Златната роза, или с научното си наименование Rosa xanthina, е завладяващо красив декоративен храст, произхождащ от Китай, който очарова всеки любител на градината със своите пролетни, яркожълти цветове. Въпреки че по същество това е устойчив сорт с добра студоустойчивост, за успешното презимуване си струва да се предприемат няколко основни, професионални стъпки, особено в случай на по-млади, все още не напълно укрепнали растения. Правилните процедури за зимуване не само осигуряват оцеляването на растението през по-суровите зимни месеци, но и допринасят за това розата да ни радва през следващия сезон в най-великолепната си форма, с обилен цъфтеж. Внимателната подготовка и грижите, полагани през зимата, ще се отплатят и ще ни дарят със здраво и жизнено растение през пролетта.
Подготовката за зимуване е ключов етап от вегетационния цикъл на растението, който полага основите за развитието и цъфтежа през следващата година. Най-важните дейности започват в средата на есента, обикновено в края на октомври, началото на ноември, още преди настъпването на първите по-сериозни студове. По това време вече е препоръчително да се намали поливането, за да могат леторастите на растението да узреят и тъканите да се подготвят за по-студения период. Прекомерното поливане през този период би стимулирало розата да образува нови, крехки леторасти, които лесно биха измръзнали от студовете, като по този начин излишно отслабват цялото растение.
Правилното торене също е от съществено значение за успешното презимуване. От края на лятото, от средата на август, трябва да се избягва употребата на торове с високо съдържание на азот, тъй като те стимулират растежа на леторастите. Вместо това е по-добре да се прилага тор, богат на калий, специално предназначен за есенна подготовка. Калият подпомага узряването на клоните, укрепва клетъчните стени и значително подобрява студоустойчивостта на растението, като по този начин го прави по-устойчиво на зимните температурни колебания и продължителния студ.
Почистването на района около основата на розата също е важна част от есенната подготовка. Падналите листа и други растителни остатъци трябва задължително да се отстранят от основата, тъй като по тях лесно могат да презимуват патогени и яйца или ларви на вредители. С обстойно есенно почистване можем значително да намалим риска от пролетни инфекции, като по този начин предотвратим появата на гъбични заболявания, като брашнеста мана или ръжда по розите. Чистата среда осигурява и подходяща циркулация на въздуха около основата, което също допринася за поддържането на здравето на растението.
Правилно подрязване и подготовка
Подрязването на златната роза преди зимуване се различава донякъде от техниките за подрязване на традиционните рози, тъй като този сорт дава най-много цветове на двугодишните си клони. Целта на есенното подрязване не е предимно стимулиране на цъфтежа, а оформяне на растението и премахване на болни, повредени или изсъхнали клони. Препоръчително е да се извърши леко, така наречено санитарно подрязване, при което храстът се освобождава от ненужни, слаби леторасти, като по този начин се намалява изпарителната повърхност и рискът от заболявания. Силното подрязване трябва да се планира за пролетта, след цъфтежа.
При подрязване винаги използвайте остри, дезинфекцирани ножици, за да бъдат разрезите гладки и чисти, като по този начин се избягва увреждане на тъканите и проникване на патогени. Разрезите винаги правете над здрава пъпка, леко наклонено, за да може водата лесно да се оттича от повърхността. Отстранените растителни части не оставяйте в градината, а ги съберете и унищожете или компостирайте правилно, за да предотвратите по-нататъшното разпространение на болести. Тази грижа е от съществено значение за осигуряване на дългосрочното здраве на нашия растителен материал.
При младите, току-що засадени растения, внимателната подготовка е особено важна, тъй като кореновата им система все още не е проникнала достатъчно дълбоко в почвата, за да достигне зоната, защитена от замръзване. При тези растения е препоръчително леторастите да се скъсят с около една трета, за да се намали рискът от увреждане от вятъра, който може да разклати и кореновата система. Със скъсените леторасти растението става по-стабилно и по-добре устоява на зимните бури и натиска на снега, който може да счупи клоните и да причини сериозни щети на младия храст.
По-старите, вече няколко години живеещи в нашата градина, укрепнали храсти на златна роза изискват значително по-малко подготовка. В техния случай есенното подрязване често може да се пропусне или да се ограничи само до най-необходимите корекции, например премахване на кръстосващи се клони или такива, които прекалено сгъстяват вътрешността на храста. Най-важната задача при тях също е почистването на района около основата от падналите листа, както и лекото разрохкване на почвата, което подобрява дренажа и аерацията на почвата през зимните месеци.
