговият недостиг може да причини кухи стъбла и деформирани глави. Също толкова важни са и желязото (Fe), манганът (Mn) и цинкът (Zn), които участват в множество ензимни процеси.
Идеалната почва за артишока е дълбока, с добър дренаж, богата на хранителни вещества и органична материя глинеста или песъчливо-глинеста почва. Оптималният диапазон на pH за отглеждане е между 6,5 и 7,5, тъй като в тази среда усвояемостта на повечето хранителни вещества е най-благоприятна. Преди да се започне каквато и да е програма за торене, е задължително да се извърши подробен почвен анализ. Този анализ дава точна представа за наличното съдържание на хранителни вещества в почвата, стойността на pH и запасите от органична материя, което позволява разработването на целенасочен, базиран на реалните нужди и рентабилен план за управление на хранителните вещества.
Значението на основното торене преди засаждане
Целта на основното торене е да се заредят хранителните запаси на почвата още преди засаждането, особено с тези бавноподвижни елементи, които по време на вегетационния период е трудно да се внесат в кореновата зона. Тази операция полага хранителната основа за целия цикъл на отглеждане, което за многогодишна култура като артишока е от изключителна важност, тъй като растението плододава на едно и също място в продължение на няколко години. Основното торене е най-добрата възможност за подобряване на структурата на почвата с органична материя и за попълване на запасите от фосфор и калий. Професионално извършеното основно торене осигурява силно начално развитие на младите растения и създава основата за последващ обилен добив.
Органичното торене е най-важният компонент на основното торене, на което артишокът реагира изключително благодарно. Препоръчва се внасянето на 30-50 тона на хектар качествен, угнил оборски тор или компост и неговото дълбоко инкорпориране, до дълбочината на кореновата зона, по време на есенната обработка на почвата. Органичната материя служи не само като бавноосвобождаващ се източник на хранителни вещества, но и подобрява структурата на почвата, способността й да задържа вода и аерацията, а също така стимулира почвения живот и дейността на полезните микроорганизми. Този комплексен ефект създава по-стабилна и плодородна среда, което е от полза за насаждението в дългосрочен план.
Освен органичния тор, необходимото количество минерално основно торене трябва да се определи въз основа на резултатите от почвения анализ. Фосфорът и калият се внасят изцяло или в по-голямата си част по това време. На почви със средна запасеност обикновено се препоръчва внасянето на 100-150 кг/ха фосфор (P2O5) и 200-250 кг/ха калий (K2O). За тази цел са подходящи торове като суперфосфат, MAP (моноамониев фосфат) или калиев сулфат, който е полезен и заради съдържанието си на сяра. Тези торове трябва да се внесат в почвата заедно с органичния тор, за да бъдат достъпни за корените в усвоима форма по време на засаждането.
В рамките на основното торене има възможност и за коригиране на pH на почвата и за отстраняване на евентуални дефицити на мезо- и микроелементи. Ако почвеният анализ покаже твърде кисела реакция (pH под 6,0), е необходимо варуване, което също е препоръчително да се извърши по време на есенната обработка на почвата. При алкални почви pH може да се коригира с внасяне на елементарна сяра. Ако почвата е бедна на магнезий или бор, се препоръчва внасянето на магнезиев сулфат или боракс, или на комплексен тор, съдържащ бор, като основно торене, за да се предотвратят последващи симптоми на недостиг.
Ролята на подхранването по време на вегетационния период
Подхранването е допълнително набавяне на хранителни вещества по време на вегетационния период, чиято основна цел е да осигури на растението необходимите хранителни вещества, особено лесно измиващия се азот, в най-интензивните фази на растеж. Тъй като вегетационният период на артишока е дълъг и усвояването на хранителни вещества е най-високо по време на вегетативния растеж и формирането на реколтата, хранителните вещества не трябва да се внасят наведнъж, а на части. Този метод предотвратява загубата на хранителни вещества, осигурява непрекъснато снабдяване и позволява адаптиране на торенето към текущото състояние на развитие на растението, като по този начин се максимизират добивът и качеството на главите.
