Артишокът, това впечатляващо на вид растение с произход от Средиземноморието, е не само специален участник в гастрономията, но може да бъде и украса за градините. Отглеждането му изисква известна доза внимание и експертиза, но усърдната работа се отплаща под формата на обилна и вкусна реколта. Основата на успешното отглеждане е изборът на подходящо място и професионалното засаждане, което полага основите за здравословното развитие на растението и по-късната богата реколта. Важно е да се разбере, че артишокът е многогодишно растение, което в мек климат без замръзване може да остане на едно и също място с години, докато в по-студените климатични райони, какъвто е и този в България, често се отглежда като едногодишно растение, което изисква специална подготовка, като например вернализация на разсада.
Избор на идеално място и подготовка на почвата
Артишокът е изключително слънцелюбиво и топлолюбиво растение, затова за него трябва да изберем най-слънчевата и защитена част на градината. Нуждае се от поне 6-8 часа пряка слънчева светлина на ден, за да могат пъпките да се развият и узреят правилно. Защитеното от вятър място е от полза и защото голямата, пищна зеленина на растението, която може да достигне над метър височина, лесно може да се повреди от силни пориви на вятъra. Трябва да се погрижим и за достатъчно пространство, тъй като един зрял корен артишок може да заеме значително място, с диаметър до 1-1,5 метра, така че този фактор трябва задължително да се вземе предвид при засаждането в интерес на съседните растения.
Качеството на почвата е от решаващо значение за артишока. Най-идеалната е дълбока, богата на хранителни вещества, добре дренирана, рохкава глинесто-песъчлива или песъчливо-глинеста почва. Той изключително зле понася застоялата вода, твърде сбитите, глинести почви, където кореновата му система лесно може да загние, което води до загиване на растението. Оптималната киселинност на почвата (рН стойност) е между 6,5 и 7,5, тоест в неутралния или леко алкалния диапазон, затова киселите почви задължително трябва да се варуват преди засаждането.
Подготовката на почвата е добре да започне още през есента преди засаждането, за да имат време внесените хранителни вещества да се усвоят. Определеният участък трябва да се прекопае дълбоко, на поне 30-40 сантиметра дълбочина, за да бъде структурата на почвата достатъчно рохкава за корените. Едновременно с това в почвата трябва да се внесе обилно количество органична материя, например добре угнил оборски тор или компост. Тази стъпка не само осигурява необходимите хранителни вещества, но и подобрява водозадържащата способност и структурата на почвата, което е от съществено значение за силния растеж на растението.
При окончателното определяне на мястото за засаждане трябва да се помисли за дългосрочните нужди на растението. Тъй като артишокът като многогодишно растение може да остане на едно и също място няколко години при благоприятни условия, изборът на място е стратегическо решение. Трябва да се избягват райони, където подпочвените води са високи или където зимните валежи се оттичат трудно. Правилното разположение не само гарантира здравето на растението, но и предотвратява по-късната излишна работа и стрес за растението, свързани с преместването му, което може да забави развитието му.
Размножаване на артишок от семена
Сеитбата на семена е един от разпространените, но криещ известна несигурност начин за размножаване на артишок. Генетичният състав на растенията, произлезли от семена, може да бъде разнообразен, което означава, че потомството не винаги наследява благоприятните качества на родителското растение, като например пъпки с големи, месести прицветници. Възможно е някои екземпляри да приличат повече на дивата, подобна на магарешки бодил форма, затова е изключително важно да се набавят качествени семена от надежден източник. Предимството на сеитбата е рентабилността и възможността за получаване на по-голям брой растения, а недостатъкът е споменатата променливост и по-дългото време, докато растението започне да плододава.
Семената е добре да се засеят на закрито, в отопляемо помещение или оранжерия, 8-10 седмици преди отминаването на опасността от слани, обикновено в края на февруари или началото на март. За да се подпомогне покълването, семената се накисват за един ден в хладка вода преди сеитба. За сеитбата използвайте отделни саксии или торфени чашки, за да се повреди възможно най-малко кореновата система при по-късното пресаждане. Семената се засяват на дълбочина около 1-1,5 сантиметра в качествен разсаден субстрат и за покълването се осигурява постоянна температура между 21-24 °C, както и постоянно влажна среда.
В по-студен климат, където артишокът се отглежда като едногодишно растение, ключова стъпка е вернализацията, тоест студената обработка. Този процес е незаменим, за да се стимулира растението да цъфти и да образува пъпки още през първата година, като по същество му се симулира изкуствена зима. Когато поникналите разсади развият първите няколко истински листа, те се излагат за около 10-14 дни на по-ниска температура, около 10 °C. Това може да се направи в неотопляемо, но защитено от замръзване помещение или в оранжерия, като се внимава растенията да не пострадат от слана.
