Един от най-обичаните и зрелищни предвестници на пролетта несъмнено е лалето, чиито цветни цветове могат да предизвикат усмивка на лицето ни дори след най-мрачните зимни дни. В основата на успешното отглеждане на лалета обаче стоят внимателната подготовка и усвояването на правилната техника на засаждане, която започва още през есента. Луковиците, засадени в точното време и по правилния начин, гарантират обилен и здрав цъфтеж през следващия сезон. Не става въпрос просто за обикновена градинарска задача, а за своеобразна инвестиция в красотата на идната пролет, плодовете на която ще берем месеци по-късно. Ето защо е изключително важно да извършваме всяка стъпка с най-голямо внимание, от избора на луковици до дейностите след засаждането.
Осигуряването на оптимални почвени условия за лалетата е от решаващо значение за избягване на болести и за силен растеж. Най-идеална е почва с добра водопропускливост, рохкава структура, богата на хранителни вещества и с леко алкална или неутрална реакция (pH 6.0-7.0). Твърде тежките, глинести почви се нуждаят от подобряване, тъй като застоялата вода води до гниене на луковиците; този проблем може да бъде решен чрез внасяне на компост, угнил оборски тор или пясък. Важно е почвата да се разрохка на дълбочина поне 20-30 см преди засаждане, като по този начин се насърчава безпрепятственият растеж на корените и се осигурява подходяща аерация. Внимателно подготвената почва не само осигурява оттичането на водата, но и улеснява усвояването на хранителни вещества от растението.
Светлинните условия също играят определяща роля в развитието и цъфтежа на лалетата. За обилен цъфтеж изберете слънчево или най-много леко сенчесто място в градината. През пролетния вегетационен период лалетата се нуждаят от поне шест часа пряка слънчева светлина на ден, за да протича оптимално процесът на фотосинтеза. Този процес е от съществено значение за развитието на цветовете и за попълването на хранителните запаси в луковиците за следващата година. Уверете се, че мястото на засаждане не е изложено на силни, студени ветрове, които могат да повредят стъблата и цветовете на растенията.
Подготовка на луковиците на лалетата и техника на засаждане
Качеството на луковиците на лалетата, предназначени за засаждане, определя до голяма степен успеха на пролетния цъфтеж, затова на техния избор трябва да се обърне специално внимание. Търсете големи, твърди, плътни луковици, чиято външна обвивка е здрава и по които няма порязвания, плесенни петна или други повреди. Не засаждайте меки, спаружени или видимо болни луковици, защото те вероятно няма да поникнат, или ако го направят, ще дадат слабо, болнаво растение, което може да зарази и други луковици. Ако не можете да засадите закупените луковици веднага, съхранявайте ги на хладно, сухо и добре проветриво място, например в хартиена торбичка или мрежест чувал, за да предотвратите загниването им и преждевременното поникване.
Дълбочината на засаждане и разстоянието между луковиците също са критични фактори, които влияят върху развитието на растенията и естетическия вид на цветната леха. Общото правило е луковиците на лалетата да се засаждат на дълбочина, два до три пъти по-голяма от височината им, което обикновено е 10-15 сантиметра. По-дълбокото засаждане предпазва луковиците от зимните студове и летните горещини и води до по-стабилно стъбло. Разстоянието между луковиците зависи от желания ефект: за по-гъст, масивен ефект ги поставете на разстояние 5-10 сантиметра, докато за единични екземпляри или по-малки групи ги разположете на 10-15 сантиметра една от друга.
Самият процес на засаждане е прост, но изисква известно внимание към детайлите. Изкопайте ямка или посадъчна бразда с подходяща дълбочина и смесете почвата с малко компост или костно брашно за осигуряване на хранителни вещества. Поставете луковиците на дъното на ямката с острия край нагоре, след което внимателно ги заровете с пръст, като внимавате да не останат въздушни джобове около луковицата. След засаждането полейте обилно мястото, за да може почвата да се овлажни добре и да се уплътни около луковиците, като по този начин се насърчи началото на вкореняването. След това зимните валежи обикновено осигуряват достатъчно влага, така че допълнително поливане е необходимо само в случай на изключително суха есен.
