Американското лалево дърво, известно още като лириодендрон, е наистина величествено и бързорастящо декоративно дърво, което при правилна грижа може да бъде украшение за нашата градина в продължение на десетилетия. Въпреки че се счита за сравнително устойчив и не прекалено взискателен вид, за обилен цъфтеж и здрав, силен растеж е от съществено значение да се разбират неговите хранителни нужди и да се прилага професионално торене. В тази статия ще разгледаме подробно от какво се нуждае това прекрасно дърво, за да бъде в най-добрата си форма, и как да избегнем проблемите, произтичащи от неправилното подхранване. Правилната грижа се отплаща, тъй като здравото лалево дърво не само осигурява сянка, но и ни очарова със своите уникални цветове, наподобяващи лалета, в края на пролетта и началото на лятото. Основата на правилното хранене е познаването на почвата, затова преди всяка по-сериозна намеса е препоръчително да се направи почвен анализ.
Лалевото дърво по принцип предпочита добре дренирани, дълбоки и богати на хранителни вещества почви, но се адаптира изненадващо добре и към по-малко идеални условия. В естественото си местообитание в източната част на Северна Америка то често се среща в речни долини и по-влажни гори, където почвата е богата на хумус и има леко кисела реакция. Тази преференция е ръководна и при отглеждането в градината, затова при засаждане е препоръчително почвата да се подобри с органични материали като узрял компост или оборски тор. Твърде сбитите, глинести почви могат да доведат до задушаване на кореновата система, докато много рохкавите, песъчливи почви не могат да задържат водата и хранителните вещества адекватно. По отношение на киселинността, неутрална до леко кисела почва с pH между 6.0 и 7.0 е идеална за него.
Усвояването на хранителни вещества се влияе силно от структурата и pH на почвата, затова на тези фактори трябва да се обърне специално внимание. Алкалните, варовити почви например могат да възпрепятстват усвояването на желязо и манган, което води до хлороза, т.е. пожълтяване на листата, докато жилките остават зелени. Това явление често се бърка с недостиг на азот, въпреки че третирането му изисква съвсем различен подход. За подобряване на структурата на почвата, освен внасянето на вече споменатите органични материали, мулчирането също може да бъде отлично решение. Покриването на площта около основата на дървото с борова кора или дървесен чипс не само предотвратява растежа на плевели и запазва влагата, но по време на разлагането си бавно подкиселява почвата и я обогатява с ценни хранителни вещества.
Важно е да се разбере, че хранителните нужди на младите, току-що засадени дървета се различават от тези на по-старите екземпляри, които са на мястото си от няколко години. През първите няколко години акцентът е върху силното развитие на кореновата система и формирането на правилна скелетна структура, за което са от съществено значение фосфорът и калият. По-късно, с растежа на дървото, ролята на азота става по-важна, тъй като той е отговорен за формирането на листната маса и новите леторасти. Въпреки това трябва да се избягва прекомерното внасяне на азот, тъй като то води до издължаване на леторастите и отслабване на тъканите, което прави дървото по-податливо на болести и вредители и може да намали склонността към цъфтеж. Балансираното хранене е ключът към дългосрочното здраве и ефектния външен вид.
Правилната подготовка на почвата и познаването на нуждите на дървото са следователно първата и най-важна стъпка. Преди да се започне каквато и да е програма за торене, е препоръчително да се наблюдава общото състояние на дървото, цветът на листата, степента на растеж на леторастите и интензивността на цъфтежа. Тези признаци разкриват много за текущото хранително състояние на дървото и помагат за целенасочена намеса. Нека не забравяме, че превенцията винаги е по-лесна и по-ефективна от лечението на вече проявени симптоми на недостиг, затова от засаждането нататък трябва да се грижим за създаването на оптимална среда за лалевото дърво. Добре подготвената посадъчна яма и първоначалната грижа полагат основите за здравословното развитие на дървото в продължение на десетилетия.
Ролята на най-важните хранителни елементи
За здравословното си развитие американското лалево дърво, както всяко растение, се нуждае от трите основни макроелемента: азот, фосфор и калий. Азотът (N) е отговорен предимно за растежа на вегетативните части, т.е. листата и леторастите. При неговия недостиг растежът се забавя, листата стават по-малки и придобиват бледозелен, жълтеникав оттенък, като симптомът се появява първо на по-старите, долни листа. Адекватното снабдяване с азот осигурява буйна, здрава листна маса, която е от съществено значение за фотосинтезата, енергийния процес на дървото. Въпреки това, излишъкът от азот, както бе споменато по-рано, може да бъде за сметка на цъфтежа и да направи дървото по-чувствително.
