Хостата, известна още като функция, е едно от най-ефектните и благодарни многогодишни растения за сенчестите кътчета на градината, ценено предимно не заради цветовете си, а заради изключително разнообразните по форма, размер и цвят листа. Основата на успешното засаждане е изборът на подходящо място и внимателната подготовка на почвата, които в дългосрочен план осигуryват здравословното развитие на растението и пищната му зеленина. Хостите предпочитат полусенчести или напълно сенчести части на градината, където са защитени от жаркото обедно слънце, тъй като прекомерната слънчева светлина води до изгаряне и избледняване на листата. Това важи с особена сила за сортовете със синкави или по-тъмни листа, докато жълто-зелените, пъстри сортове понасят малко повече разсеяна светлина и дори се нуждаят от нея, за да запазят наситеността на цвета си.
Качеството на почвата е от решаващо значение за хостата, тъй като тези растения предпочитат богата на хранителни вещества, добре дренирана, но в същото време способна постоянно да задържа влага среда. Идеалната почва е леко кисела или неутрална, с рохкава структура и високо съдържание на хумус, което най-много напомня на естествената горска почва. Преди засаждане е препоръчително почвата на определеното място да се обогати обилно с узрял компост или качествен органичен тор, за да се осигурят необходимите хранителни вещества и да се подобри водният режим на почвата. Трябва да се избягват твърде сбитите, глинести почви, където водата може да се задържа, тъй като това може да доведе до загниване на корените, което причинява загиването на растението.
Практическа стъпка при подготовката на почвата е да се прекопае и разрохка площта, предназначена за засаждане, на дълбочина поне 30-40 сантиметра и да се внесат старателно органичните подобрители. Това разрохкване на по-дълбоките слоеве позволява на кореновата система да се разпространява лесно и да прониква по-дълбоко, което прави растението по-стабилно и по-устойчиво на сухи периоди. Размерът на посадъчната ямка трябва да бъде поне два пъти по-голям от кореновата бала на растението, за да може корените на прясно засадената хоста да попаднат в рохка, богата на хранителни вещества среда, което улеснява първоначалното вкореняване и по-бързия старт на растежа.
Правилен процес на засаждане и начална грижа
Най-подходящият период за засаждане на хости е пролетта, след като преминат сланите, или ранната есен, когато почвата все още е достатъчно топла за вкореняване, а летните горещини вече не представляват опасност. Предимството на пролетното засаждане е, че растението има цял сезон да укрепне преди настъпването на зимата, докато при есенното засаждане по-влажното време подпомага прихващането. През тези периоди могат да се засаждат както контейнерни растения, така и такива с гол корен, но при екземплярите с гол корен е особено важно корените да не изсъхнат до засаждането. Растенията трябва да се засаждат на такава дълбочина, че върхът на коренището, пълно с пъпки, да бъде точно под повърхността на почвата или на едно ниво с нея.
При определяне на разстоянието за засаждане винаги вземайте предвид зрелия размер на избрания сорт, който може да варира от миниатюрни, няколкосантиметрови, до гигантски храсти с диаметър над един метър. Общото правило е по-малките сортове да се засаждат на разстояние 25-30 сантиметра, средно големите – на 40-60 сантиметра, а гигантските сортове – дори на 80-100 сантиметра един от друг и от други растения. Корените на растението, поставено в посадъчната ямка, се разстилат внимателно, след което ямката се запълва с подобрената почва, като леко се уплътнява, за да не останат въздушни джобове около корените. Правилната дълбочина на засаждане е от решаващо значение, тъй като твърде дълбоко засадената хоста се развива по-бавно и коренището може да започне да загнива.
Първата и най-важна задача след засаждането е обилното, обстойно поливане, което помага на почвата да се уплътни около корените и осигурява необходимата влага за началния период. През първите седмици внимавайте почвата да се поддържа постоянно леко влажна, но избягвайте преполиването. Мулчирането на повърхността на почвата, например с борова кора, листовка или талаш, е изключително полезна стъпка, тъй като помага за запазване на влагата в почвата, предотвратява растежа на плевели и поддържа кореновата зона хладна през по-топлите месеци. Дебелината на мулчиращия слой трябва да бъде идеално 5-7 сантиметра, но внимавайте той да не влиза в пряк контакт с листнатото стъбло на растението, за да се предотврати загниване.
