Целината, този заслужено популярен и универсален зеленчук, е завладяла градините и кухните в три основни варианта: главеста целина (керевиз), дръжкова целина и листна целина. Отглеждането на всеки вид изисква специфично внимание, но вложеният труд се възнаграждава изобилно под формата на свежа, ароматна реколта, която предлага несравнимо вкусово изживяване. Основата на успешното отглеждане на целина е изборът на подходящ сорт според кулинарните цели, както и съобразяването с дългия вегетационен период на растението, което изисква внимателно планиране. Целината е от онези растения, които изминават дълъг и изискващ грижи път от засяването до прибирането на реколтата, така че търпението и опитът са от ключово значение за постигането на обилен добив.
Целината предпочита дълбоко обработени, богати на хранителни вещества, добре дренирани, хумусни глинести почви, които могат да останат равномерно влажни през целия вегетационен период. По отношение на pH на почвата, най-идеалният е леко кисел до неутрален диапазон между 6,0 и 7,0. За да се подобри качеството на почвата, е препоръчително преди засаждането да се внесе голямо количество зрял компост или добре разложен оборски тор, като по този начин се осигури необходимото количество органична материя. Не трябва да се забравя, че целината е изключително взискателно към хранителни вещества растение, затова подготовката на почвата е един от най-критичните етапи на отглеждането, който полага основите за здравословното развитие на растенията.
Климатичните и светлинните условия също са решаващи за целината, която предпочита по-хладен климат и постоянно, равномерно водоснабдяване. За нейния растеж е необходимо пълно слънце, което означава поне шест до осем часа пряка слънчева светлина на ден, което осигурява правилното развитие на листната маса и главата или дръжките. Тя е особено чувствителна към екстремни температурни колебания; ранните пролетни слани или летните горещи вълни могат да предизвикат преждевременно цъфтене, което влошава качеството на реколтата. За оптимално развитие най-благоприятната температура е между 15 и 21 градуса по Целзий.
Прилагането на сеитбообращение при отглеждането на целина е от съществено значение за предотвратяване на почвени болести и вредители, като например септориоза по целината или нематоди. Важно е да не се засажда целина на площ, където през предходните години са отглеждани растения от семейство Сенникоцветни (Apiaceae), като моркови, пащърнак или магданоз. Отлични предшественици могат да бъдат бобовите култури, като боб или грах, които обогатяват почвата с азот, както и житните култури. Съзнателното сеитбообращение не само прекъсва цикъла на патогените, но и допринася за поддържането на хранителния баланс в почвата.
Тънкостите на засяването и отглеждането на разсад
Поради изключително дългия вегетационен период на целината, семената трябва да се засеят рано, на закрито, за да имат растенията достатъчно време да укрепнат преди разсаждането. Идеалното време за засяване е късна зима или ранна пролет, обикновено от края на февруари до средата на март, около 10-12 седмици преди последните очаквани пролетни слани. В умерения климатичен пояс директното засяване не се препоръчва, тъй като бавното и несигурно поникване и студената почва значително биха забавили развитието на растенията. Семената на целината са дребни и покълват бавно, което изисква специално внимание и търпение от страна на градинаря.
За засяване използвайте плитки табли за разсад или сандъчета, напълнени с качествена, рохкава почва за разсад. Тъй като семената на целината се нуждаят от светлина, за да покълнат, те се поръсват на повърхността на почвата и се покриват само с много тънък слой фино пресята почва или вермикулит, за да може светлината да проникне. Поддържането на влажността на субстрата е от решаващо значение; най-добре е да се полива с фин пулверизатор, за да се избегне измиването на дребните семена от водната струя. В началния период внимателното поливане полага основите за успешно покълване.
За успешно покълване е необходима постоянна температура около 20-24 градуса по Целзий и висока влажност, което може да се осигури чрез покриване на таблите с прозрачен пластмасов капак или фолио. Процесът на покълване може да бъде бавен и продължителен, може да отнеме до две-три седмици, така че не губете търпение. Покълналите малки растения се нуждаят от обилна, но не пряка слънчева светлина и малко по-хладна среда, за да се развият в силни, набити разсади и да не се източат.
Закаляването на разсада преди засаждане е ключов процес, който подготвя младите растения за външните условия. По време на закаляването, което обикновено продължава 7-14 дни, разсадът постепенно се приспособява към външните условия: всеки ден прекарва повече време навън, изложен на слънце, вятър и температурни колебания. Успоредно с това трябва да се намали и количеството на поливането. Този процес укрепва растителните тъкани, намалява стреса от пресаждането и минимизира риска от по-късно цъфтене, което е една от най-големите пречки при отглеждането на целина.
