Абисинският гладиол, известен също като звездовиден гладиол, ароматен гладиол или ацидантера, е растение с произход от Източна Африка, прочуто със своята очарователна красота и опияняващ аромат. Неговите елегантни бели цветове с тъмновиолетов център придават на всяка градина екзотична атмосфера. Предвид тропическия му произход, презимуването на открито в нашите климатични условия представлява сериозно предизвикателство и в повечето случаи води до загиване на растението. Ето защо е изключително важно чувствителните на мраз клубено-луковици да се извадят през есента и да се съхраняват при подходящи условия до следващото пролетно засаждане, за да се осигури цъфтежът и оцеляването на растението година след година.
Представяне на абисинския гладиол и значението на презимуването
Абисинският гладиол (Gladiolus murielae) е многогодишно растение с клубено-луковици от семейство Перуникови (Iridaceae). Той впечатлява със своя изящен външен вид, звездовидните си, клюмнали цветове и характерен, сладникав аромат. Периодът на цъфтеж обикновено е през втората половина на лятото, през август и септември; по това време много други растения вече са прецъфтели, така че той може да бъде ценен акцент в къснолятната градина. Цветовете са разположени поединично или на малки групи по дълги стъбла и са отлични и като рязан цвят, изпълвайки дома със своя специален аромат. Листата са тесни, мечовидни, светлозелени на цвят и допълнително подчертават цялостния облик на растението.
В естественото местообитание на растението, в планинските райони на Етиопия, са характерни меки зими и горещи лета. Поради тази причина то не понася нашите умереноконтинентални зими, особено силните студове и постоянно влажната, студена почва. Замръзването на клубено-луковиците или загниването им в студена, влажна почва е почти гарантирано, ако се оставят на открито. Следователно успешното презимуване не е просто възможност, а необходимост, ако искаме да се наслаждаваме на това специално растение и през следващия сезон. Внимателното презимуване осигурява запазването на енергийните запаси на клубено-луковиците, така че през пролетта те да могат отново да поникнат силно.
Ако презимуването се пренебрегне, най-вероятният сценарий е пълната загуба на растението. Дори при по-меки зими, ако почвата не замръзне дълбоко, клубено-луковиците могат да започнат да гният поради комбинираното въздействие на прекомерна влага и студ, или поне да отслабнат толкова много, че на следващата година да не могат да цъфтят. По време на презимуването растението не само се предпазва от повреди от замръзване, но също така се създава възможност за преглед на клубено-луковиците и отстраняване на евентуално болни или повредени екземпляри. По този начин се предотвратява разпространението на болести и се гарантира, че през пролетта в почвата ще се върнат само здрави, силни клубено-луковици.
Важно е да се отбележи, че въпреки че абисинският гладиол принадлежи към рода Gladiolus, неговите изисквания и външен вид донякъде се различават от познатите едроцветни хибридни гладиоли. Процедурата по презимуване обаче показва много прилики с тази на други чувствителни на замръзване растения с клубено-луковици, като далиите или бегониите. Ключът към успеха се крие в правилния момент на изваждане, внимателната подготовка на клубено-луковиците и осигуряването на оптимални условия за съхранение. Тези стъпки ще бъдат разгледани подробно по-долу, така че всеки да може да овладее това важно градинарско умение.
Оптимално време за изваждане на клубено-луковиците
Изваждането на клубено-луковиците на абисинския гладиол трябва да се извърши преди първите силни студове. Това обикновено става в края на октомври или началото на ноември, но е важно да се следят текущите метеорологични условия. Не се препоръчва да се започва тази работа твърде рано, тъй като растението дори след цъфтежа съхранява важни хранителни вещества в клубено-луковиците чрез листата, подготвяйки се за растежа през следващата година. Докато листата са зелени, този процес протича активно и допринася за увеличаване на размера и жизнеността на клубено-луковиците.
Най-идеалното време за изваждане е, когато листата на растението започнат да пожълтяват и изсъхват, но преди настъпването на първите силни студове в почвата. Пожълтяването на листата сигнализира, че вегетационният период наближава своя край и клубено-луковиците са влезли в състояние на покой, подготвяйки се за периода на почивка. Ако се изчака твърде дълго и почвата вече е замръзнала, клубено-луковиците могат да се повредят, което застрашава успеха на презимуването. Лекият, повърхностен мраз обикновено все още не причинява щети на подземните части, но продължителните отрицателни температури могат да бъдат фатални.
За изваждането трябва да се избере сух, слънчев ден, когато почвата не е твърде влажна. Това улеснява работата и намалява риска от повреда на клубено-луковиците. От влажна, кална почва е по-трудно да се извадят клубено-луковиците, без да се повредят, а също така премахването на полепналата пръст е по-трудоемко. При по-сухи условия клубено-луковиците се почистват по-лесно и изсъхват по-бързо, което е от решаващо значение за предотвратяване на загниването.
