Целината, независимо дали е главеста, стъблена или листна, е изключително благодарно, но и изискващо известна грижа растение в зеленчуковата градина. Мнозина смятат, че отглеждането на целина се състои само в поливане и подхранване, но професионалното подрязване и резитба играят ключова роля за постигането на обилен и качествен добив. Тази операция не служи само за естетически цели, а съзнателно насочва енергията на растението към развитието на желаните части, а именно месестата глава, хрупкавите стъбла или ароматните листа. С усвояването на правилната техника могат да се предотвратят болести и да се максимизира количеството и качеството на събраната реколта, така че вложеният труд наистина да си заслужава.
Основната цел на подрязването е оптималното разпределение на енергията на растението. Целината, както всяко растение, произвежда енергия чрез фотосинтеза, която използва за растеж и развитие на различните си части. Ако не се намесим, растението ще се опита да развие равномерно корена, стъблото и листата си, което няма да доведе до изключителни резултати в нито една област. С целенасочено подрязване – например, като премахнем излишните странични издънки или най-долните, застаряващи листа – ние насърчаваме целината да концентрира енергията си в най-важната за нас част, например при главестата целина в корена. По този начин можем да отгледаме много по-голяма, по-оформена и по-богата на хранителни вещества глава.
Правилното време е от съществено значение за успешното подрязване. Не трябва да се започва твърде рано, тъй като младото растение се нуждае от всичките си листа, за да укрепне и да започне първоначалния си растеж. Като цяло може да се каже, че е добре да се започне с подрязването около месец след засаждането на разсада, когато растението вече е започнало стабилно да расте. След това се препоръчва непрекъснато, леко подрязване през сезона, вместо да се реже драстично растението наведнъж. При главестата целина основното време за подрязване настъпва, когато главата вече видимо е започнала да се закръгля, докато при стъблената целина брането на външните, зрели стъбла едновременно е и подрязване.
За операцията са необходими подходящи, чисти инструменти. Остри градински ножици, градински нож или дори по-здрави ножици са напълно подходящи за целта. Най-важният аспект е остротата и хигиената на инструментите; тъпите инструменти нараняват растителните тъкани, което отваря врата за различни патогени и инфекции. След всяко растение, или поне преди започване на работа, е препоръчително остриетата на инструментите да се дезинфекцират със спирт или разтвор на белина, за да се предотврати предаването на възможни болести от едно растение на друго. Подготовката на малък съд за събиране на отрязаните растителни части също е полезна, за да остане градината подредена и растителните отпадъци да не привличат вредители.
Техники за подрязване на стъблена целина
При стъблената целина, известна още като селъри, целта е да се отгледат дебели, месести и хрупкави листни дръжки. За тази цел стратегията за подрязване се фокусира върху непрекъснатото премахване на външните, по-стари стъбла, което едновременно е и прибиране на реколтата. Когато растението достигне височина от около 20-25 сантиметра и външните стъбла са достатъчно развити, можем да започнем да ги берем. Стъблата винаги се режат в основата на растението, възможно най-близо до повърхността на почвата. Този метод стимулира центъра на растението, „сърцето“, да произвежда нови, нежни издънки, като по този начин се осигурява непрекъсната реколта през сезона.
Осигуряването на подходяща циркулация на въздуха е от решаващо значение за предотвратяването на гъбични заболявания, като ръжда по целината или септориоза (листни петна). Гъстата листна маса на стъблената целина може да създаде идеалna среда за патогени, особено при влажно, задушно време. За превенция редовно прореждайте тънките, слаби издънки и листа, които растат във вътрешността на растението. С тази намеса не само въздухът циркулира по-добре през растението, но и слънчевата светлина по-лесно достига до вътрешните части, което води до развитието на по-здрави и силни стъбла.
Някои градинари прилагат и техниката на избелване, за да получат още по-бели, по-нежни и по-малко горчиви стъбла. Въпреки че това не е класическа процедура за подрязване, тя е тясно свързана с оформянето на растението. Същността на избелването е да се защити долната част на стъблата от пряка слънчева светлина, което предотвратява производството на хлорофил. Можем да направим това, като увием долните 15-20 сантиметра на растението с дебела хартия, картон или просто като натрупаме пръст около него. Преди да направим това, е препоръчително да премахнем по-малките, странични листа, за да останат стъблата плътно едно до друго под покритието.
