Колорадският бръмбар, с научно наименование Leptinotarsa decemlineata, е един от най-страховитите и упорити врагове на картофопроизводителите по целия свят. Този характерен, жълто-черен на ивици вредител произхожда от Северна Америка, но през 20-ти век завладява Европа и Азия, причинявайки сериозни икономически щети на картофените насаждения. Поради изключителната си адаптивност и бързото развитие на резистентност към препаратите за растителна защита, ефективната борба представлява постоянно предизвикателство, което изисква от земеделските стопани добре обмислена стратегия, основана на няколко стълба. Вредата се причинява предимно от ларвите и възрастните бръмбари чрез изгризване на листата на картофите, което в тежки случаи може да доведе до пълно обезлистване, така нареченото „голо ядене“, и драстично да намали добива.
Жизненият цикъл на колорадския бръмбар е тясно свързан с неговото растение гостоприемник, картофа. Възрастните бръмбари презимуват в почвата, на дълбочина до 20-40 см, и излизат напролет с повишаването на температурата на почвата, обикновено когато кълновете на картофите се появят над земята. Презимувалите имага се хранят за кратко, след което се чифтосват, а женските снасят характерните си оранжеви яйца на купчинки по долната страна на картофените листа. Една женска може да снесе през живота си стотици, дори хиляда яйца, което е основата за бързото размножаване на вредителя. От яйцата, в зависимост от температурата, след 5-15 дни се излюпват ларви.
Ларвното развитие протича през четири стадия (L1-L4) и този период е най-критичният за растението. Младите ларви в стадии L1 и L2 все още консумират сравнително малко, но ларвите от трети и особено от четвърти стадий са изключително лакоми и са отговорни за около 75-80% от общата листна повреда. След като завършат развитието си, ларвите се заравят в почвата, където какавидират. От стадия на какавида след няколко седмици се появява новото, лятно поколение възрастни, което продължава да нанася щети и при благоприятни условия може да инициира развитието на второ поколение, влошавайки още повече ситуацията.
Агротехнически и превантивни методи за борба
Основата на борбата с колорадския бръмбар е превенцията и правилната агротехника, с които може значително да се намали първоначалната численост на вредителя. Най-важният такъv елемент е последователното прилагане на сеитбообращение, което е най-ефективният начин за нарушаване на жизнения цикъл на бръмбара. Ако картофите се засаждат година след година на една и съща площ, презимуващите бръмбари намират храна веднага напролет, което подпомага масовото им размножаване. Чрез прекъсване на монокултурата на картофите и включване на култури от други растителни семейства (напр. житни, бобови), излизащите бръмбари трябва да изминат по-голямо разстояние до източника на храна, което увеличава смъртността им и забавя снасянето на яйца.
Правилната обработка на почвата също е ключов превантивен инструмент в ръцете на земеделските стопани. Есенната дълбока оран изважда на повърхността значителна част от презимуващите имага, където те са изложени на измръзване, хищници и изсушаване, като по този начин се разрежда презимуващата популация. Важно е също така да се използват сертифицирани, здрави семена и да се засаждат в оптимално време. Едно силно, бързо развиващо се, здраво картофено насаждение понася много по-добре първоначалното нагризване от бръмбарите и е по-способно да се регенериra, отколкото слаба, стресирана растителност.
На по-малки площи, в домашни градини или в биологични стопанства, механичните методи за борба също могат да бъдат ефективно приложени като допълнение или заместител на химическите третирания. В началото на сезона ръчното събиране и унищожаване на възрастните бръмбари, ларвите и характерните купчинки яйца може значително да намали по-късните щети, предотвратявайки експлозивния растеж на популацията. Освен това мулчирането между редовете с картофи със слама или друг органичен материал не само потиска растежа на плевелите и запазва влагата в почвата, но и затруднява движението на ларвите и заравянето им в почвата за какавидиране.