Трябва да се знае точното местоположение на растенията, особено ако се отглеждат сред други растения в смесена леха. По време на лятото може да бъде полезно да се маркират стъблата на абисинския гладиол, например с малко колче или етикет. Това е особено практично, ако листата вече са напълно изсъхнали и е трудно да се идентифицират. Внимателната подготовка и правилният момент допринасят значително за успеха на презимуването и за обилен цъфтеж през следващата година.
Подготовка на клубено-луковиците за съхранение
След като клубено-луковиците се извадят внимателно от земята с помощта на вила или лопата, като се внимава да не се повредят, следващата важна стъпка е щателната подготовка за зимно съхранение. Първо, отстранете по-големите остатъци от пръст от клубено-луковиците, но не ги мийте с вода, тъй като прекомерната влага може да доведе до загниване. Отрежете стъблата на около 5-10 сантиметра над клубено-луковицата. Този остатък улеснява по-нататъшната работа и предотвратява навлизането на патогени в клубено-луковицата през отрязаната повърхност.
Почистените клубено-луковици след това трябва да се сушат в продължение на няколко дни или дори една до две седмици на проветриво, сухо, но защитено от замръзване място. Идеално място за това може да бъде навес, гараж или добре проветрявана веранда, където въздухът може да циркулира свободно около тях. Целта на сушенето е външните слоеве да изсъхнат добре, като по този начин се намалява рискът от мухъл и загниване по време на съхранение. Разстелете клубено-луковиците на един слой върху вестник, решетка или в плитка щайга, така че всички страни да бъдат изложени на въздух.
След периода на сушене прегледайте внимателно всички клубено-луковици. Отстранете тези, които са повредени, меки, плесенясали или показват някакви признаци на заболяване. Такива екземпляри могат по време на съхранение да заразят и здравите. На този етап често са видими по-малки дъщерни клубено-луковички, образували се около основната клубено-луковица. Те могат да бъдат внимателно отделени от майчината клубено-луковица, да се съхраняват отделно и, засадени през пролетта, ще се развият в цъфтящи растения в рамките на няколко години.
Някои градинари третират клубено-луковиците с фунгициден прах преди съхранение за предотвратяване на болести. Това може да бъде особено оправдано, ако в миналото е имало проблеми с мухъл или други гъбични инфекции. Фунгицидният прах трябва да се нанесе на тънък слой върху клубено-луковиците, например като внимателно се разклатят с праха в хартиен плик. Тази стъпка не е задължителна, но може да повиши безопасността на презимуването, особено при по-влажни условия на съхранение.
Осигуряване на идеални условия за съхранение
За внимателно подготвените и изсушени клубено-луковици на абисинския гладиол следващата решаваща стъпка е изборът на подходящо място и метод за съхранение. Идеалната температура за съхранение е между 5 и 10 градуса по Целзий. В по-топла среда клубено-луковиците могат да започнат да поникват преждевременно, докато температури под нулата могат да ги повредят или унищожат. Важно е температурата по време на съхранение да бъде относително постоянна и да се избягват големи колебания.
Мястото за съхранение трябва да бъде тъмно, сухо и добре проветриво. Светлината може да стимулира преждевременното поникване, а прекомерната влага благоприятства мухъла и загниването. Отлично място за съхранение може да бъде неотопляемо мазе, хладна килерна, гараж, защитен от замръзване, или изолиран навес. Важно е да се осигури циркулация на въздуха в помещението, затова не препълвайте контейнерите за съхранение и проветрявайте от време на време, ако външната температура позволява.
Клубено-луковиците могат да се съхраняват в различни материали. Хартиени торби, картонени кутии или щайги, пълни с дървени стърготини, торф, пясък или евентуално перлит или вермикулит, са обичайни решения. Важно е материалът за съхранение да има рохкава структура и да може да абсорбира излишната влага, но в същото време да не изсушава прекалено клубено-луковиците. Поставете клубено-луковиците на един слой в материала за съхранение, така че по възможност да не се допират, като по този начин се намалява рискът от разпространение на евентуални инфекции.
По време на съхранение, поне веднъж месечно, е препоръчително да се проверява състоянието на клубено-луковиците. Извадете ги от контейнера за съхранение и прегледайте дали сред тях има меки, плесенясали или сбръчкани екземпляри. Такива трябва незабавно да се отстранят, за да се предпазят останалите здрави клубено-луковици. Ако материалът за съхранение изглежда твърде влажен, заменете го с по-сух. Редовната проверка помага за навременното откриване и справяне с евентуални проблеми, като се гарантира доброто състояние на клубено-луковиците за пролетта.