Основен метод на размножаване: разделяне на туфата
Най-честият и най-лесният начин за размножаване на хости е разделянето на туфата, което не само позволява създаването на нови растения, но и служи за подмладяване на твърде сгъстените, застаряващи храсти. По време на разделянето на туфата генетичният материал на растението остава непроменен, така че можем да бъдем сигурни, че новосъздадените екземпляри ще бъдат идентични по всичките си характеристики с майчиното растение. Най-подходящото време за тази интервенция е ранната пролет, когато земята вече се е размразила и първите малки връхчета на леторастите, така наречените „очи“, тъкмо се подават от земята, или ранната есен, поне шест седмиci преди очакваното настъпване на първите слани. Пролетното разделяне е най-идеално, тъй като растението може да се регенерира и да укрепне през целия вегетационен период.
За да започнете разделянето на туфата, внимателно извадете цялата туфа от земята с помощта на вила или остра лопата, като копаете на прилично разстояние от кореновата зона. След като извадите растението, измийте пръстта от корените със силна струя вода или лейка, така че коренището и точките на растеж (очите) по него да станат добре видими. Разделянето може да се извърши на ръка, ако туфата е с по-рехава структура, или с остър, дезинфекциран нож или чиста лопата, ако туфата е гъста и вдървесинена. Важното е всяка отделена част да има поне една, а по-добре няколко жизнеспособни пъпки и съответстващо, достатъчно количество здрави корени.
Прясно разделени туфи трябва да се засадят възможно най-скоро на новото им място или дори обратно на старото място, за да не могат корените да изсъхнат. Процесът на засаждане е същият като описания за засаждане на нови растения: подгответе посадъчна ямка с подходящ размер, обогатена с хранителни вещества, и поставете растението в нея на правилната дълбочина. Обстойното поливане след разделянето е задължително, а през следващите седмици обърнете повишено внимание на водоснабдяването, за да подпомогнете образуването на нови корени и прихващането на растението. Въпреки че разделянето на туфата представлява известен стрес за растението, хостите понасят изключително добре тази интервенция и скоро започват да растат с обновена сила.
Други методи на размножаване и задачи по растителна защита
Въпреки че разделянето на туфата е най-разпространената форма на размножаване, хостите теоретично могат да се размножават и от семена, но това е много по-дълъг и несигурен процес. Важно е да се знае, че разсадът от хибридни сортове почти никога няма да бъде идентичен с родителското растение, така че сеитбата се препоръчва по-скоро за градинари с експериментаторски дух или за селекционери, занимаващи се със създаването на нови сортоve. Семената трябва да се събират през есента от узрелите кутийки, а след това, след период на студена стратификация, могат да се засеят ранна пролет в качествена разсадна почва. Малките разсади се развиват изключително бавно и може да отнеме няколко години, докато получим растение с ценен размер, способно да цъфти.
При грижите за хостите най-голямото предизвикателство е борбата с охлювите и плужеците, които с удоволствие нагризват сочните, месести листа на растението, причинявайки грозни дупки и повреди. Има много начини за защита, от екологични решения до химически третирания, затова е препоръчително да се прилага интегриран подход. Такива решения включват ръчно събиране рано сутрин или след дъжд, поставяне на капани с бира или посипване на остър пясък, яйчени черупки или утайка от кафе около растенията, което създава физическа бариера за мекотелите. Препаратите за борба с охлюви с активно вещество железен фосфат са по-малко вредни за околната среда и другите организми от препаратите на базата на металдехид.
Освен от вредители, хостите се нападат от сравнително малко болести, но има няколко, на които си струва да се обърне внимание, като например Hosta Virus X (HVX), нелечима вирусна инфекция. Признаците на инфекцията са промени в цвета, петна по листата, свличане на тъканите, затова превенцията е от решаващо значение: винаги купувайте растения от надежден източник и дезинфекцирайте старателно инструментите, използвани за разделяне на туфата (нож, лопата) след всяко растение. Изгарянето, покафеняването на листата най-често се причинява от твърде много пряка слънчева светлина, докато гъбичните листни петна обикновено се появяват в твърде влажна, влажна среда и при лоша циркулация на въздуха, което може да се предотврати чрез спазване на правилното разстояние за засаждане на туфите.