Защита на основата и мулчиране
Най-разпространеният и ефективен начин за защита на основата на розата е загърлянето, или с други думи, засипването с пръст. Тази операция трябва да се извърши преди настъпването на първите по-сериозни, трайни студове, но вече при студено време, обикновено в средата или края на ноември. Същността на загърлянето е да се защити мястото на присаждане на розата, което е най-чувствително към студовете, с дебел слой пръст. За целта използвайте рохкава, смесена с компост пръст или угнил оборски тор от района около основата или от друга част на градината и я натрупайте около основата на височина най-малко 20-25 сантиметра.
Изборът на материал, използван за загърляне, е от решаващо значение. Избягвайте тежка, глинеста почва, защото тя може да се уплътни от зимните валежи, да се задуши и да причини гниене на основата. Най-добрият избор е рохкава, трошлива градинска пръст, която е препоръчително да се смеси с пясък или дребен чакъл за по-добър дренаж. Натрупаната купчина пръст не само изолира от студа, но и защитава спящите пъпки в основата на растението, от които през пролетта ще израснат нови, силни леторасти.
След загърлянето е препоръчително районът около основата да се мулчира, което осигурява допълнителна защита срещу замръзване на почвата. Мулчиращият слой помага за запазване на влагата в почвата, предотвратява растежа на плевели и, като бавно разлагаща се органична материя, обогатява почвата с хранителни вещества. Отличен материал за мулчиране могат да бъдат листа, слама, борова кора или дървени стърготини. Разпръснете покритието на дебелина около 10-15 сантиметра около купчината пръст, но внимавайте то да не влиза в пряк контакт със стъблото на розата, за да се осигури подходяща вентилация.
Важно е да се отбележи, že зимното покритие не трябва да се прави твърде рано. Ако покрием розата още в меките есенни дни, това може да доведе до задушаване на растението и развитие на гъбични заболявания. Изчакайте температурата трайно да падне под 0 градуса по Целзий и повърхността на почвата леко да замръзне. След отминаването на пролетните студове, обикновено в края на март, началото на април, покритието и купчината пръст постепенно и внимателно отстранете, за да може растението бавно да свикне с променените условия и по-силното слънце.
Специални аспекти и чести грешки
Зимуването на златни рози, отглеждани в контейнери, изисква специално внимание, тъй като кореновата им система е много по-изложена на опасност от замръзване, отколкоto при растенията, засадени на открито. В саксията почвата може да замръзне много по-бързо и по-дълбоко, което може да доведе до сериозно увреждане на корените или дори до загиване на растението. Ето защо розите в саксии задължително трябва да се преместят на защитено, незамръзващо, но хладно място през зимата. Идеално място може да бъде неотопляем гараж, мазе или незамръзващо складово помещение.
Ако няма възможност за съхранение на контейнерната роза на незамръзващо място, трябва да се осигури защита по други методи. Поставете саксията върху стиропорена плоча, за да я изолирате и от студа отдолу, след което самата саксия увийте с няколко слоя юта, балонно фолио или специално зимно защитно покривало. Покрийте почвата на растението с мулч, например борова кора, а леторастите внимателно завържете и покрийте с дишащ материал, така нареченото зимно агротекстил, което ще я предпази от студения вятър и уврежданията, причинени от зимното слънце.
Една от най-честите грешки по време на зимуването е прекомерната защита, особено при по-меки зими. Под херметически затворено покритие растението може да се задуши, парата се кондензира, което създава идеална среда за гъбични инфекции, като ботритис. Винаги се уверявайте, че използваните покривни материали (напр. агротекстил, юта) са дишащи, а в по-мек, слънчев зимен ден дори за кратко проветрете растението, като отворите покритието. Целта е защита от студа, а не херметическо затваряне на растението.
Друг често срещан проблем е прибързаното или, напротив, прекаленото забавяне на премахването на пролетното покритие. Ако премахнем защитата твърде рано, късните пролетни студове могат да причинят сериозни щети на вече пробуждащите се, свежи леторасти. Ако, от друга страна, оставим зимната обвивка на растението твърде дълго, това може да доведе до задушаване на основата, издължаване и отслабване на леторастите поради липса на светлина. Най-добре е покритието да се премахва постепенно, на няколко етапа, като се следи прогнозата за времето, като по този начин се дава време на растението да се адаптира към пролетните условия.
