Златната роза, научно известна като Rosa xanthina, е удивително красив храст с произход от Китай, често наричан и кралицата на розите поради ранния си и обилен пролетен цъфтеж. Този сорт е особеno ценен за градинарите, тъй като е една от първите цъфтящи рози, чиито златистожълти венчелистчета озаряват градините още в края на април и началото на май, изпреварвайки повечето други сортове рози. Цветовете очароват не само с външния си вид, но и с лекия си, приятен аромат, привличащ опрашващи насекоми като пчели и земни пчели. Хабитусът на растението също е изключително привлекатеlen; неговата елегантно извита система от клони му придава елегантен и въздушен вид, така че се справя отлично като солитер, но предлага и пищна гледка като жив плет или част от храстови групи.
Грижата за златната роза е сравнително проста, което увеличава популярността й както сред начинаещите, така и сред опитните градинари. Тя понася добре по-сухите периоди и може да вирее в широк спектър от почвени типове, въпреки че предпочита почви, богати на хранителни вещества и с добър дренаж. Важно е да се отбележи, че тя понася зле застоялата вода, поради което при засаждане е задължително да се осигури подходящ дренаж. Нейната устойчивост на болести също е забележителна; тя е изключително устойчива на брашнеста мана и черни петна, които често засягат розите, което значително улеснява дейностите по растителна защита. Тази характеристика я прави особено подходяща за органични или био градини, където се избягва химическата защита.
Крайната височина и ширина на растението могат да достигнат дори два до три метра, затова при засаждане трябва да му се осигуri достатъчно пространство, за да се развие в пълния си блясък. Поради своите дъговидно увиснали клони не трябва да се засажда твърде близо до други растения или градински пътеки, тъй като може да пречи на движението и растежа на другите растения. Осигуряването на достатъчно пространство е важно не само от естетическа гледна точка, но и за запазване на здравето на растението, тъй като добрата циркулация на въздуха помага за предотвратяване на развитието на гъбични заболявания. Листата на Rosa xanthina през есента придобиват жълтеникаво-оранжев оттенък, така че тя има декоративна стойност и извън периода на цъфтеж.
Златната роза е отлична за създаване на смесени храстови лехи, където може да се съчетава с други растения с различно време на цъфтеж и хабитус. Тя изглежда добре например до сини и лилави многогодишни растения като лавандула или салвия, които осигуряват контрастен фон на златистожълтите цветове. Тя може да се комбинира отлично и с пролетни луковични цветя като лалета и нарциси, като по този начин се постига постоянно променяща се и пъстра гледка още от началото на сезона. Засадена като жив плет, тя е не само декоративна, но поради бодливите си клони може да изпълнява и защитна функция, като държи нежеланите посетители на разстояние.
Идеалното място за засаждане и подготовка на почвата
Най-идеалното място за златната роза е слънчево или най-много леко полусенчесто място, където слънцето я огрява поне шест часа на ден. Обилната слънчева светлина е от съществено значение за богатия цъфтеж; на сенчесто място растението се източва и цъфти значително по-малко. Защитата от вятър също е важен фактор, особено по време на пролетните слани, тъй като силният, студен вятър може да повреди свежите леторасти и цветните пъпки. Място за засаждане до стена или ограда, обърната на юг или запад, може да й създаде идеален микроклимат, предпазвайки я от по-суровите метеорологични условия.
Качеството на почвата е от решаващо значение за успешното засаждане. Rosa xanthina предпочита най-много добре дренирани, рохкави почви, богати на хранителни вещества. Глинестите, уплътнени почви задължително трябва да се подобрят преди засаждане, като се добави пясък и угнил компост. Компостът не само подобрява структурата на почвата, но и осигурява необходимите хранителни вещества в дългосрочен план. Ямката за засаждане трябва да бъде поне два пъти по-голяма от кореновата бала на растението, както по ширина, така и по дълбочина, за да имат корените достатъчно място за разпространение.
По време на подготовката на почвата преди засаждане е добре да се провери и стойността на pH. Златната роза се развива най-красиво в леко кисела или неутрална почва (pH 6,0-7,0). Ако почвата е твърде алкална, pH може да се коригира чрез добавяне на сяра или кисел торф. На дъното на ямката е препоръчително да се постави слой органичен тор или компост, след което да се покрие с тънък слой пръст, за да не влизат корените в пряк контакт с концентрираното хранително вещество, което би могло да причини изгаряне. Този запас от хранителни вещества ще осигури достатъчно енергия за първоначалния растеж.
Най-доброто време за засаждане е пролетта или есента, когато почвата е все още или вече достатъчно затоплена, но растението е в покой. Контейнерните растения могат да се засаждат почти през цялата година, с изключение на мразовитите зимни месеци и най-горещия летен период. След засаждане е необходимо обилно поливане, за да се прилепи добре почвата към корените и да не останат въздушни джобове. След накисването, през първите седмици растението трябва да се полива редовно, но умерено, за да се подпомогне вкореняването и да се предотврати изсъхването. Покриването на повърхността на почвата с мулч (борова кора, компост) ще помогне за задържане на влагата и ще попречи на растежа на плевелите.