Времето и честотата на азотното подхранване са от решаващо значение. Общото количество азот за цялата вегетация от 150-250 кг/ха обикновено е препоръчително да се внесе на 3-4 пъти. Първата доза се дава през пролетта, след поникването, в началото на вегетативния растеж, за да се положи основата за развитието на силна листна маса. Следващите дози трябва да се прилагат през интервали от 4-6 седмици, във фазата на нарастване на стъблото и в началния етап на формиране на пъпките. Последната доза е препоръчително да се внесе преди основния период на беритба, за да могат и главите, формирани на страничните издънки, да бъдат с подходящ размер.
За подхранване най-подходящи са бързоразтворимите и лесноусвоими от растението торове. Най-често използваните източници на азот са амониевата селитра с калций, която е полезна и заради съдържанието си на калций, или амониевата селитра. През втората половина на вегетационния период, по време на формирането на пъпките, е препоръчително да се използва калиев нитрат, който освен азот, допълва и калий, незаменим за качеството на главите. Торовете могат да се внасят чрез разпръскване до редовете, последвано от плитко инкорпориране и поливане, или чрез напоителната система, под формата на хранителен разтвор.
В съвременното, интензивно отглеждане най-ефективният метод за подхранване е фертигацията. Тази техника позволява внасянето на разтворени във вода хранителни вещества чрез капкова напоителна система, в малки дози, дори ежедневно или седмично, директно в кореновата зона. С фертигацията усвояването на хранителните вещества е изключително високо, загубите от измиване могат да бъдат сведени до минимум, а съставът на хранителния разтвор винаги може да бъде точно съобразен с нуждите на конкретната фенологична фаза. С този метод снабдяването с азот и калий може да се поддържа непрекъснато и на оптимално ниво през целия период на формиране на реколтата и беритба.
Специални методи за набавяне на хранителни вещества и разпознаване на симптомите на недостиг
Освен торенето през почвата, в някои случаи може да се наложи прилагането на специални методи за набавяне на хранителни вещества, като например листното торене. Листното торене е допълнителна процедура, която предоставя бързо и ефективно решение за коригиране на внезапно възникнали, обикновено микроелементни, дефицити или за подобряване на състоянието на растението в стресови периоди (напр. суша, студ). Въпреки че не замества усвояването на хранителни вещества през корените, хранителните вещества, абсорбирани през листата, предоставят незабавна помощ. То може да бъде особено ефективно за набавяне на бор, желязо, манган или цинк, от които растението се нуждае само в малки количества.
Успешното управление на хранителните вещества предполага, че производителят може своевременно да разпознае симптомите на недостиг. Недостигът на макроеleменти предизвиква характерни симптоми: недостигът на азот се проявява като равномерно пожълтяване (хлороза) на по-старите, долни листа и общо слабо, бавно развитие на растението. Недостигът на фосфор се проявява с лилаво оцветяване на листата, слабо развитие на корените и забавен цъфтеж. Симптомът на недостиг на калий е най-характерен: пожълтяване, започващо от краищата на по-старите листа, което води до некроза, покафеняване на краищата на листата, докато средата на листа остава зелена.
Недостигът на мезо- и микроелементи също причинява специфични симптоми, чието познаване е задължително. Недостигът на калций най-често се проявява на младите, вътрешни листа и на върха на люспестите листа на цветната пъпка под формата на върхова некроза, което влошава пазарната стойност на реколтата. Недостигът на магнезий причинява междужилкова хлороза (пожълтяване между жилките) на по-старите листа, като жилките остават зелени, създавайки мраморен или раиран модел. Недостигът на бор, който е особено критичен за артишока, може да доведе до деформирани, с рехава структура глави, кухо стъбло и напукване, както и до изкривяване на младите листа.
Следователно е видно, че успешното хранене на артишока е сложна задача, изискваща интегриран подход. Целта не е просто внасянето на големи количества торове, а осъществяването на хармонично управление на хранителните вещества, което се основава на резултатите от почвения анализ, съвместното използване на органични и минерални торове, навременното внасяне, съобразено с фенологичните фази на растението, и непрекъснатото наблюдение на насаждението. Този съзнателен подход осигурява оптимален добив и качество, като същевременно допринася за дългосрочното запазване на плодородието на почвата и минимизиране на натоварването върху околната среда.
