Артишокът, това бодилоподобно растение, чиито месести цветни легла консумираме, произхожда от средиземноморския регион, така че не е изненадващо, че зимните студове в нашия климат представляват сериозно предизвикателство за него. Въпреки че мнозина го отглеждат като едногодишно растение, с подходящи техники за презимуване то може да се отглежда и като многогодишно, което през следващите години води до много по-силен растеж и по-обилна реколта. Ключът към успешното презимуване е защитата на чувствителните на студ части на растението, особено на коренището, от продължителни и дълбоки студове. Внимателната подготовка и изборът на правилния метод ни позволяват година след година да се наслаждаваме на неповторимия вкус на този специален зеленчук от собствената ни градина.
Чувствителността на растението към студ не засяга еднакво всичките му части; докато листата могат да бъдат повредени още при първите по-сериозни нощни студове под −2 градуса по Целзий, сърцевината на растението, коренището (короната), разположено на нивото на почвата, е малко по-устойчиво. Критичната температурна граница за коренището е приблизително между −5 и −7 градуса по Целзий, ако почвата е суха и сланата е краткотрайна. Проблемът възниква, когато температурата трайно падне под тази граница или когато студът е придружен от влажна, преовлажнена почва, което може да доведе до загниване на корените и пълно унищожаване на растението.
Презимуването е изключително полезно както от икономическа, така и от градинарска гледна точка, тъй като презимувалото, по-старо растение през пролетта, при затопляне на времето, започва да расте с много повече енергия и по-развита коренова система. Това означава, че то цъфти по-рано и дава повече цветни пъпки от младо растение, засято от семена през пролетта или засадено като разсад, което през първата година трябва да се концентрира върху развитието на кореновата система и листната маса. Добре гледаното растение артишок може да дава плод в продължение на 3-5 години, като всяка година все по-щедро възнаграждава труда на градинаря. Следователно създаването на многогодишно насаждение зависи от успеха на презимуването.
В климатичните условия на Карпатския басейн по принцип можем да избираме между две основни стратегии за презимуване на артишока, чиято ефективност зависи от суровостта на зимата и местния микроклимат. Първият и по-прост метод е да се остави растението на място и да се защити добре с дебел слой покритие от студовете, което може да работи добре при по-меки зими и на защитени места. Другата, по-сигурна, но по-трудоемка процедура е есенното изкопаване на растението и съхранението му на хладно, незамръзващо място, например в изба или гараж, до пролетта, което е от съществено значение за оцеляването в райони с по-сурови зими.
Подготовка за зимата: подготовка на растението
Времето за подготовка за презимуване е от решаващо значение за успеха и не трябва да се бърза с него. Най-добре е да се изчакат първите слаби слани, които обикновено идват в края на октомври или началото на ноември, тъй като тези първоначални студени въздействия дават сигнал на растението да се подготви за периода на покой. Този процес, наречен закаляване, помага на растението да сгъсти клетъчните си сокове, което увеличава неговата студоустойчивост. Твърде ранното покриване или изкопаване може да наруши този естествен процес, а неподготвеното растение става много по-уязвимо на зимния стрес.
Преди да започнете с покриването или изваждането, листната маса на артишока трябва да бъде подрязана, което е важна и незаменима стъпка. Всички листа и стъбла се изрязват на височина около 20-30 сантиметра над земята с остри ножици или нож. Това е необходимо, за да се намали изпаряващата повърхност, да се предотвратят ненужните загуби на вода и да се попречи на гниещите растителни части да причинят болести под зимното покритие. Отрязаните пънове също помагат за задържането на изолационния покривен материал.
След резитбата отделете време за щателна проверка на растението, особено около кореновата шийка и по останалите стъблени остатъци. Търсете признаци на вредители, като листни въшки или охлюви, или техните яйца, и обърнете внимание на възможни симптоми на гъбични заболявания, като сиво гниене или брашнеста мана. Отстранете всички заразени или изглеждащи болни части, тъй като зимната, влажна и безвъздушна среда е идеална за размножаването на патогени, което може да доведе до загиване на растението през периода на покой.
През последните седмици преди презимуването управлението на хранителните вещества и поливането също е от решаващо значение. От началото на септември вече не давайте на растението торове, богати на азот, тъй като те стимулират образуването на нови, крехки леторасти, които са изключително чувствителни на студ и лесно измръзват. Вместо това, прилагането на тор, по-богат на калий, в края на август може да помогне за укрепване на тъканите и повишаване на зимоустойчивостта. Постепенно намалявайте и поливането, така че почвата да не е прекалено влажна преди настъпването на студовете, като по този начин се избягва опасността от загниване на корените.