Тайните на професионалната грижа и резитба
Грижата за златната роза не изисква специални познания, но е добре да се спазват няколко основни правила за здравето на растението и обилния цъфтеж. При поливането най-важно е умереността; младите, току-що засадени растения трябва да се поливат по-редовно, но вече добре вкоренените екземпляри са изключително устойчиви на суша. При по-дълги, сухи периоди, разбира се, те ще бъдат благодарни за допълнително поливане, което е препоръчително да се извършва в ранните сутрешни или вечерни часове, директно върху корените, като се избягва намокрянето на листата, което благоприятства гъбичните заболявания.
Добавянето на хранителни вещества е от решаващо значение за постигането на пищен цъфтеж. В началото на пролетта, в началото на вегетационния период, е препоръчително да се приложи доза угнил компост или бавно освобождаващ се комплексен тор около корените. След цъфтежа, втора, по-малка доза хранителни вещества може да помогне на растението да се възстанови и да формира цветни пъпки за следващата година. Избягвайте прекомерния прием на азот, тъй като той стимулира растежа на буйна зеленина за сметка на цъфтежа. Торовете, богати на калий, от друга страна, насърчават образуването на цветове и увеличават устойчивостта на растението на замръзване.
Резитбата на златната роза трябва да се извършва предимно след цъфтежа, тъй като цветовете се развиват върху миналогодишните леторасти. Драстичната резитба в началото на пролетта може да доведе до липса на цъфтеж. След като цъфтежът приключи, отстранете прецъфтелите цветове и болните, повредени или кръстосващи се клони. Понякога, на няколко години, е добре да се извършва и подмладяваща резитба, при която най-старите, остарели леторасти се изрязват от основата, като по този начин се стимулира растежът на нови, силни леторасти и се запазва красивата форма на храста.
Растителната защита обикновено не създава големи главоболия, тъй като Rosa xanthina е доста устойчива. Листните въшки понякога могат да се появят по свежите леторасти, но те обикновено могат лесно да бъдат отстранени със силна струя вода или с биологични препарати за растителna защита (напр. измиване с калиев сапун). За превенция е важно да се спазва правилното разстояние на засаждане, за да се осигури добра циркулация на въздуха, както и да се събират и унищожават падналите, болни листа, за да се намали шансът за презимуване на патогените. Балансираното снабдяване с хранителни вещества и поливането също допринасят за общото добро състояние и устойчивост на растението.
Методи за размножаване на златната роза
Най-простият и най-разпространен начин за размножаване на златната роза е чрез дървесни резници, което може да се направи в периода на покой, късна есен или зима. За целта изберете здрави, едногодишни леторасти с дебелина на молив и отрежете от тях парчета с дължина около 20-25 см. Направете разреза в горната част косо над пъпка, а в долната част – право под пъпка, за да можете по-късно лесно да различите горната и долната част. Отстранете долните листа и потопете резниците в хормон за вкореняване за по-успешно прихващане.
Потопените в хормон резници забодете в подготвен, рохкав, песъчлив субстрат, например в по-дълбока саксия или директно в защитена, сенчеста леха в градината. Около две трети от резника трябва да бъдат под земята, а почвата около тях леко да се уплътни. Важно е субстратът да остане постоянно влажен, но в него да не застоява вода. Покрийте саксиите с прозрачно фолио или пластмасова бутилка, за да създадете мини оранжерия с висока влажност, което насърчава вкореняването. Резниците на открито е добре да се покрият през зимата с листа или слама за защита от замръзване.
Друг, макар и по-рядко срещан метод, е отводките, за който може да се използва един от дългите, гъвкави леторасти на растението. Избрания летораст наведете към земята и на мястото, където се допира до земята, кората леко се нарани или изстърже. Тази наранена част се закрепва към почвата с телена кука, след което върху нея се натрупва пръст, като върхът на летораста се оставя на повърхността. Покритата с пръст част с времето ще пусне корени и през следващата пролет или есен новото, самостоятелно растение може да се отдели от майчиното растение и да се пресади на окончателното му място.
Размножаването от семена също е възможно, въпреки че това е по-дълъг и по-сложен процес и потомството не е задължително да наследи всички характеристики на майчиното растение. Шипките се събират през есента, след узряването им, след което семената се отделят от плодовата месеста част. Семената се нуждаят от студена обработка, т.е. стратификация, за да покълнат, затова се съхраняват, смесени с влажен пясък или торф, в затворен плик в хладилника за няколко месеца. През пролетта засейте семената в тавичка за разсад и поддържайте почвата влажна. Поникналите разсади се отглеждат внимателно, докато станат достатъчно силни за засаждане на открито.