Фосфорът (P) играе ключова роля в процесите на енергиен трансфер, формирането на корените и образуването на цветове и плодове. В случая на лалевото дърво, адекватното снабдяване с фосфор е от съществено значение за обилен и ефектен цъфтеж. При недостиг на фосфор кореновата система се развива слабо, което влошава усвояването на вода и хранителни вещества, а листата често придобиват по-тъмен, синкаво-зелен, понякога лилав оттенък и растежът им е закърнял. Фосфорът е незаменим и в изграждането на клетъчните стени и в молекулите, носещи генетична информация, така че неговият недостиг се отразява негативно на цялостното развитие на дървото. Особено при младите дървета е важно стартовото торене, богато на фосфор.
Калият (K), често наричан „качественият“ елемент, участва в регулирането на множество физиологични процеси. Той подпомага водния баланс на дървото, повишава устойчивостта му на стрес от суша, студ и болести. Калият играе роля и в транспорта и съхранението на захари, което допринася за подобряване на зимоустойчивостта на дървото и поддържането на общата му жизненост. При недостиг на калий краищата на листата характерно започват да пожълтяват, след това да покафеняват и изсъхват, сякаш са изгорени. Този симптом също се появява първо на по-старите листа и води до намаляване на устойчивостта на дървото.
Освен макроелементите, микроелементите, макар и необходими в много по-малки количества, са също толкова незаменими за здравето на дървото. Сред тях желязото (Fe) и манганът (Mn) са елементите, които най-често причиняват симптоми на недостиг, особено на варовити, алкални почви. И двата играят роля в образуването на хлорофил, а техният недостиг причинява вече споменатата хлороза, т.е. междужилково пожълтяване, което се появява на младите, свежи леторасти. Освен това, цинкът (Zn) има важна роля в регулирането на растежните хормони, борът (B) в завръзването на цветове и плодове, а медта (Cu) и молибденът (Mo) в различни ензимни процеси. Недостигът на тези елементи се среща по-рядко, но пълен почвен анализ може да разкрие евентуални проблеми.
Време и методи на торене
Най-идеалното време за торене на лалевото дърво е пролетта, преди или в началото на вегетационния период, обикновено от края на март до началото на май. През този период дървото се събужда от зимния си покой и растежът на леторастите и корените е най-интензивен, така че то може да усвои и използва внесените хранителни вещества най-ефективно. Ранното пролетно торене осигурява на дървото достатъчно „гориво“ за развитието на листната маса и за цъфтежа в началото на лятото. Трябва да се избягва торенето в края на лятото или есента, особено с високо съдържание на азот, тъй като то може да стимулира растежа на нови леторасти, които няма да имат време да узреят преди замръзванията и така лесно ще измръзнат, отслабвайки дървото.
Начинът на внасяне на тора също е от решаващо значение. Най-честата грешка е торът да се разпръсква директно до ствола на дървото, въпреки че по-голямата част от абсорбиращите хранителни вещества фини корени не се намират там, а в зоната под ръба на короната, така наречената проекция на короната. Най-ефективният метод е гранулираният, бавноразтворим минерален тор или узрелият органичен тор да се разпредели равномерно в тази зона и след това да се внесе плитко в почвата с мотика. След това обилното поливане помага за разтварянето на хранителните вещества и достигането им до корените. Торът може да се разпръсне и под мулчиращ слой, така той постепенно ще попадне в почвата заедно с процесите на разлагане.
При млади, току-що засадени дървета през първите една-две години обикновено не е необходимо допълнително торене, при условие че посадъчната яма е била правилно подготвена с органичен материал. Твърде ранното и интензивно торене може дори да „изгори“ младите корени. От третата година нататък, ако темпът на растеж изглежда се забавя или цветът на листата не е яркозелен, може да се започне с поддържащо торене. При по-стари, вече развити дървета в добро състояние, често е достатъчна една доза бавнодействащ, комплексен минерален тор или узрял компост на всеки две-три години, за да се поддържа почвеният живот и нивото на хранителни вещества.