Грижи за лалетата по време и след периода на цъфтеж
Грижата за лалетата през пролетта изисква сравнително малко работа, но с няколко основни задачи можем значително да допринесем за здравето на растенията и изобилието на цъфтежа през следващата година. Пролетните валежи обикновено покриват нуждите на лалетата от вода, но при продължителни сухи периоди се препоръчва дълбоко, но рядко поливане, за да достигне водата до кореновата зона. Трябва да се погрижим и за подхранването; рано напролет, при появата на леторастите, разпръснете около растенията бавноразтворим тор с ниско съдържание на азот, но високо съдържание на фосфор и калий. Този хранителен състав стимулира развитието на луковиците и образуването на цветове, без да предизвиква прекомерен растеж на листата.
Премахването на прецъфтелите цветове, или „deadheading“, е една от най-важните грижи след цъфтежа. Веднага щом венчелистчетата започнат да падат, откъснете или отрежете цветната глава заедно със стъблото, като по този начин предотвратите образуването на семена. Ако растението образува семена, това отнема огромно количество енергия от луковицата, което е за сметка на цъфтежа през следващата година и води до намаляване на размера на луковицата. От друга страна, в никакъв случай не режете преждевременно листната маса, листата. Листата се нуждаят от фотосинтеза в продължение на седмици след цъфтежа, за да произведат достатъчно хранителни вещества, които луковицата след това ще съхрани за следващия сезон.
Отстранявайте листната маса само когато тя е напълно пожълтяла, покафеняла и изсъхнала, защото тогава може лесно да се извади от земята. Това явление показва, че процесът на възстановяване на хранителните вещества е приключил. Твърде ранното премахване на листата е една от най-честите причини лалетата да не цъфтят или да цъфтят слабо през следващите години. Следователно търпението е от ключово значение: оставете природата да си свърши работата и растението да завърши този важен етап от жизнения си цикъл. Ако видът на пожълтяващата листна маса е смущаващ, засадете между лалетата многогодишни растения, чиито поникващи листа ще скрият отмиращите части на лалетата.
Размножаване на лалета и съхранение на луковиците
Най-простият и най-разпространен градинарски метод за размножаване на лалета е вегетативното размножаване, което се основава на отделянето на дъщерни луковици. С годините около майчината луковица се развиват по-малки или по-големи нови луковици, така наречените дъщерни луковици, които с времето достигат размер, способен да цъфти. Идеалното време за изваждане на луковиците е в началото на лятото, след като листната маса е напълно изсъхнала. С помощта на градинска вила внимателно извадете групите луковици от земята, като внимавате да не ги повредите. След изваждането внимателно изтръскайте излишната пръст от луковиците.
Извадените луковици трябва да се подготвят за съхранение. Първо, внимателно отделете по-големите, здрави дъщерни луковици от майчината луковица, а много малките оставете на нея или ги изхвърлете в компоста. След това разстелете луковиците на един слой на сенчесто, сухо и добре проветриво място, като например в навес или гараж, и ги оставете да съхнат, да „узреят“, за няколко седмици. Този процес помага на раните да заздравеят и на външната обвивка да се заздрави, което предпазва луковицата от изсъхване и болести по време на съхранение. След изсушаване отстранете остатъците от пръст и старите корени с мека четка.
Правилно подготвените и почистени луковици трябва да се съхраняват до есента на хладно, тъмно, сухо и добре проветриво място. За тази цел са отлични мрежести чували, хартиени торбички или касетки с дупки, които осигуряват постоянна вентилация и предотвратяват кондензацията на пари, което би могло да доведе до гъбични заболявания. Важно е по време на съхранение луковиците да се проверяват редовно, поне веднъж месечно, и евентуално загнилите или плесенясали части да се отстраняват незабавно, за да не заразят останалите. Тези здрави, презимували луковици могат да бъдат засадени отново през есента, за да се радваме отново на цветовете им през следващата пролет.