Преди засаждането на открито разсадът трябва постепенно да се привикне към външните условия, този процес се нарича закаляване. За около 7-10 дни ги изнасяйте навън за все по-дълго време всеки ден, първо на сенчесто, а след това на все по-слънчево място, за да се аклиматизират към слънчевата светлина, вятъra и външната температура. Засаждането може да се извърши, когато опасността от последните пролетни слани окончателно отмине и почвата се затопли. Разсадът се засажда на разстояние поне 1-1,5 метра един от друг, за да има достатъчно място за буен растеж.
Методи за вегетативно размножаване
Вегетативното размножаване, за разлика от сеитбата на семена, гарантира, че новите растения ще бъдат генетично напълно идентични с майчиното растение. С този метод могат да се запазят най-желаните качества, като размер на пъпките, вкус и ранна реколта. Това е най-предпочитаният от професионалните производители метод, който може да се извърши чрез отделяне на странични издънки или чрез разделяне на по-стари туфи. Препоръчително е интервенцията да се извърши по време на покой на растението, в ранна пролет преди появата на издънките, или късна есен след прибиране на реколтата.
Най-честият метод за вегетативно размножаване е отделянето на странични издънки, наричани още издънки. Многогодишните, добре развити туфи артишок развиват множество издънки около главния летораст. За размножаване изберете силни, здрави издънки с височина поне 20-25 сантиметра, които вече имат собствена коренова система. С остра, дезинфекцирана лопата или нож отрежете избрания летораст от майчиното растение, така че да получи и част от кореновата му система. Важно е разрезът да е решителен, за да бъде повърхността на раната възможно най-малка както на майчиното растение, така и на отделената издънка.
Отделените странични издънки трябва да се засадят възможно най-скоро на постоянното им място, за да не изсъхнат корените. Ямката за засаждане трябва да е достатъчно голяма, за да побере удобно кореновата система. Издънките се засаждат на същата дълбочина, на която са растели на майчиното растение, след което се поливат обилно, за да може почвата да прилепне добре около корените. През първите няколко дни след вкореняването е добре новите растения да се засенчат, за да се предпазят от силното слънце, да се намали стресът от пресаждането и да се подпомогне прихващането.
При по-стари, 3-4 годишни туфи, които са станали по-малко продуктивни или твърде гъсти, разделянето на туфата може да бъде решение за подмладяване и същевременно размножаване на растението. По време на покой внимателно изкопайте цялата коренова бала. С помощта на остра лопата или трион разделете короната на няколко части, така че всяка част да има поне една или повече пъпки (точки на растеж) и достатъчно количество здрави корени. Разделените части, след отстраняване на изсъхналите, повредени корени, се засаждат незабавно по подобен на страничните издънки начин, като по този начин се дава нов живот на старото растение и се създават нови индивиди.
Грижи и прибиране на реколтата за успешно отглеждане
Артишокът е водолюбиво растение, особено през горещите летни месеци и по време на образуването на пъпки, той изисква обилно и редовно поливане. Вместо плитко, често поливане, предпочитайте по-дълбоко, по-рядко, но по-обилно поливане, което достига и до по-дълбоките слоеве на корените. Идеалното е да се прилагат около 2-3 сантиметра вода на седмица. За да се запази влажността на почвата, да се потисне растежът на плевели и да се регулира температурата на почвата, нанесете дебел слой мулч от поне 5-10 сантиметра около корените, който може да се състои от слама, окосена трева или дървесна кора.
Тъй като артишокът е голямо растение, което развива едри пъпки, той има значителни нужди от хранителни вещества. Освен органичното торене преди засаждането, през вегетационния период е необходимо и редовно подхранване. През периода на вегетативен растеж, през пролетта, предпочитайте торове, по-богати на азот, докато от началото на образуването на пъпки – торове с по-високо съдържание на фосфор и калий. На всеки две седмици или веднъж месечно прилагайте балансиран, водоразтворим тор заедно с поливната вода, което непрекъснато осигурява необходимите макро- и микроелементи за растението.
Най-честите вредители, които могат да нападнат артишока, са листните въшки и охлювите. Срещу листните въшки като биологична защита можете да засадите в градината растения, които привличат калинки, или при по-силна зараза да използвате разтвор на калиев сапун. Срещу охлювите ефективна защита осигуряват капани с бира или поръсени около корените дървени стърготини и черупки от яйца. От болестите проблеми могат да създадат брашнестата мана и сивото гниене (ботритис), особено при влажно, топло време. За да се предотвратят, е важно да се спазва правилното разстояние между корените за добра циркулация на въздуха, както и да се избягва намокрянето на листата при поливане.
Оптималното време за прибиране на реколтата от артишок настъпва, когато пъпките достигнат характерния за сорта размер, са плътни, твърди на пипане, но прицветниците все още са плътно затворени. Ако прицветниците започнат да се отварят, пъпката е презряла, става жилава и неприятна за консумация. За прибиране на реколтата използвайте остър нож и отрежете пъпката заедно със стъблото, с около 5-7 сантиметра от него. След откъсването на главната, върхова пъпка, по страничните леторасти на растението ще започнат да се развиват по-малки, вторични пъпки, така че сезонът на прибиране на реколтата може да продължи седмици, като непрекъснато ни снабдява с този специален деликатес.