Съществуват и течни, водоразтворими хранителни разтвори, които осигуряват по-бърз ефект, тъй като хранителните вещества вече са в разтворена форма. Те трябва да се използват предимно за бързо третиране на вече възникнали, остри симптоми на недостиг, като желязна хлороза, като се прилагат или като листен тор, или чрез поливане. При листното торене хранителното вещество се абсорбира през листата, което представлява незабавно, но само временно решение. Основата на дългосрочното, устойчиво хранене винаги е подхранването през почвата с твърди или бавноразтворими торове, които снабдяват кореновата зона с необходимите елементи.
Приложение на органични и минерални торове
За подхранването на лалевото дърво са подходящи както органични, така и минерални торове, а най-добрият резултат често се постига с тяхната комбинирана употреба. Органичните торове, като узрял оборски тор, компост или гранулиран птичи тор, не само внасят хранителни вещества в почвата, но и играят изключително важна роля за подобряване на нейната структура. Те увеличават съдържанието на хумус в почвата, което подобрява способността й да задържа вода и хранителни вещества, насърчават размножаването на полезни почвени микроорганизми и осигуряват бавно, равномерно освобождаване на хранителните вещества. Органичните материали също помагат за поддържане на pH на почвата на оптимално ниво.
При използването на органични торове е изключително важно да се използва само напълно узрял, компостиран материал. Пресният, неузрял тор може да „изгори“ корените на дървото поради високото си съдържание на амоняк и може да съдържа семена на плевели. Узрелият компост или оборски тор трябва да се разпръснат по повърхността на почвата в проекцията на короната на дървото в началото на пролетта и да се внесат плитко. От органичните материали хранителните вещества се освобождават бавно, благодарение на дейността на микроорганизмите, което ги прави достъпни за дървото през целия сезон и минимизира риска от предозиране. Слой компост с дебелина 3-5 см действа и като мулч, предпазвайки почвата от изсъхване.
Предимството на минералните торове е по-високото и точно известно съдържание на активни вещества, както и по-бързото им действие. Те могат да бъдат особено полезни, когато трябва бързо да се коригира недостиг на конкретен хранителен елемент или когато почвата е толкова бедна, че органичните торове сами по себе си не са достатъчни. За лалевото дърво най-подходящи са балансираните, комплексни (N-P-K) минерални торове, които съдържат и микроелементи. Препоръчително е да се избират формули с бавно освобождаване (slow-release) или контролирано освобождаване (controlled-release), тъй като те осигуряват хранителни вещества равномерно в продължение на няколко месеца, като се избягват резки скокове в концентрацията и рискът от измиване.
При използване на минерални торове трябва стриктно да се спазват инструкциите за дозиране, посочени на опаковката. Преторяването може да причини много повече вреда от недостига на хранителни вещества: повишената концентрация на соли в почвата уврежда корените, възпрепятства усвояването на вода и в екстремни случаи може да доведе до загиване на дървото. Минералният тор винаги трябва да се внася във влажна почва и след това да се полее обилно. Никога не разпръсквайте гранулите върху ствола или влажната листна маса, тъй като това може да причини изгаряния. Най-добрият подход е интегрираното управление на хранителните вещества, при което се използват органични материали за подобряване на структурата на почвата и поддържане на биологичната активност, а целенасоченото подхранване се извършва умерено, при необходимост, с качествени минерални торове.
Ролята на pH на почвата и неговата корекция
pH на почвата е един от най-критичните фактори, който определя колко ефективно лалевото дърво може да усвоява хранителните вещества, налични в почвата. Както вече беше споменато, този дървесен вид предпочита неутрален до леко кисел pH диапазон между 6.0 и 7.0. В тази среда повечето жизненоважни макро- и микроелементи са налични във форма, усвоима от растението. Ако почвата е твърде алкална (високо pH, над 7.5), разтворимостта на желязо, манган и цинк драстично намалява и въпреки че те присъстват в почвата, дървото ще „гладува“ за тези елементи. Това води до желязна хлороза, често наблюдавана на варовити почви.
При алкална почва дългосрочното решение на проблема е подкиселяването на почвата. За това има няколко метода, най-естественият от които е редовното използване на органични материали с кисела реакция, като торф, мулч от борова кора или компост от дъбови листа. По време на тяхното разлагане те бавно и постепенно намаляват pH на почвата. По-бързо, но изискващо предпазливост решение е внасянето на елементарна сяра или алуминиев сулфат в почвата. Тези вещества обаче трябва да се използват само съгласно точните инструкции за дозиране и за предпочитане въз основа на стойност на pH, определена чрез почвен анализ, за да се избегне прекомерно подкиселяване, което също може да бъде вредно.