Чести проблеми по време на презимуването и тяхната превенция
Въпреки най-внимателната подготовка, по време на презимуването на клубено-луковиците на абисинския гладиол могат да възникнат проблеми. Един от най-честите проблеми е мухълът, който обикновено се причинява от твърде висока влажност и недостатъчна вентилация. За да се предотврати това, е изключително важно клубено-луковиците да се изсушат добре преди съхранение и да се осигури сухо, добре проветриво място за съхранение. Ако се забележи мухъл, засегнатите клубено-луковици трябва незабавно да се отстранят, останалите при необходимост да се изсушат отново и материалът за съхранение да се смени.
Друг често срещан проблем е изсъхването и сбръчкването на клубено-луковиците. Това може да се случи, ако мястото за съхранение е твърде топло и сухо, или ако материалът за съхранение абсорбира твърде много влага. Въпреки че сухотата е по-добра от влагата, прекомерната загуба на вода може да отслаби клубено-луковиците. За да се избегне това, изберете по-хладно място за съхранение и материал за съхранение (напр. леко влажен пясък, торф), който помага да се поддържа оптималната влажност на клубено-луковиците, без да бъде твърде мокър. И тук периодичната проверка помага да се оцени ситуацията.
По-рядко, но могат да възникнат и щети, причинени от гризачи, особено ако мястото за съхранение (напр. навес, мазе) е лесно достъпно за тях. Мишките и полевките обичат да консумират богатите на хранителни вещества клубено-луковици. За да се предотврати това, използвайте контейнери за съхранение, устойчиви на гризачи, например щайги с метална мрежа или плътно затварящи се пластмасови кутии с малки вентилационни отвори. Поставянето на капани за гризачи също може да помогне за справяне с проблема, но най-важното е превенцията, т.е. обезопасяването на мястото за съхранение от гризачи.
Може да се случи клубено-луковиците да започнат да поникват преждевременно по време на съхранение. Това обикновено се причинява от твърде висока температура на съхранение или излагане на светлина. Ако това се наблюдава, опитайте се да преместите клубено-луковиците на по-хладно и по-тъмно място. Отчупването на ранните кълнове не се препоръчва; по-скоро се опитайте да забавите процеса, като промените условията до пролетното засаждане. Такива клубено-луковици все още могат да бъдат спасени, но се уверете, че кълновете няма да бъдат повредени преди засаждането.
Пролетна подготовка и засаждане на клубено-луковиците
След дългия зимен покой, с наближаването на пролетта, идва време да се подготвят клубено-луковиците на абисинския гладиол за повторно засаждане. Обикновено в края на април или началото на май, след отминаването на последните слани, е време за засаждане, когато почвата вече се е затоплила достатъчно. Няколко седмици преди планираното засаждане е препоръчително да се преместят клубено-луковиците на по-светло, малко по-топло място (около 15-18 градуса по Целзий), за да се стимулира тяхното пробуждане и образуването на кълнове. Това така наречено предварително покълване може да ускори по-късния цъфтеж.
По време на предварителното покълване клубено-луковиците могат да се поставят на един слой в плитка тавичка, евентуално върху малко влажен пясък или торф, но се уверете, че не стоят във вода. И на този етап е важна редовната проверка, за да могат да се отстранят евентуално омекнали или плесенясали екземпляри. Върху здравите клубено-луковици скоро ще се появят малки връхчета на кълнове, сигнализиращи, че са готови за засаждане. Ако са презимували и дъщерни клубено-луковички, те също могат да бъдат подготвени по подобен начин.
За засаждане изберете слънчево, топло, защитено от вятър място в градината. Абисинският гладиол предпочита добре дренирана, богата на хранителни вещества почва. Преди засаждане е препоръчително почвата да се разрохка и да се обогати с компост или добре угнил оборски тор. Засадете клубено-луковиците на дълбочина около 8-10 сантиметра и на разстояние 10-15 сантиметра една от друга, с върха нагоре. Най-красиво изглеждат при групови засаждания, затова е препоръчително да се засадят поне 5-7 клубено-луковици заедно.
След засаждането полейте почвата обилно. По време на вегетационния период е необходимо редовно поливане, особено през по-сухите периоди, но избягвайте задържането на вода. За да се стимулира цъфтежът, е препоръчително растенията да се подхранват няколко пъти през лятото с течен тор, богат на калий. При правилна грижа абисинският гладиол отново ще ни възнагради със своите великолепни цветове и опияняващ аромат през втората половина на лятото, потвърждавайки положените усилия за неговото презимуване.