Една от най-честите грешки при подрязването на стъблена целина е прекомерната резитба. Важно златно правило е никога да не премахваме повече от една трета от листната маса на растението наведнъж. Прекомерното подрязване причинява сериозен стрес на растението, забавя растежа му и намалява добива. Друга критична грешка е нараняването или отрязването на централната част на растението, сърцевината. От този център се развиват новите стъбла, така че ако го премахнем, растението най-вероятно ще загине. Винаги се грижете за чисти, остри срезове, за да могат раните да заздравеят бързо и растението да остане здраво.
Подрязване на главеста целина
При отглеждането на главеста целина, основната цел е да се отгледа голяма, гладка и здрава глава. Тук стратегията за подрязване коренно се различава от тази за стъблената целина, тъй като цялата енергия трябва да се концентрира върху развитието на подземната част. Ролята на листната маса и тук е жизненоважна за фотосинтезата, която осигурява енергия за растежа на главата, но прекомерната листна маса може да бъде за сметка на главата. Следователно подрязването е вид балансиране между поддържането на листната повърхност, необходима за развитието на корена, и премахването на излишните издънки.
На практика подрязването на главестата целина започва с напредването на растежа на главата. Когато главата нарасне до размер на орех или яйце и започне да се подава от земята, е необходимо да се премахнат долните, застаряващи, пожълтяващи листа или тези, които се допират до почвата. Тези листа вече не фотосинтезират ефективно, но отнемат енергия от растението и при контакт с почвата могат да станат източник на болести. Също така е важно да се отрежат малките странични издънки и коренчета, които растат отстрани на главата, тъй като те правят повърхността й неравна, „брадата“ и влошават съхранението й.
Изпитана техника е „коронясването“ или „почистването“ на главата. Тази операция се състои в внимателно премахване на пръстта от горната част на растящата глава, така че „раменете“ на главата да излязат на открито. Едновременно с това можем да отрежем и онези листа, които растат директно от горния ръб на главата, а не от централната листна розетка. Тази стъпка не само помага за формирането на по-красива, по-оформена, по-кръгла глава, но и намалява риска от гниене на главата, тъй като повърхността остава суха. Освен това, разкриването на върха на главата позволява непрекъснато да се следи развитието на размера й.
Най-важното, което трябва да се има предвид при подрязването на главеста целина, е никога да не се докосват централните, вертикално растящи, здрави листа. Тези листа са двигателят на растението, те извършват лъвския дял от фотосинтезата, без която главата не би могла да расте. Прекомерното, драстично премахване на листата пряко води до малка, недоразвита глава. Следователно правилната процедура се ограничава изключително до премахването на долните, застаряващи листа и страничните, излишни издънки, докато здравата листна корона на растението остава непокътната.
Грижи след прибиране на реколтата и за листна целина
В случая с листната целина, подрязването и прибирането на реколтата са практически една и съща операция. Този вид се отглежда специално заради ароматните си листа, които са отлични за подправяне, в салати или за сушене. При листната целина най-целесъобразен е методът „режи и бери отново“ (cut-and-come-again). Това означава, че можем редовно, дори няколко пъти седмично, да режем от листата й, но никога цялото растение наведнъж. Винаги режем външните, по-развити листа, а центъра на растението оставяме непокътнат, за да може оттам непрекъснато да изкарва нови издънки.
В края на сезона, с наближаването на сланите, е препоръчително да се извърши последна, по-обстойна резитба. Това е особено важно, ако се опитваме да презимуваме растенията на място без замръзване, например в мазе или оранжерия. Резитбата на листната маса намалява изпарението и риска от болести по време на зимния покой. Главестата целина след прибиране на реколтата, напълно почистена от листата си, докато стъблената целина, изкопана с корена и с подрязани листа, може да се съхранява в хладен, влажен пясък или торф. Тази подготовка значително удължава трайността на реколтата.
Важно е да се подчертае, че отрязаните части от целина не трябва да се изхвърлят, тъй като са ценни кухненски суровини. Отрязаните, но здрави листа и по-тънките стъбла на стъблената и главестата целина са изключително ароматни, така че са идеални за овкусяване на бульони, супи, яхнии или рагу. Листата могат също да се изсушат и след това да се смелят на прах, за да се направи домашна сол от целина или смес от подправки. С този подход градинарството се превръща в устойчив, безотпаден цикъл, в който се използва всяка част от растението.
В заключение, подрязването на целината е непрекъсната грижа, която следи развитието на растението, а не еднократна, механична задача. Това е вид диалог между градинаря и растението, където на навременните, професионални намеси растението отговаря с обилен и висококачествен добив. С разбирането и прилагането на техниките за подрязване можем значително да подобрим здравето, устойчивостта и добива на нашите растения, независимо дали става въпрос за хрупкави стъбла, внушителна глава или ароматни листа.