Разсаждане и грижи за растенията през вегетационния период
Оптималното време за разсаждане на разсада настъпва след последните пролетни слани, когато почвата се е затоплила достатъчно и растенията са развили 3-4 истински листа. Осигуряването на подходящо разстояние е от съществено значение за развитието на растенията; главестата целина изисква повече пространство, обикновено се засажда на разстояние 40×40 см, докато за дръжковата целина е достатъчно разстояние от 30×30 см между редовете и растенията. При разсаждането внимавайте да засадите разсада на същата дълбочина, на която е бил в саксията за отглеждане, като избягвате заравянето на сърцевината с пръст, което може да доведе до загиване на растението.
Нуждата на целината от вода е изключително висока, затова почвата трябва да се поддържа равномерно влажна през целия вегетационен период, но трябва да се избягва застояването на вода. Редовното и обилно поливане, особено в сухи периоди, е от съществено значение за качествена реколта; поради липса на вода дръжковата целина става жилава и влакнеста, а главата на главестата целина става куха. Тъй като е взискателно към хранителни вещества растение, по време на вегетацията е препоръчително на всеки 2-3 седмици да се полива с балансиран течен тор, за да се осигури непрекъснат и силен растеж.
Мулчирането, т.е. покриването на почвата, може значително да допринесе за успеха на отглеждането на целина. Органичният мулч, като слама, окосена трева или компост, разпръснат около основата на растенията, помага за задържане на влагата в почвата, предотвратява растежа на плевели и поддържа почвата хладна през горещите летни дни. Плевелите премахвайте редовно, но внимателно, ръчно, тъй като кореновата система на целината е плитка и окопаването може лесно да я повреди. Поддържането на площта чиста от плевели гарантира, че растението може да използва цялата налична вода и хранителни вещества.
Отделните видове целина имат и специфични нужди от грижи. При дръжковата целина, за да се получат по-красиви, по-крехки и по-малко горчиви дръжки, можем да приложим техниката на избелване. Това означава, че няколко седмици преди прибирането на реколтата дръжките на растението се увиват с черно фолио, картон или се загърлят с пръст, за да се предпазят от слънчевата светлина. При главестата целина в края на лятото е препоръчително да се премахнат долните, външни листа, като по този начин се стимулира растежът на главата и правилната концентрация на хранителни вещества в реколтата.
Методи на размножаване и прибиране на реколтата
Основният и най-разпространен метод за размножаване на целината в отглеждането е генеративният, т.е. от семена. Целината е двугодишно растение, което означава, че през първата година развива ядливите части (глава, дръжки, листа), а едва през втората година образува цветонос и семена. За да се съберат семена, най-красивите и здрави растения трябва да се презимуват, което може да стане на място, с дебело покритие за по-чувствителните към студ сортове, или чрез съхранение на главите на хладно място без замръзване, например в мазе. През следващата пролет засадените растения ще развият високо съцветие, от което в края на лятото могат да се съберат узрели семена.
Въпреки че е по-малко известен и не се използва в промишленото отглеждане, съществува и вегетативен метод за размножаване на целина, който може да се изпробва като любопитен експеримент в кухнята. Основата на закупена или обрана дръжкова целина, като се отреже парче от около 2-3 сантиметра, може да се постави в плитка чиния с вода. В рамките на няколко дни от центъра ще започнат да се развиват нови, свежи издънки и корени, от които можем да получим свежи листа, които да се използват като листна целина. Този метод по-скоро служи за ефектна демонстрация на регенеративната способност на растението; той няма да развие пълноценна дръжка или глава, но може да осигури свежи подправки на кухненския перваз.
Времето и начинът на прибиране на реколтата зависят от отглеждания вид целина. Дръжковата целина може да се започне да се бере, когато дръжките достигнат подходяща дебелина; можем да берем отделни външни дръжки или цялото растение наведнъж, като го извадим от земята. Прибирането на реколтата от главеста целина се извършва, когато главата достигне желания диаметър, обикновено 8-10 сантиметра, но във всеки случай преди първите по-сериозни есенни слани. От листната целина можем непрекъснато да берем свежи листа през целия вегетационен период, което стимулира растежа на нови издънки.
Правилното съхранение след прибирането на реколтата е от ключово значение за запазване на свежестта на целината. Дръжковата целина остава свежа няколко седмиci в отделението за зеленчуци на хладилника, евентуално с основата, потопена в малко вода. Главестата целина се съхранява отлично; след отстраняване на листата и корените, тя може да се съхранява месеци наред в хладно, влажно мазе или в долното чекмедже на хладилника без загуба на качество. И дръжковата, и главестата целина понасят добре замразяване, така че нарязани и бланширани можем да ги запазим за дълго време за зимните месеци.