Възможности за биологична борба
Една от основните цели на интегрираната растителна защита е опазването на биологичното разнообразие и насърчаването на размножаването на естествените неприятели. Колорадският бръмбар има много естествени неприятели, като калинки, златоочици, хищни дървеници и някои видове бегачи, които с удоволствие консумиrat яйцата и младите ларви на вредителя. Въпреки че тези хищници рядко могат сами да контролират цялата популация в една интензивна система на отглеждане, тяхното присъствие все пак допринася за намаляване на натиска от вредителя. Чрез минимизиране на употребата на химикали и засаждане на цъфтящи ивици или живи плетове, можем да осигурим местообитание и храна на тези полезни организми, като по този начин подпомогнем тяхната дейност.
Микробиологичните препарати играят все по-важна роля в екологосъобразната растителna защита. Препаратите, съдържащи бактерията Bacillus thuringiensis ssp. tenebrionis (Btt), които действат специфично срещу ларвите на колорадския бръмбар, предлагат отлична алтернатива. Тези продукти съдържат протеинови кристали (токсини), произвеждани от бактерията, които, след като попаднат в храносмилателната система на ларвата, проявяват своя ефект, причинявайки нейната смърт, като същевременно са напълно безвредни за полезните насекоми, бозайниците и хората. Времето на третиране е от решаващо значение: най-голяма ефективност се постига срещу младите ларви в стадии L1 и L2, затова пръскането трябва да се насрочи за периода на масово излюпване на ларвите.
Допълнителни елементи от биологичния арсенал включват препарати, съдържащи ентомопатогенни гъби (Beauveria bassiana, Metarhizium anisopliae). Спорите на тези гъби се прикрепят към кутикулата на насекомото, започват да покълват, проникват в тялото на вредителя и там, размножавайки се, причиняват неговата смърт. Успехът на тяхното приложение до голяма степен зависи от влажността на околната среда, тъй като за покълването е необходима висока влажност, така че те са най-ефективни във влажни, дъждовни периоди. Освен това могат да се използват и продукти, произведени от масло от нийм или други растителни екстракти, които със своето антифидантно (потискащо храненето) и репелентно (отблъскващо) действие допринасят за успеха на борбата.
Химическа борба и интегрирана растителна защита
Химическата борба в много случаи е неизбежен инструмент в борбата с колорадския бръмбар, особено при широкомащабно производство, където превишаването на прага на икономическа вредност заплашва със сериозни икономически загуби. Важно е обаче да се подчертае, че използването на инсектициди винаги трябва да бъде последната възможна стъпка и никога не трябва да се прилага превантивно, а въз основа на действителното присъствие на вредителя и оценката на нивото на щетите. Пръскането трябва да бъде насочено към най-чувствителния етап от развитието, периода на масово излюпване на младите ларви, тъй като възрастните бръмбари и по-старите ларви са много по-устойчиви. Според вида на активното вещество разграничаваме контактни, системни и трансламинарни препарати, от които трябва да се избере най-подходящият според условията.
Един от най-големите проблеми в борбата с колорадския бръмбар е изключително бързото развитие на резистентност към инсектицидите. Ако препарат, принадлежащ към определена група активни вещества, се използва години наред, по няколко пъти на сезон, това води до бърза селекция и размножаване на резистентни индивиди, в резултат на което препаратът става неефективен. За да се избегне това, е наложителна системната ротация на активните вещества, т.е. планомерното редуване на препарати с различен механизъм на действие (различни MoA кодове). С тази стратегия може значително да се забави процесът на развитие на резистентност и да се запази в дългосрочен план ефективността на наличните химически средства.
Най-ефективната и устойчива стратегия за борба е последователното прилагане на принципите на интегрираната растителна защита (ИРЗ). ИРЗ е холистичен подход, който съчетава превантивни агротехнически методи, биологична борба и внимателно подбрани, целенасочени химически интервенции в една, комплексна система. Целта на тази система не е пълното унищожаване на вредителя, а поддържането на неговата популация под прага на икономическа вредност. Чрез прилагането на ИРЗ може да се минимизира натоварването върху околната среда, да се защитят популациите на полезните организми, да се намали рискът от развитие на резистентност и да се постигне дългосрочно устойчиво и икономично картофопроизводство.