Методи за презимуване на открито
Презимуването на открито е най-простият метод, който може да бъде успешен особено в по-меките и дъждовни западни и южни части на Карпатския басейн, както и в защитени градски микроклимати. Същността на техниката е да се защити коренището на растението и заобикалящата го почва с дебел изолационен слой, така нареченият мулч, от дълбоки и продължителни студове. Този слой забавя охлаждането на почвата, предотвратява резките температурни колебания и предпазва короната от клетъчни увреждания, причинени от студа. Ключът към успеха е изборът на покривен материал с подходяща дебелина и качество.
За покриване са отлично подходящи няколко вида органични материали, но най-добре е да се избират въздушни, рохкави материали, които трудно се уплътняват и бавно се разграждат. Такива са например сухи листа (особено от дъб и бук), слама, борова кора, дървесни стърготини или дори компостирани дървени стърготини. Избягвайте материали, които лесно се слягат и са склонни към гниене, като окосена трева. Дебелината на мулчиращия слой трябва да бъде поне 30-40 сантиметра, но в по-сурови райони може да достигне и 50 сантиметra, за да се осигури адекватна изолация дори при най-големите студове.
Мулчирането трябва да се извърши след подрязването на растението, преди настъпването на първите сериозни студове, когато повърхността на почвата вече започва леко да се втвърдява. Натрупайте материала около основата на растението под формата на конус или могила, така че да покрие напълно и отрязаните стъблени пънове и да се разпроstre в кръг от поне 30-40 сантиметra около основата. Важно е почвата преди мулчирането да не е прекалено влажна и дренажът около основата да е подходящ, защото застоялата вода под покритието може да предизвика загниване на короната.
За още по-сигурна защита, особено в по-студените и ветровити части на страната, слоят от органичен мулч може да бъде допълнен с допълнителни защитни елементи. Върху купчината листа или слама можем да поставим слой геотекстил, ютена торба или дори по-голяма пластмасова кофа с дупки или дървена кутия, която да закрепим с тежест. Този външен слой предпазва изолационния материал от отвяване от вятъра и намалява проникването на зимни валежи, като по този начин поддържа корена на растението по-сух, което значително увеличава шансовете за оцеляване по време на силни студове.
Изкопаване на растенията и съхранението им на незамръзващо място
Този метод представлява най-сигурното решение за презимуване на артишока в райони, където зимната температура редовно и трайно пада под −10 градуса по Целзий и където дебелата снежна покривка не е гарантирана всяка година. Въпреки че изисква повече работа и внимание от покриването на открито, изваждането на растението и съхранението му в контролирани условия осигурява почти стопроцентово оцеляване. По този начин можем да запазим туфите на особено ценни и доказани сортове и следващата пролет да започнем сезона със силно и жизнеспособно растение.
Оптималното време за изкопаване на растението, подобно на метода с покриване, е след първите леки слани, но преди почвата да замръзне по-дълбоко. С помощта на вила за копаене внимателно, на разстояние поне 20-25 сантиметra от туфата, започнете да разрохквате почвата, за да причините възможно най-малко повреди на месестите корени. Опитайте се да извадите възможно най-голяма и цяла земна бала заедно с растението. След изваждането внимателно изтръскайте излишната, рохкава пръст от корените, но не ги измивайте напълно.
Подготовката на изкопаните туфи за съхранение се състои от няколко стъпки. Ако все още не сте го направили, подрежете листната маса на около 10-15 сантиметra над коренището. Почистете евентуално повредените или твърде дълги части на корените с остър нож или ножици. След това оставете земната бала да изсъхне леко за ден-два на проветриво, но незамръзващо място, например в навес. Този процес на сушене помага за предотвратяване на гъбични инфекции и гниене през месеците на съхранение.
За съхранение изберете тъмно, хладно и незамръзващо помещение, като изба, неотопляем гараж или килер, където температурата в идеалния случай е между 2 и 8 градуса по Целзий. Поставете туфите в дървена кутия, пластмасова щайга или дори в по-голяма кофа, и покрийте пространството между корените и върха на туфите с леко влажна среда, като торф, пясък или дървени стърготини. Целта на средата е да предотврати пълното изсъхване на корените, но тя не трябва да бъде прекалено мокра. По време на съхранение проверявайте туфите веднъж месечно и, ако е необходимо, леко напръскайте средата за съхранение с вода.