По-рядко, но може да се случи почвата да е твърде кисела (pH под 5.5). В такава изключително кисела среда усвояването на калций и магнезий е затруднено, докато алуминият и манганът могат да се освободят от почвата в токсични за растението количества. Въпреки че лалевото дърво предпочита леко кисела среда, прекомерната киселинност вече е вредна за него. За повишаване на pH на почвата, т.е. за алкализиране, най-често използваният материал е варовик на прах (калциев карбонат) или доломит, който съдържа както калций, така и магнезий. Те също трябва да се разпръснат по повърхността на почвата и да се внесат, за предпочитане през есента, за да може зимният валеж да подпомогне тяхното промиване.
Извършването на почвен анализ е най-ефективният начин да се получи точна представа не само за хранителното съдържание на почвата, но и за нейната pH стойност. Един прост тестов комплект от градински магазин може да даде приблизителен резултат, но лабораторният анализ е много по-подробен и точен. Разполагайки с резултатите, можем целенасочено да предприемем необходимите коригиращи стъпки, било то подкиселяване или алкализиране. Нека не забравяме, че регулирането на pH на почвата е бавен процес, който може да отнеме няколко години, но вложената енергия се отплаща със здравословен, силен растеж на дървото и избягване на симптомите на недостиг.
Често срещани грешки и тяхната превенция
Една от най-често срещаните грешки при торенето на лалевото дърво е преторяването, особено предозирането на азот. Мнозина вярват, че принципът „колкото повече, толкова по-добре“ важи и тук, но това е сериозна заблуда. Прекомерното внасяне на азот, както вече беше споменато, води до издължаване на леторастите и отслабване на тъканите, което не само намалява устойчивостта към болести, но може и да потисне цъфтежа, тъй като дървото концентрира цялата си енергия в растежа на листната маса. Освен това, прекомерната употреба на минерални торове повишава солевата концентрация в почвата, което причинява осмотичен стрес на корените и в екстремни случаи може да доведе до изсъхване и загиване на дървото. Ключът към превенцията е умереността и спазването на инструкциите за дозиране.
Също така често срещан проблем е неправилното време. Тор, внесен в края на лятото или есента, особено богат на азот, стимулира растежа на свежи нови леторасти, точно когато дървото трябва да се концентрира върху подготовката за зимата и узряването на леторастите. Тези нови, нежни леторасти не се вдървесиняват преди замръзванията, поради което лесно претърпяват повреди от измръзване, което оставя отворени рани за патогени и излишно изчерпва енергийните резерви на дървото. Торенето винаги трябва да се планира за активния вегетационен период през пролетта. Единственото изключение могат да бъдат „есенните“ торове с преобладаващо съдържание на калий, които имат за цел да подобрят зимоустойчивостта, но и те трябва да се използват само в обосновани случаи, в края на лятото.
Третият типичен източник на грешки е неправилното внасяне на тора. Мнозина изсипват гранулите или хранителния разтвор директно до основата на дървото, пренебрегвайки факта, че по-голямата част от абсорбиращите хранителни вещества фини корени се намират под ръба на короната, в зоната на проекцията. По-дебелите корени близо до ствола са отговорни предимно за закрепването и транспорта, тяхното усвояване на хранителни вещества е минимално. Концентриран минерален тор, разпръснат върху ствола или дебелите корени, може да причини изгаряния и повреди. Правилната процедура е равномерното разпределение на тора върху цялата коренова зона, последвано от плитко внасяне и обилно поливане.
Накрая, но не на последно място, е грешка да се пренебрегват сигналите, изпратени от дървото, и състоянието на почвата. Рутинното торене, извършвано всяка година по един и същи начин и в същото количество, не винаги е целенасочено. Наблюдавайте цвета и размера на листата, степента на растеж на леторастите и интензивността на цъфтежа. Бледите, жълтеникави листа или слабият растеж могат да показват недостиг на хранителни вещества, докато прекалено тъмнозелената, буйна листна маса без цъфтеж предполага излишък на азот. Преди да се предприеме по-сериозна намеса, почвеният анализ помага за точното идентифициране на проблема, като се избягва ненужното или дори вредно внасяне на хранителни вещества. Съзнателната, основана на наблюдение грижа е тайната на дълъг и здравословен живот и за лалевото дърво.
